Делът на енергията от ВЕИ се увеличава в световен мащаб

Делът на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) през последното десетилетие се е увеличил рязко, за сметка на употребата на изкопаеми горива. Това показва анализ на „Инфограф“, базиран на данни от US Energy Information Administration (EIA), Евростат и собствени изчисления. Там се посочва, че най-често, особено в западните държави, тази тенденция е плод на целенасочена политика на субсидиране, заместване, забранителни режими и данъчно облагане, чиято крайна цел е намаляването на въглеродните емисии и други замърсители, както и постепенното елиминиране на зависимостта от изкопаеми горива.

От числата се вижда, че 21% от електроенергията в света се генерира от ВЕИ. Като цяло най-много страни с голям дял на възобновяемите енергийни източници има в Африка и Южна Америка. Но при държави като Лесото, Непал и Исландия делът на ВЕИ в общото производство доближава 100%.

От другата страна застават държави, в които към 2012 г. електроенергия от ВЕИ не се генерира. Това важи най-вече за Близкия Изток, където средната за региона стойност е едва 2,5%, но в много държави (Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ) тя е много близо до 0%. Такава често липсва и при малките островни държави.

Много страни (в това число всички държави от ЕС, много американски щати и Китай) имат заложени средносрочни цели за постигане на определен дял на енергия от възобновяеми източници в общото производство на електроенергия, пише още в анализа. Този преход е крайъгълен камък на енергийната им политика.

Към 2012 г. 77,3% от цялата електроенергия от ВЕИ на световно равнище е била генерирана от водноелектрически централи – най-старият и „традиционен“ метод от изброените по-горе. Около 11% се генерира от вятърни централи, 8% - от изгаряне на биомаса и отпадъци, 2% - от слънчеви централи, а 1,4% - от геотермални централи. Вятърните и слънчевите централи имат по-значителен дял в ЕС и САЩ. Обратно: водноелектрическите централи се срещат по-често в развиващите се държави в Африка и Южна Америка.

ЕС залага целите си не на база произведена електроенергия, а вместо това следи дела на ВЕИ в потреблението. Оттук идват и разликите между данните на EIA и Евростат – съществуват разминавания между произведена и потребявана електроенергия, като обикновено потреблението е по-ниско. Отделните страни имат различни заложени цели: от 10% от потреблението на енергия до 2020 г. в Малта до 49% в Швеция, а целевата средна за ЕС стойност е 20%.

Към 2014 г., за когато са и последните актуални данни на европейската статистическа агенция, в ЕС-28 средният дял е 16%, спрямо 9% през 2005 г. Иначе казано, поетите политически ангажименти за разширяването му се изпълняват, а достигането им през 2020 г. далеч не изглежда непостижимо.

Между отделните страни членки има значителни различия. При някои между една трета и половината потребление е на енергия от ВЕИ. Такива са например Швеция (52%), Финландия (38%) и Латвия (38%). При други страни енергията от ВЕИ съставлява незначителна част - например в Люксембург (4,5%), Малта (4,7%) и Холандия (5,5%).