Фабриката на Next.e.Go в България ще е двойно по-голяма от гръцката
Обмисля се вариант да се направи фабрика за електродвигатели на Bosch, която да е част от клъстера в Ловеч
Росен Плевнелиев, президент (2012-2017) и член на УС на „Аутомотив Клъстер България“:
Новината, че България е привлякла европейски производител на електрически коли разбуни духовете през последната седмица. Коментарите по темата са най-различни и варират от суперлативи за високотехнологичната инвестиция до скептични изказвания за тепърва прохождащата компания. След споменаването на потенциалната възможност за навлизане на чуждестранен играч в страната, събитията се развиха скоростно. Името му стана ясно бързо, а подписването на меморандума между служебното правителство и Next.e.GO се случи ден преди предсрочните парламентарни избори.
За да ни разкаже повече за преговорите и бъдещите планове, Economic.bg разговаря с Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017 г.) и член на Управителния съвет на „Аутомотив Клъстер България“, който е изиграл основна роля в привличането на инвестицията.
Г-н Плевнелиев, какво означава за България, че най-накрая ще се позиционира на аутомотив картата не само с производството на компоненти, а като място за изграждане на цели автомобили и то електрически?
– Ние издигаме на съвсем ново ниво автомобилния клъстер в България. След огромните успехи, които постигнахме със сглобяването на различни високотехнологични компоненти, сега ще имаме и високотехнологичен автомобил, който ще е последна дума на техниката и по последните стандарти. Изключително много се гордеем, защото това ще бъде изцяло роботизирана 5G фабрика от Индустрия 4.0, с последно поколение машини и технологии. Нещо повече, тази фабрика ще доставя на целия свят готови високотехнологични автомобили, произведени в България.
Стана ясно, че Автомобилният Клъстер е изиграл ключова роля в привличането на тази инвестиция. Откога се водят преговорите и как протекоха те?
– Първоначално контактът беше направен с мен. Аз получих обаждане от Германия относно възможностите на e.GO да направят фабрика в региона. Това се случи преди 6 месеца, но пазихме преговорите в дълбока тайна, защото се научихме, че ако подобен проект се политизира или на прекалено ранна фаза се включат много хора, се получава развален телефон и липсва синхрон. Двамата с Любомир Станиславов (бел.р. – изпълнителен директор на „Аутомотив Клъстер България“) поехме преговорите и ги водихме в продължение на няколко месеца. През последните пет седмици се включиха много сериозно различни екипи от Германия, от България, от Министерството на икономиката, от „Адванс холдинг“, и успяхме в денонощен режим на работа да договорим меморандума с правителството. Той трябва да се финализира тази сряда с решение на Министерския съвет.
С какви предимства България привлече тази инвестиция?
– Човешки капитал, работещ автомобилен клъстер, продукти, които този клъстер прави на световно ниво. Базираните тук производства помогнаха страшно много на e.GO да вземе решението – в София, например, се произвеждат алуминиеви компоненти и профили, които ще се ползват в новата фабрика на e.GO, в България се изграждат информационни системи, тук се прави и операционната система за Mercedes. Такива неща тепърва ще правим и за е.GO.
„Язаки“ прави кабели за електрически автомобили, които също ще се ползват в e.GO. Обмисляме вариант да се направи и фабрика за електродвигатели на Bosch, която да е част от клъстера, който ще възникне в Ловеч. От тук нататък можем да кажем, че града го чака реиндустриализация и това, което се случи в Пловдив, до някаква степен очакваме да се случи и там.
В тази връзка, как бе избрана точно тази локация – завод „Балкан“ в Ловеч? Какво е предимството му пред Пловдив, например?
– Не сме гледали други опции изобщо, тъй като, първо, нямахме време. Второ, българските партньори в проекта – „Адванс холдинг“, са собственици на бившата фабрика на „Балкан“. Те имат ноу-хау, технологии и хора. А исторически погледнато, навремето там са се произвеждали първите български автомобили. Освен това Ловеч е в регион, който може да даде най-голямата разрешена от Европейската комисия подкрепа за проекта, тъй като е с висока безработица и нисък стандарт на живот. Затова направихме всичко това там. Вече имаме 3D модел, съгласували сме с немските технолози всичко от гледна точка на това какво и как ще се произвежда и кое къде ще бъде. Така че много скоро, дни след като правителството вземе решение проектът да тръгне, ние го започваме.
Заводът в България ще има ли връзка с този в Гърция, който e.GO обяви в края на миналата година? Или те ще са напълно независими един от друг?
– Всяка една от шестте фабрики, които e.GO ще прави по света, ще работи с другите. Първоначално идеята беше всяка една от тях да е регионално фокусирана, като България да се концентрира върху държавите от Централна и Източна Европа. Но последно се оказа, че нашата фабрика ще бъде дори двойно по-голяма по обем от тази в Гърция и ние ще доставяме практически глобално – където и както можем.
Иначе компанията ще има шест завода, всеки ще прави по 30 хил. автомобила. Половината ще са в Европа – в Германия, Гърция и България. По света ще има в Индия, Мексико и вероятно Виетнам.
Кажете накратко какви са ангажиментите на българската държава към компанията?
– Субсидията от 34 млн. евро ще се плати на части спрямо изпълнението на всеки един от етапите на проекта. Българските данъкоплатци може да бъдат сигурни, че няма един лев да бъде платен преди да бъде свършена съответната дейност – фабриката да тръгне, да работи, работните места да бъдат отворени. Министър Кирил Петков беше много труден в преговорите, с много ясна идея какво трябва да стане. Мисля, че накрая защити максимално интереса на българския данъкоплатец.
Как се развива като цяло автомобилната индустрия в България по време на коронакризата?
– Дори по време на коронакризата, когато Германия влезе в много тежко преструктуриране на автомобилния си сектор и бяха съкратени хиляди работни места, в България нито една фабрика не затвори и нямаше освободени служители. Компаниите от автомобилния клъстер се възползваха от инструментите, които правителството създаде като антикризисни механизми. Сега вече сме напред и нагоре, поръчки отново има, фабриките се развиват. И ето че отваряме нова.