Фирмените инвестиции растат, но по-бавно и в по-малко общини
Снимка: Depositphotos
~ 4 мин.
След като разходите за придобиване на ДМА нарастват бурно с почти 15% през 2021 г., което отразява в голяма степен възстановяването на икономиката като цяло от пандемията, през 2022 г. те се увеличават по-плавно – с 6,5% – и достигат 24,5 млрд. лв. Най-много са инвестициите в сектора на индустрията (без строителството) – приблизително 7 млрд. лв. или 28,6% от всички разходи за ДМА. Плътно след него се нарежда секторът на търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството – 6,9 млрд. лв. или 28%. С голяма тежест са и операциите с недвижими имоти – 3 млрд. лв. (12,6%), селското, горското и рибното стопанство – 2,27 млрд. лв. (9,2%) и строителството – 1,9 млрд. лв. (7,6%).
Най-голям е размерът на инвестициите в Столична община – 9,52 млрд. лв., далеч пред Пловдив (1,82 млрд. лв.) и Варна (1,09 млрд. лв.). Само в тези три общини са концентрирани малко над половината от всички разходи за дълготрайни материални активи в цялата икономика на България. В две общини – Брацигово и Якимово не се наблюдава никаква инвестиционна дейност, а в общо 10 общини разходите за ДМА не достигат 1 млн. лв. В 11 общини данните за инвестиционната дейност на нефинансовите предприятия са конфиденциални, което отразява силната доминация на съвсем малък брой компании. Общата стойност на разходите за придобиване на ДМА в група със „скрити“ данни възлиза на 500 млн. лв. през 2022 г.
Ако съпоставим разходите за ДМА с броя на населението, картата изглежда различно. С най-много инвестиции на човек са индустриални общини като Девня (21 153 лв./човек), Елин Пелин (13 608 лв./човек), Пещера (10 452 лв./човек) и Раднево (8807 лв./човек). С изключение на двете общини без никакви инвестиции, най-ниски са разходите за придобиване на дълготрайни активи в общините Ружинци (262 лв./човек), Белово (272,3 лв./човек), Маджарово (291,4 лв./човек) и Симеоновград (291,7 лв./човек). Средно за страната инвестициите са 3795,7 лв. на човек от населението, приблизително колкото е стойността на индикатора в Пазарджик и Девин, като само в 37 общини (от тези, за които има достъпни данни) разходите за ДМА са по-високи. Въпреки голямото си население, някои областни центрове също се представят добре при този индикатор. Например Столична община е на шесто място със 7450 лв./човек, а Пловдив – на 14-то място с 5686,9 лв./човек.
Интересно е да се разгледа и промяната на разходите за дълготрайни активи в сравнение с предходната година. В 11 общини ръстът в инвестициите на нефинансовите предприятия спрямо 2021 г. е над 100%, като най-високо е увеличението в община Чупрене, в която през 2021 г. не е имало никакви разходи за ДМА, а през 2022 г. те възлизат на 1,18 млн. лв. След нея се нареждат Бобошево (594,8%), Брезник (319,7%) и Белоградчик (222,8%). Разходите за ДМА обаче не растат навсякъде, както се случва през 2021 г. спрямо 2020 г. – в цели 113 общини се наблюдава спад.
В 124 общини инвестициите растат с по-висок от средния за страната ръст от 6,5%. Високи темпове се наблюдават в много малки общини, тъй като там обикновено базата е ниска и са нужни относително малки суми, за да се отбележи голям ръст спрямо предходна година.
За по-обширен поглед назад във времето могат да се разгледат и разходи за ДМА с натрупване от 2018 г. до 2022 г. Общо за страната те възлизат на почти 102 млрд. лв. за петте години, като 43% от тях се падат в Столична община. След нея очаквано се нареждат големите областни центрове, но с много по-малки суми – Пловдив (6,67 млрд. лв.), Варна (4,39 млрд. лв.), Бургас (3,17 млрд. лв.) и Русе (1,83 млрд. лв.). В общо 159 общини кумулативната стойност инвестициите не надвишава 100 млн. лв.
Важните изводи, очертани от данните разходи за дълготрайни активи през 2022 г., са няколко. Първо, столицата концентрира голяма част от инвестиционната активност на нефинансовите предприятия, като тя, заедно с Варна и Пловдив, привличат над половината от всички разходи за ДМА у нас през последните няколко години. Второ, макар в цялата икономика инвестициите да нарастват през 2022 г., това става по-бавно и не навсякъде, както се случва през предходната година. Докато през 2021 г. има ръст в разходите за придобиване ДМА в цели 216 общини, през 2022 г. увеличение има само в 139. Това е донякъде очаквано, предвид че 2021 г. беше годината на бързо възстановяване от кризата, предизвикана от Covid-19, докато следващата се характеризираше с по-умерен растеж. Трето, най-високи са инвестициите на човек от населението в малки общини, в които обаче извършват дейността си големи компании, като Девня и Елин Пелин. Сред тях вероятно биха се наредили и общини като Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, за които обаче НСИ не публикува данни.
Източник: Институт за пазарна икономика
