Европейският банков съюз не напредва вече десет години
От 2008 г. се говори за реформи във финансовия сектор, докато проблемите идват един след друг
Европейският банков сектор получава все повече критики. Германските прокурори предстои да повдигнат обвинение срещу подразделение на Greensill Capital. Финансовият регулатор BaFin беше унижен от скандала за 3.5 млрд. евро с Wirecard. Сериозни случаи на пране на пари, включващи големи банки в много страни от еврозоната, разклатиха вярата в европейското банково регулиране и надзор. Поправянето на тази ерозия на доверието чрез завършването на Банковия съюз отдавна е наложително. Действията в тази посока са спешни и необходими, пише Bloomberg в свой анализ.
Лидерите в еврозоната отговориха на световната финансова криза от 2008-2009 г. като се ангажираха със създаването на банков съюз, който предвиждаше някои основни реформи. Причините зад подобни мерки бяха съществени - за да се осигури бъдеща финансова и икономическа стабилност, имаше нужда от реформи за укрепване и регулиране на най-големите европейски банки, които са в основата на около 70% от кредитирането в еврозоната. След повече от десетилетие обаче банковият съюз остава недовършен.
Регулациите и надзорът през 2021 г. остават в ръцете на Европейската централна банка. Институцията има регулаторни отговорности за 119 финансови институции, държащи над 80% от активите в еврозоната. Централната банка обаче не успява да се справи с надзора в много случаи. Свидетелства за това са проблемите в Германия, Естония и други страни.
Незавършеният Банков съюз на Европа, регулаторната му реформа и разрешаването на проблемите за банките и финансовите компании са разочароващи. Има твърде много случаи, в които надзорът е бил ограничен и ЕЦБ е откривала пропуските си твърде късно. През 2021 г. е необходимо да се направи повече, за да се гарантират авторитетът и способността на централната банка да действа при проблем.
Европейските правителства трябва да спрат да гледат на големите финансови институции като на национални банки, които заслужават специално отношение. Вместо това да разберат, че те са тромавите, понякога системно рискови компании, които изискват последователен надзор, основан на общи правила и норми.
Що се отнася до застраховането на депозитите, еврозоната вече е изминала част от пътя към Банковия съюз, но не е достатъчно близо. Европейските лидери не успяха да постигнат целта си за програма за гарантиране на влоговете, която да е валидна в цялата еврозона. Настоящата система е объркваща и неадекватна. Германските и френските лидери се притесняват, че те ще трябва да плащат сметката за банковите колапси в други страни.
Създаването на единна, координирана програма за застраховане на депозитите за еврозоната, която е добре разбирана от обществото, би било положително за икономическата стабилност. Така ще се допринесе за изграждане на доверие в банковата система. За тази цел Европа може да се поучи от Федералната корпорация за гарантиране на влоговете на САЩ.
Американската програма работи безпроблемно и се заплаща от самите банки, като същевременно гарантира на клиентите, че техните депозити са в безопасност. Европейските лидери трябва да копират този успешен модел. Разбира се, структура от подобен тип не решава всички проблеми. Не съществува правило, че големите финансови организации не могат да се провалят.
Това е годината, в която лидерите от еврозоната най-накрая трябва да завършат Банковия съюз, към който се стремят от повече от десетилетие. Това означава засилване на координирания надзор и регулиране на големите банки и финансови дружества от ЕЦБ. Те трябва да гарантират, че националните регулатори не са повлияни от техните местни шампиони.