Еврозоната се отдалечава от България

Финансовото министерство изготвя плана за приемане на еврото още от месец март насам, като в момента той се съгласува с отделните министерства, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и други институции. Не е сигурно обаче дали той ще бъде завършен до края на мандата на служебното правителство. Ако не бъде готов до края на годината пък, това ще означава, че няма да бъде спазен индикативният срок за въвеждане на еврото в България, който е 1 януари 2024 г. Това обяви зам.-финансовият министър Ивайло Христов на форума „Бъдещето на парите“, организиран от сп. manager.

Работим в момента, защото датата, която е заложена – 1 януари 2024 г. – е много близка, ако отчетем работата, която трябва да се свърши дотогава. Ако до края на годината не успеем да завършим плана, ще отнемем възможността от редовното правителство да спази датата“, заяви Христов.

Според икономиста Георги Ангелов като цяло политическата криза – липсата на редовно правителство и действащ парламент – ще забавят влизането ни в еврозоната, защото преди това действие България трябва да е завършила редица промени – в сферата на съдебната система, бизнес средата и процеса по обявяване на несъстоятелност.

„Тази година нищо не сме направили (бел. р. - с осъществяването на реформи), загубихме я. Ако и следващата година е така, със сигурност няма да станат нещата до 2024 г. Много е важно да има парламент, за да осъществим реформите си“, коментира Ангелов.

Той обясни, че правителствата и българите не могат да разчитат, че с влизането в еврозоната България ще реши проблемите си.

Нека си подредим къщичката и да покажем, че можем да се справяме със задачите си. Тогава ще убедим страните да ни приемат. Ние искаме да се качим на каручката, без да положим усилия, но от другата страна те чакат да видят дали се опитваме, за да ни качат на каручката“, посочи Ангелов.

Той също коментира, че не бива да си поставяме нереалистични срокове за влизането в еврозоната, защото когато не ги изпълняваме, това носи репутационни щети за страната.

Вносът на инфлация

Заместник-министърът бе категоричен, че не се очаква инфлация заради приемането на еврото, но тъй като отдавна инфлацията в България е вносна, е възможно да има леко ускорение, ако има проинфлационни ефекти в част от страните от Блока. Именно заради такива ефекти обаче се ускори и инфлацията в България в последните месеци – дори и без да използваме единната европейска валута.

Според Георги Ангелов България на практика вече е в еврозоната, тъй като официално сме част от валутно-обменния механизъм ERM-2 и банковия съюз (бел.р. - от лятото на 2020 г.).

Валутният борд е фиксиран към еврото от 25 години насам, а ние вече консумираме голяма част от ползите от еврото – кредитният ни рейтинг бе повишен по време на най-тежката криза от десетилетие насам, а лихвите ни са рекордно ниски“, коментира Ангелов.

Предстоят обаче и още позитиви с реалното влизане в еврозоната – отново повишаване на кредитния рейтинг, допълнително намаление на лихвите и по-голяма сигурност за инвеститорите, смята председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Присъединяването на България към еврозоната и банковия съюз са една застраховка за България – каско или гражданска отговорност – която си струва“, обяви Велев.

Експертите се обединиха и около факта, че в колкото и тежка ситуация да изпадне държавата, няма да бъде изоставена, колкото и малка да е тя, а пример за това е ситуацията с Гърция отпреди няколко години.

Защо референдумът не работи в случая?

Въпреки негативните нагласи на българите за приемането на еврото и страховете им, България не може да организира референдум дали да смени валутата, най-малкото защото още с влизането в Европейския съюз това е прието. Заместник-министърът даде и още един довод защо референдумът невинаги е ефикасен и може да бъде решение на въпрос, дори той да е от съществено значение за населението.

Това не е работещо, защото ако питаме народа за нещо вече ратифицирано от парламента, нарушаваме закона. Как мислите ще завърши референдум със запитване „Трябва ли България да си върне Западните покрайнини?“. Ясно е как ще завърши, но това работещо ли е? Ето защо не може всеки един въпрос, за който парламент или правителство не иска да поеме отговорност, да се връща в ръцете на суверена“, коментира Христов.

Щеше ли да фалира КТБ, ако България вече бе в банковия съюз?

Според експертите ако влизането в банковия съюз бе преди фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), той можеше да се избегне, тъй като тогава контролът не бе толкова силен. С България в банковия съюз обаче системата е много по-надеждна.

Сега, в период на толкова тежка криза, не стои въпросът „ще издържат ли банките“, точно защото доверието в тях се повиши много заради реформите, които предприехме и които ни позволиха да станем част от самия съюз. Кога преди банките можеха да си позволят да разсрочват кредити?“ посочи Ангелов.