Домусчиев: Нищо положително не се случи в българската държавна енергетика

„Ще продължим да дъвчем старите неща и тази година. Виждате, че няма много нови теми, старите си стоят. По много от тях не съм оптимист, че нещо може да се лучи, освен ако не е директива или разпоредба от Европейската комисия“, каза още Домусчиев.

Той представи накратко за какво ще се борят бизнес организациите тази година в сектор „Енергетика“, която и тази година ще е основна за работодателите. „Енергията е основна суровина в нашите предприятия и един от факторите за нашата конкурентоспособност. За съжаление миналата година не постигнахме съществени успехи по всички теми, които имахме като приоритети в работата ни с държавата и синдикатите по темата „Реформи в българската енергетика“, така че ние сме написали десетина точки в нашето представяне, по които считаме, че трябва да има съществен напредък тази година, ако искаме наистина нашата икономика да е конкурентна, а домакинствата и фирмите да плащат нормални, пазарни цени за електроенергията“, обясни председателят на КРИБ.

Според него спешно трябва да се изготви и подпише споразумение за осигуряване на ликвидност на сегмент „Ден напред“ на Българската енергийна борса и всички производители в групата на БЕХ да се ангажират с борсата. „Това трябва да се случи спешно. Дружествата имаха ангажимент да осигуряват ликвидност на сегмент „Ден напред“ на Българската енергийна борса, но договорът за това изтича. А това предполага волатилност. Трябва да се подпише ново споразумение спешно, да се свържем с единния европейски пазар, за да имаме прогнозируеми цени за индустрията“, каза той.

Приемане на национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г. Там да са приоритетите с конкретни цели и срокове, както и анализ на въздействието. Да се въведат новите технологии в производството, съхранението и доставката на електроенергия. Има големи промени, които се случват на пазара. Осигуряване на свързаност и пазарно обединение за постигане на пазарни цени на електроенергията. Трябва да се реализира от ЕСО. Уверяват ни, че до лятото и началото на есента това обединение ще го има и ще имаме пазарна цена, както в Европа.

Нотифициране на механизъм и провеждане на търгове за капацитети – неща, които ЕС иска от нас. Това ще гарантира адекватността на системата. Това също тока може да бъде временна мярка за минаване към нисковъглеродна енергетика. Задължително е либерализацията на пазара на едро и имплементиране на еврозаконодателството. Уреждане на взаимоотношенията за изкупуване между НЕК и тецовете, в съответствие с правилата на ЕС по отношение на държавните помощи.

Трябва да с преобразува комплексът „Марица Изток“. Това е нещо, при което не виждаме реализация, мотаят се нещата в Министерството на енергетиката и чакаме да видим какво ще измислят. „Марица Изток“ е от ключово значение за доставките в България и за електроенергийната система. Но трябва спешна национална програма за преобразуване на комплекса. Да се мине към нисковъглеродна индустрия. Централите на въглища нямат голямо бъдеще в този вид.

Важен въпрос е повишаването на капацитета на КЕВР за разследване на пазарни злоупотреби. Функцията на регулатора в частта за надзора трябва да се увеличи максимално, като той трябва да се подсигури експертно и финансово. Със сегашния ресурс му е трудно да провежда разследвания и да налага санкции. Всички други правила са безсмислени, ако няма кой да контролира и да налага санкции.

Ускорено свързаване на газопреносните мрежи на другите държави. Дивесификацията на източниците не само ни дават достъп до доставки от различни пазари, но на търовците им дава ного възможности. Най вероятно ще има инвестиции в мощности на развиващите се пазари.