Държавните разходи за лихви ще се утроят до 2025 г.

България ще утрои разходите си за лихви по дълга в рамките на три години – от 2023 до 2025 г. Финансите на държавата са изправени пред резкия скок както заради повишаването на лихвените проценти в последните месеци, така и заради прогнозата за увеличаване на държавните заеми. Това става ясно от разчетите на финансовото министерство, заложени в тригодишната бюджетна прогноза, публикувана заедно със законопроекта за държавния бюджет с огромния свръхдефицит от 6.4%.

Според разчетите очакваното нарастване на държавния дълг за периода 2023 – 2025 г. в комбинация с неблагоприятната конюнктура ще обусловят и по-негативна динамика на лихвените разходи за обслужване на държавния дълг в средносрочен хоризонт.

Предвижданията са за 3-годишния период разходите за лихви да се увеличат, като за тази година прогнозата е да достигнат 785 млн. лв. Това се равнява на 0.4% от брутния вътрешен продукт на страната.

За следващата година се очаква 1.46 млрд. лв. разходи за лихви, като това вече представлява 0.7% от размера на българската икономика. Динамиката продължава и през 2025 г., когато се предвижда разходите за лихви да станат 1.1% от БВП, или рекордните 2.25 млрд. лв.

За сравнение, лихвените разходи за обслужването на държавния дълг през 2021 г. възлизаха на 591 млн. лв., а за миналата година – 594 млн. лв.

Рисковете пред дълга

При заложения свръхдефицит от 6.4% за тази година ще бъде нужно рекордно дългово финансиране от 13.7 млрд. лв. В това число влиза и вече поетият дълг от 2.9 млрд. лв. под формата на еврооблигации на международните пазари през януари. Останалата част се предвижда да бъде осигурена както чрез външни, така и чрез вътрешни емисии.

При този дефицит рекордно високият обем на необходимия нов държавен дълг през 2023 г. пораждат значителни рискове както пред фактическото набавяне на целия необходим заемен ресурс, така и крият сериозен потенциал, при равни други обстоятелства, за увеличаване на неговата цена.

Пред реализирането на дълговото финансиране са налице редица рискове, породени от волатилността на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация, затягането на паричната политика от централните банки на водещите икономики и не на последно място – от политическата нестабилност в България.

Тези външни фактори, които емитента не би могъл да управлява, се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограничен капацитет, ликвидност и пазарни участници.

През 2024 г. и 2025 г. се планира да бъде осигурено дългово финансиране в размер съответно на 15.2 млрд. лв. и 14.6 млрд. лв. годишно, като дългът в обращение, който ще бъде рефинансиран възлиза на 3.5 млрд. лв. за 2024 г., в т.ч. 2.9 млрд. лв. падеж на еврооблигации, и на 3.6 млрд. лв. за 2025 г., в т.ч. 3.3 млрд. лв. падеж на емисии на ДЦК на вътрешния пазар.

Оставащата част от предвиденото дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.