ЕС е лидер в изследванията за чиста енергия, но зависимостта от внос нараства
Европейската комисия вече е предприела редица инициативи, за да се опита да се справи с този проблем
Въпреки че ЕС остава лидер в изследванията за чиста енергия, има нарастваща зависимост от вноса на определени технологии, според доклада за 2023 г. относно напредъка в конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия. Публикуван тази седмица като част от доклада за състоянието на енергийния съюз за 2023 г., документът предоставя фактическа оценка на конкурентоспособността на различните аспекти на сектора на чистата енергия (разходи за суровини, проблеми с веригата за доставки, умения, изследвания и иновации и привличане на инвестиции).
Този доклад за напредъка на конкурентоспособността е особено актуален, тъй като дава представа за основните двигатели, възможности и бариери пред конкурентоспособността в сектора на чистата енергия в ЕС. Той също така насочва вниманието към координираните стъпки, които предприемаме на ниво ЕС, за да подкрепим нашата индустрия в посрещането на настоящите предизвикателства“, коментира Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симон.
Въпреки покачващите се цени поради пика на енергийните и материалните разходи през 2022 г., докладът заключава, че технологиите за чиста енергия остават силно конкурентни по отношение на разходите в ЕС. През 2022 г. степента на внедряване на вятърна и слънчева енергия се е увеличила с около 50% в сравнение с 2021 г. Въпреки тази положителна тенденция, промишлеността за производство на чиста енергия в ЕС е изправена пред нарастваща конкуренция от страна на неевропейски производители. От суровини до ключови междинни компоненти и крайни технологии за чиста енергия, докладът отбелязва, че ЕС става все по-зависим от вноса от трети страни. Над 60% от глобалния производствен капацитет за ключови сегменти от веригата на стойността на батерии и слънчева енергия се намира в Китай. Над 90% от капацитета за пластини и блокове, необходими за слънчева фотоволтаична енергия, е в Китай. Дори в сектори като вятърна енергия или термопомпи, където ЕС има силна производствена база, пазарните дялове на ЕС спадат.
Докладът подчертава, че Европейската комисия вече е предприела редица инициативи, за да се опита да се справи с този проблем. Индустриалният план на Green Deal, Закон за нетна нулева промишленост и Законът за критичните суровини са насочени към намаляване на зависимостта на Европа от вноса на технологии с нулева нетност, укрепване на устойчивостта на веригата на стойността и изграждане на силна местна производствена база.
Други проблеми, посочени в доклада, включват необходимостта от подобряване на уменията, осигуряване на качествени работни места и превръщане на иновациите в индустриално производство. Въпреки положителната тенденция в заетостта, последните данни показват, че пропуските и недостига на умения, наблюдавани от 2021 г. насам, може да ограничат растежа в сектора на чистата енергия. През 2023 г. почти 4 от 5 малки и средни компании съобщават, че като цяло им е трудно да намерят работници с подходящите умения. Освен това, въпреки че ЕС остава лидер в изследванията за чиста енергия, преодоляването на разликата между научните изследвания и възприемането на пазара изисква засилени усилия чрез програми на ЕС и национални програми и ясни цели за научни изследвания и иновации за 2030 г. и 2050 г.
Освен това ЕС трябва да остане привлекателно място за инвестиране, производство и внедряване на технологии за чиста енергия. През 2022 г. инвестициите в рисков капитал в чиста енергия в ЕС са нараснали с 42% в сравнение с 2021 г. и представляват нарастващ дял от глобалнитевъв фирми за технологии за чиста енергия, нареждайки се на трето място след САЩ и Китай. Въпреки това, ЕС все още не е отключил напълно своя капацитет за привличане на сделки с по-висок растеж, както направиха САЩ и Китай. За да се повиши конкурентоспособността, устойчивостта и лидерството на ЕС, регулаторните и финансови рамки на ЕС се развиват, за да осигурят инвестиции и че капиталът продължава да тече към компаниите в ЕС в необходимия мащаб.
ЕС е на път да отговори на прогнозираното търсене на батерии за 2025 г. и 2030 г. Броят на обявените литиево-йонни гигафабрики се увеличи през 2022 г. от 26 на 30 и продължава да расте. Фабриките за батерии се изграждат с нарастваща скорост в цяла Европа и се очаква да отговорят на по-голямата част от търсенето в ЕС до 2030 г. Най-големият относителен увеличението, необходимо за постигане на целта за 2030 г., е в рециклирането.
Пазарът на ЕС за индивидуални термопомпи расте. Прогнозите показват, че продажбите на индивидуални термопомпи са се увеличили с 41% през 2022 г. Този ръст обаче е частично обхванат от вноса, като дефицитът на търговския баланс се е удвоил през 2022 г. от 2021 г. насам. Производственият капацитет на ЕС се оценява на 75% от търсенето в ЕС за отделни хидравлични термопомпи през 2021 г., но производителите в ЕС са зависими от вноса на компоненти като компресори и синтетични хладилни агенти. Комисията подготвя план за действие на ЕС за ускоряване на внедряването на термопомпи.
Въпреки че геотермалния сектор на ЕС има ограничен инсталиран капацитет, той има потенциала да допринесе за целите на REPowerEU и за сигурните доставки на суровини. Секторът се нуждае от повече налични подземни данни, за да увеличи степента на успех и предвидимостта на нови геотермални проекти, както и технологични подобрения. Секторът също би се възползвал от действия за опростяване на процеса на лицензиране, схеми за намаляване на риска, по-висока обществена осведоменост и по-квалифицирана работна сила.
Инвестициите в ЕС в генерирането на възобновяем водород чрез водна електролиза откриха възможността за няколко производители да построят нови фабрики за електролизери в Европа. В същото време ЕС е изправен пред предизвикателствата да увеличи възобновяемата и рентабилна енергия за захранване на тези електролизатори и да избегне всякакви отрицателни въздействия върху наличието на прясна вода за внедряване на тази технология. Необходими са допълнителни действия за увеличаване на капацитета за рециклиране в Европа, включително на критичните суровини, необходими за производството на електролизери.
Конкурентоспособността на сектора на чистата енергия беше тема на повишено внимание през последната година. ЕС реагира бързо, за да подкрепи своята индустрия в посрещането на настоящите предизвикателства и ще продължи да предприема координирани действия за тази цел. Това издание от 2023 г. на Доклада за напредъка на конкурентоспособността е особено актуално, тъй като дава представа за основните двигатели, възможности и бариери пред конкурентоспособността в сектора на чистата енергия в ЕС.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.