Десетте най-богати жени на всички времена

В цялата човешка история мъжете обикновено са били смятани за титани на индустрията и предприемачеството, те са били приемани като хората, които „произвеждат” парите.

В миналото законът е възпрепятствал жените да притежават собственост. Което е изключвало възможността една жена да натрупа богатство.

Факт е, че жените с голямо богатство са един доста съвременен феномен.

Повод за класацията е кончината на Лилиан Бетанкур - най-богатата жена на съвремието, която издъхна на 94-годишна възраст преди дни - на 21 септември 2017 г.

Тези 10 жени са живяли в различни епохи и векове. Сред тях има и такива, живяли по-отдавна. Но преди векове богатството на една жена е било възможно само ако тя е начело на държавата. Такъв е случаят на голяма част от дамите в този списък. Тези от тях, които са наши съвременници, са предимно наследници на голямо богатство, но и са участвали активно в неговото управление и последващо натрупване.

Сравняването на богатството на тези жени, живeли през различните векове, е предизвикателство, признават от сайта Celebrity Net Worth. Така че тази класация изначално се основава на сравнението на нетното богатство на всяка от дамите с общото световно икономическо производство в тяхната епоха.

10. Янг Хюян – 5,2 млрд. долара, (1981- ), Китай

Янг Хюян (Yang Huiyan) наследява огромната империя от недвижими имоти на баща си Country Garden. Но и самата тя е достатъчно добър предприемач, доказал се начело на конгломерата. През 2007 г. тя е най-богатият човек в Китай с над 16 млрд. долара активи, но финансовата криза се отразява неблагоприятно на бизнеса на компанията й и днес притежава едва 5,2 млрд. долара

9. Шарлийн де Карвальо-Хайнекен – 11,7 млрд. долара, (1954- ), Холандия

 

Тя е единственото дете на Фреди Хайнекен, главен изпълнителен директор на третия най-голям в света производител на бира от 1971 г. до 1989 г. Когато той умира през 2002 г., Шарлийн наследява неговото богатство от 4,8 млрд. долара и 50% дял в семейния бирен бизнес. Тя е в основата на избора на сегашния главен изпълнителен директор на компанията Жан-Франсоа ван Боксмеер. Под нейното управление „Хайнекен” се радва на бърз растеж и придобивания на редица по-малки пивоварни на стойност 30 млрд. долара.

8. Сузане Клатен – 16,2 млрд. долара, (1962- ), Германия

Сузане Клатен е най-богатата жена в Германия. Тя, майка й Йохана и брат й Щефан притежават почти 50% от автомобилния гигант BMW.  Но Сузане не е обичайната наследница. Тя е образован икономист, контролира и химическият производител Altana и работи от завършването на колежа. В началото на 80-те работи две години са рекламната агенция от Франкфурт Young & Rubicam. По-късно трупа опит в Dresdner Bank в Лондон, в мюнхенския офис на консултантската компания McKinsey и в банка Reuschel & Co. Често тя работи под името Сузане Кант, особено във фамилните предприятия, за да не получава специално отношение.

7. Ан Кокс Чеймбърс – 17 млрд. долара – (1919-), САЩ

Ан Кокс Чеймбърс е единствената дъщеря на Джеймс М. Кокс, основател на медийния конгломерат Cox Enterprises, от втората му съпруга Маргарета Паркър Блейр. Кокс наследява бизнеса на баща си – медиен гигант с около 16 млрд. долара годишни приходи. Десетилетия работи за фирмите му в различни направления. През ноември 2015 г. 96-годишната бизнес дама се оттегля, оставяйки компанията на тримата си наследници.

6. Лилиан Бетанкур – 46 млрд. долара, (1922-2017), Франция

 

Лилиян Бетанкур е единственият наследник на най.голямата в света козметичната компания L'Oreal, създадена от баща й. През 1957 г., когато е 35-годишна и баща й почива, Лилиан поема ръководството на гиганта. До 1995 г. активно работи в борда на компанията. Тя е и голям акционер в Nestle.  Почина преди дни, на 21 септември 2017 г., на 94-годишна възраст. От 2011 г. обаче тя е с деменция и френски съд постанови, че не може да изявява самостоятелна воля, поради което нейните наследници управляват дяловете й в последните 6 г.

5. Исабела Кастилска – 1,45 млн. дуката годишно, (1451-1504), Испания

 

Сватбеният портрет на Фердинанд и Изабела, 1469 г. – Снимка Wikipedia

Исабела Кастилска, кралица на Кастилия и Леон, е един от най-богатите монарси на света за времето си. Става още по-богата, омъжвайки се за братовчед си Фердинанд Арагонски, с което поставя основите на политическото обединение на Испания. По времето на смъртта й през 1504 г. тя има годишни приходи от 1,45 милиона дуката – златните монети, сечени в Испания. Тя притежава най-скъпите бижута и гоблени в света по онова време. Колкото до паричното й богатство, 1000 дуката се равняват на 110,7 унции злато. При цена в момента от 1230 долара за унция, излиза, че Исабела Кастилска притежава десетки днешни милиарди.

