Франция облече ядрените си мечти в нов законопроект

Френските законодатели започнаха разглеждането на нов законопроект, насочен към ускоряване на изграждането на нови ядрени реактори, които според президента Еманюел Макрон са от решаващо значение за укрепване на енергийната независимост на Франция.

Критиците на законопроекта обаче казват, че той пренебрегва належащите опасения относно безопасността на стареещите реактори в страната, както и зависимостта на индустрията от уран, внасян от Русия, съобщава France 24.

Предложеният закон идва година, след като Макрон обеща да модернизира и разшири ядрената индустрия на страната в драматичен политически обрат, в който той зачеркна ангажимента на своя предшественик да ограничи дела на ядрената енергия, захранваща Франция, от сегашните рекордни за света 70% до 50%.

Френският президент обяви мащабните ядрени амбиции на страната още през 2021 г. и в понеделник започна обсъждането на законопроекта по тях. 

Макрон предложи изграждането на шест нови френски реактора EPR2, предназначени да влязат в експлоатация от 2035 г., с опция за инвестиция в още осем реактора. Законопроектът има за цел да рационализира административните и бюрократични процеси, необходими за одобряване и изграждане на нови централи. Той също така премахва тавана от 50% дял на ядрената енергетика в производството на електричество във Франция до 2025 г., въведен само преди осем години от бившия президент Франсоа Оланд.

Главният вносител на законопроекта Мод Брегеон, депутат от управляващата партия на Макрон „Възраждане“, каза, че законодателството ще „позволи на Франция да постигне въглероден неутралитет“ чрез увеличаване на дела на нисковъглеродна енергия, получена от ядрени източници. От решаващо значение е, че това също ще укрепи енергийната независимост на страната, докато европейските страни се борят да се откажат от руските газ и петрол на фона на войната в Украйна. 

Както при спорния план за пенсионна реформа, който разтърси страната през последните месеци, правителството на малцинството на Макрон разчита на подкрепата на консервативната партия Les Républicains, за да осигури приемането на законопроекта, който вече премина през доминирания от десните Сенат. 

Въпреки това опасенията относно безопасността на остарелите ядрени централи във Франция заплашват да затруднят приемането на проекта, тъй като само преди дни основният ядрен наблюдател на страната, Agence de sûreté nucléaire (ASN), съобщи за корозионни пукнатини в ядрено съоръжение. 

Миналият ноември рекордните 26 от 56-те ядрени реактора на Франция бяха затворени за ремонт или поддръжка, принуждавайки страната да внася електроенергия от Германия – точно когато се надяваше да демонстрира предимствата на своята така прехвалена ядрена индустрия на фона на континентална енергийна криза.

Новините за последните пукнатини в централата Penly в Северна Франция хвърлиха светлината на прожекторите върху противоречива поправка, сливаща ASN с друг ядрен инспекторат - Institute for Radiological Protection and Nuclear Safety (IRSN), което критиците на законопроекта маркираха като доказателство за това, че правителството не отдава нужното значение на ядрената безопасност. Зелените законодатели, по-специално, разкритикуваха това, което според тях е опит за „демонтиране“ на IRSN, обещавайки да се борят срещу проектозакона.

Критиците посочиха, че Франция все още внася ядрено гориво от Русия, като подчертаха, че нарастващата зависимост от ядрената енергия няма да помогне на страната да стане по-енергийно независима.

Освен че се съсредоточава върху ядрената енергия на местно ниво, Франция настоява за включването на ядрената енергия в енергийния микс на ЕС и планира преход от изкопаеми горива, като изтъква, че атомните електроцентрали не отделят CO2 и могат да помогнат на Блока да стане енергийно независим.

Германия е един от основните противници на предложението на Франция, подчертавайки, че ядрената енергия не трябва да се радва на същата подкрепа от Блока като възобновяемите източници.