Европейската икономика - между митата и политическите сътресения
Политиките на Китай и САЩ, както и спасяването на Италия са факторите, които са с най-голямо значение към глобалната икономика
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 3 мин.
Докато за глобалната икономика 2018 г. беше период на интензивен растеж, за Европа и нейната икономика нещата не изглеждат така оптимистични предвид регистрирания рязък спад в икономическата активност. Този спад се наблюдава от февруари и изглежда озадачаващ на фона на една доста успешна за Еврозоната 2017 г., когато беше отчетен икономически растеж от 2.8%, и то балансиран.
Всяка от големите икономики тогава отбеляза отлични резултати – Германия 4% растеж, Франция 3%, Италия 2%, дори разклатената от кризата Испания успя да достигне 3.5% ръст на БВП към края на миналата година.
Всяка от големите икономики тогава отбеляза отлични резултати – Германия 4% растеж, Франция 3%, Италия 2%, дори разклатената от кризата Испания успя да достигне 3.5% ръст на БВП към края на миналата година.
Тази оптимистична картина обаче не се задържа дълго и за изненада на повечето анализатори отчетеният от ЕЦБ годишен растеж на БВП към юли тази година беше едва 2.1%.
Какви са причините за неочаквания обрат? Самият факт, че в икономиките на САЩ и Китай не се отчита забавяне, означава, че това не е проблем с глобално отражение. Същевременно, не бихме могли да говорим и за сериозно и значимо намаление на износа или пък да търсим причината в движещия се нагоре курс на еврото.
Според някои анализатори основната причина се корени в негативните последици от климатичните промени и политическите проблеми в Германия. Друго обяснение за ситуацията е, че отчетените през 2017 г. високи нива на нарастване на БВП бяха доста над нормалния растеж, прогнозиран в дългосрочен период, за да се очаква те да останат задълго на това ниво – рано или късно предлагането започва да се ограничава.
И докато всички очакваха ситуацията да се стабилизира, и дори шефът на ЕЦБ Марио Драги твърдеше, че това е само сезонно колебание, за съжаление и всеобщо разочарование, трендът на намаляващ БВП се запази и през третото тримесечие на годината. За това определено имаше принос рязката политика на Доналд Тръмп по отношение на митата върху алуминия и стоманата. Друг фактор се оказа все по-влошаващата се политическа ситуация в Италия, която води до задълбочаване на икономическата криза в страната, увеличаваща се безработица и разрастване на сивата икономика.
Освен това, само преди месец бившият шеф на банковия регулатор във Великобритания Лорд Търнър посочи, че настоящите икономически политики на САЩ и Китай биха довели до сериозно забавяне в глобалната икономика през следващите години. Тепърва ще се види какъв ще бъде ефектът от въведените от Тръмп в края на 2017 г. законодателни промени за намаляване на корпоративните данъци. Съвсем възможно е вместо широко прокламираното от него оживяване на инвестиционната активност да се случи именно обратното, а последиците да се изразят във висока инфлация и нарастващи лихвени нива. Наред с това, непрекъснатите усилия на Китай да стабилизира икономиката си, засилвайки потреблението, всъщност носят потенциала да доведат до забавяне на глобалната икономика и в крайна сметка до повсеместна рецесия.
Тези два фактора могат да се разглеждат като водещи в прогнозите за следващите две години и да се окажат причина за задълбочаваща се криза в глобалната, респективно и в европейската икономика, до края на 2020 г. Спасяването на Италия и предприемането на адекватни политики по отношение на италианския дълг ще бъдат от решаващо значение за икономическата и политическата ситуация в Eврозоната през 2019 г. Но това едва ли ще е особено лесна задача, предвид не много обещаващите перспективи в глобален мащаб.
Според есенната прогноза на МФ през следващите три години се очаква растеж на българската икономика в порядъка на 3.5-3.8%. Чудесно би било да успеем да запазим този прогнозиран тренд, но за съжаление ситуацията в Европа, а и извън нея, не изглежда особено оптимистична.
Материалът е изготвен специално за Economic.bg от Доц. д-р. Юлия Добрева. Тя е един от най-изявените преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление „Икономика“ в Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета, която се открие официално преди дни. Тя е специалист в сферата на политическата икономия, макро и микроикономиката, публичните финанси и глобалистиката. Автор е на редица статии и научни публикации, посветени на проблемите на устойчивото развитие, глобалната икономика и институционалното развитие. Участвала е в различни международни научни конференции и проекти в Италия, Англия, Дания, Литва, Чехия, Полша, Гърция, Турция, Румъния и др. Има дългогодишен опит в банковата сфера, което я поставя във фокуса на последните тенденции във финансовата и икономическата сфера.
*Заглавието е на редакцията
Четете ни във Viber 