4. Клеопатра – 95,8 млрд. долара (69-30 пр.Хр.), Египет

Базалтова статуя на Клеопатра от 1 в. пр. Хр., изложена в Ермитажа – Снимка Wikipedia

Една от най-легендарните жени владетели, Клеопатра неизбежно е в тази класация. Египетската царица е останала в историята както със своята красота и богатство, така и с уменията си да води политика и да манипулира умело. Клеопатра всъщност никога не е била едноличен владетел на Египет, тя само е деляла управлението на страната със своя баща, брат и син. Важното е обаче, че техните титли са били само етикетни, а всъщност тя е управлявала с всички права и е била достоен владетел на Египет. И като такъв, тя е разполагала с цялото богатство на страната, но и то не е било достатъчно, защото има сведения, че е ползвала редица външни заеми, за да финансира водените от нея войни с римската империя.

3. Екатерина Велика – 1,5 трлн. долара, (1729-1796), Русия

Портрет на Екатерина Велика от 18-и век – Снимка Wikipedia

Управлението на Екатерина Велика, считано за „Златния век” на руската империя, й дава достъп до 5% от световното богатство по онова време. Тя е и най-дълго управлявалият владетел на Руската империя. По нейно време започват да се печатат първите хартиени пари в Русия, тъй като се изчерпва среброто, а парите са необходими за финансирането на множество военни действия. С изключителната си женска интуиция, тя променя облика на Русия завинаги. Превръща страната във велика сила и непреодолим фактор за останалите европейски държави. Разширява територията на империята във всички посоки и строи дворци, които бележат величието на Русия.

2. Хатшепсут – състояние неизвестно, (1507-1458 пр. Хр.), Египет

 

Статуя на Хатшепсут от музея Метрополитън  - Снимка MetMuseum.com

Хатшепсут е първата жена фараон на Египет. Макар точното й състояние да не е известно, се знае, че тя е била най-богатата жена в историята на Египет. Тя се качва на власт след смъртта на съпруга й, който е и нейн полубрат. Контролира една от най-големите империи на античния свят, заедно с всичките й богатства. Управлява две десетилетия и контролира мини, златни находища, добива на мед и скъпоценности. Тя избягва да води войни за териториално разширение. По нейно време са извършени големи строежи като грандиозния храм в Даир-ел-Бахри и разширението на храма в Карнак. Хатшепсут се обличала в мъжки дрехи и носела фараонска брада. Тя останала завинаги в историята с добрите си дела. 

1. Императрица Ву Зетиан – състояние неизвестно, (624-705), Китай

Рисунка на императрицата от албум от 18-и век с портретите на 86 китайски императори – Снимка Wikipedia

Легендата за императрица Ву е впечатляваща. Но едва ли се става най-богатата жена на всички времена без интриги и кръвопролития. Императрица Ву се издига на власт по времето на династията Тан. Тя била наложница на двама императори - баща и син. Когато синът, император Гаозонг, станал владетел, Ву започнала безскрупулно да премахва конкурентите за фаворит на императора. Историята дори твърди, че тя убила собствената си дъщеря и обвинила за престъплението една от съпругите на император Газонг - императрица Уанг. Последната е изпратена в затвора и екзекутирана. Малко след това императорът се разболява, а Ву поема властта. По време на 15-годишното й управление, китайската империя разширява своите земи дълбоко в Централна Азия, което я превръща в една от най-големите империи в света.

Колкото и брутална да изглежда Ву Зетиан във властта си, нейното управление оказва положително влияние на живота в Китай. Тя създава реформи в образованието с цел талантливите хора да имат шанс за развитие, независимо от какво семейство са - бедно или богато. Зетиан засилва производството на култури, намалява данъците и наказва строго онези хора от правителството, които държали да вземат повече пари от населението. Императрицата засилва армията и международните отношения на Китай. Ву завършва завладяването на Корейския полуостров и превръща будизма в предпочитана религия за сметка на даоизма.

Въпреки всичко, което успява да постигне за благоустройството на Китайската държава, историците не се отнасят особено мило с нея, описвайки я като човек, който „има сърце на змия и характер на вълк” и като жена „мразена от богове и хора”. В днешно време обаче много учени и историци твърдят, че бруталността й не е била по-различна от тази на мъжете императори по онова време.