Дългът на Китай вече е 26 трлн. долара, проблем ли е това?

Китай натрупа общ дълг на стойност 26 трлн. долара. Цифрата действително е внушителна, дори за втората по големина икономика. Притеснително ли е това, или има изход?

Докато песимистите казват, че 26-те трлн. долара държавен и частен дълг на Китай представляват заплаха за световната икономика, може би това е проблем, с който можем да се справим и е просто страничен ефект от бума, създал втората най-голяма икономика в света.

Натрупването на дълга беше впечатляващо, но понижаването му, без това да се отрази в икономическо забавяне, ще е трудно. Ето как стоят нещата – общият дълг на Китай скочи до 247% от БВП през 2015 г. спрямо 164% г. през 2008 г. Това е по-бърз ръст спрямо регистрирания в САЩ и Великобритания през годините преди финансовата криза.

Проблемът може да е дори още по-голям, защото невероятният темп на отпускане на нови заеми прави трудно да се определи каква част от заемите не се връщат. А трупането на дългове продължава. 1 трлн. долара нови кредити са били раздадени през първите 3 месеца на 2016 г. Икономистите изчисляват, че общият дълг на Китай ще достигне връхната си точка на ниво от 283% от БВП през 2019 г.

Ето и на какво се дължи това. По време на финансовата криза през 2008 г. Пекин нареди на местните власти да строят пътища, мостове и други, за да поддържат инерцията на икономиката. Това отключи такъв ръст в дълга, че започнаха сравнения с японския дългов балон от 80-те години на миналия век.

Китай е преживявал сривове и преди. В края на 90-те години на 20 век поне 25% от кредитите в страната потънаха, след като години на държавно насочвано финансиране доведе до спасяването на държавни банки на стойност 650 млрд. долара. Последното сериозно натрупване на дълг в Китай обаче e съчетано с най-бавния икономически растеж на страната от 25 години насам.

Ето и аргументите: Оптимистите казват, че притесненията около китайския дълг са пресилени, като компаниите и местните власти могат чрез растеж да се справят с проблема. Песимистите казват, че проблемът няма да се оправи от само себе си и очакват политиците да насочат усилията си към необслужваните кредити и забавените плащания. Възможностите включват понижаване на лихвите, въвеждане на дългови суапове и ограничаване на кредитирането извън банковия сектор. Има риск китайският дълг да представлява спирачка за глобалния растеж в продължение на десетилетия.