Франция – колос на глинени крака

Младежките вълнения във Франция са били винаги неизменна част от нейната по-нова история, но за по-младото поколение французи протестното движение на „жълтите жилетки“ определено е нещо съвсем ново и различно като политически и социални послания.

На хората в България често им е трудно да разберат как във втората най-голяма европейска икономика, известна със своята разточителна социална система и висок жизнен стандарт, може да съществуват такива яростни антидържавни настроения и то особено сред по-младото поколение французи. Всичко обаче е обяснимо, когато погледнем накъде върви в последните години икономиката на страната.

Оказва се, че Франция в последно време се намира в едно сложно икономическо положение.

Ако направим сравнение между водещите икономики в Европа и Еврозоната, виждаме, че Франция има най-тежки проблеми със заетостта. През 2018 г. безработицата е била 9.1% - същата като през 2017 г. Въпреки че тя намалява в началото на 2019 г. - с 0.3% на месечна база, нивото ѝ се запазва при 8.8%. Това е три пъти над нивото в Германия, където безработицата е 3.2% и може да се говори за почти пълна заетост.

Големият проблем на Франция обаче се вижда ясно при осигуряването на заетост за младото поколение французи. Статистиката за януари показва, че 20.1% от младите французи са безработни. Само закъсали с външните си дългове европейски държави като Гърция и Испания имат по-високи равнища на безработица в тази възрастова група.

Не е случайно, че именно младите хора във Франция днес се бунтуват изключително силно и много от тях се радикализират. За 1/5 от тях на практика френската икономика не предлага адекватна трудова алтернатива за заетост.

Оттук идват и социалните проблеми на страната. На първо място, налице е силно антиправителствено недоволство сред френските младежи, което се подкрепя все по-широко и от по-възрастното поколение в страната – също сериозно недоволно от текущата икономическа и социална обстановка.

На второ място, високото равнище на безработицата допълнително срива икономиката на страната, тъй като френското правителство трябва да отделя милиарди евро за финансиране на социални политики за подпомагане на безработните, вместо да ги инвестира в местната икономика като държавни поръчки.

На практика е налице една много силна маргинализация на определени социални кръгове от бедно население в тази страна, говорим основно за имигрантите, които вече достигат 12% от населението на страната. Една голяма част от тях живеят основно на гърба на социалната система и намаляват сериозно възможностите на френската държава да отделя средства за стимулиране на местната икономика.

Франция вече се срива в класацията като място за правене на бизнес, като заема незадоволителното 32-ро място през 2018 г. Само три години по-рано страната бе на 27-о място. Подобно е положението и при конкурентоспособността. В края на 2018 г. страната е класирана на 17 място по конкурентоспособност, което е с 5 позиции по-напред от класирането и през 2017 г. (22), но и с 2 позиции назад от класирането ѝ през 2011 г., когато е била на 15 място в тази класация. Очевидно е, че в последните 10 години страната изпитва проблеми с поддържането на своята конкурентоспособност и е далеч от първите Топ 10 държави в света по този показател.

В много сериозен проблем за Франция през последното десетилетие се превръща и стимулирането на икономически растеж, тъй като за целия период между 2009-2018 г. страната не е отбелязала нито веднъж ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) над 2.2% на годишна база, а средният ръст на този показател е едва 0.91% годишно.

Положителен момент след 2010 г. насам беше обстоятелството, че тя все пак имаше възходящ ръст на БВП, но през 2018 г. той  тръгна отново надолу. В края на предходната година растежът достигна 1.5% на годишна база, но това е с 0.7 пр. пункта по-малко от ръста му през предходната 2017 г., когато неговата стойност беше 2.2% на годишна база.

Лоша новина за Франция е също появата на първи сигнали за поява на дефлация в страната. Данните за януари сочат спад в Индекса на потребителските цени с -0.5% спрямо декември 2018 г. Първите данни за неговата стойност през февруари отново сочат дефлация от 0.4% спрямо предходния месец.

Това неминуемо се отразява и на ценовото равнище на промишлените цени и обема на индустриалното производство в страната. През декември 2018 г. Индексът на промишлените цени в страната спада с 1.1%, докато през януари 2009 г. бележи незабележим ръст от 0.1%.

Много за проблемите на френската икономика обаче говори ръстът на Индекса на промишленото производство. Той е с отрицателна стойност от 1.7% спрямо същия период от предходната година, а в такова състояние на продължителен последователен спад този показател е вече няколко месеца – от септември миналата година.

Очевидно е, че Франция все по-ясно се очертава като страна, която е тръгнала по пътя на скорошна икономическа рецесия. Ако ръстът на БВП продължи да спада с такива темпове, страната скоро ще се озове в неприятна ситуация, в която липсата на икономически алтернативи за развитие допълнително ще задълбочи много социално-икономическото положение в нея, предвид че и без това високата безработица ще се увеличи наново и ще продуцира още по-сериозно социално напрежение.

Рано е да гадаем накъде тръгва икономическото развитие на Франция през 2019 г., но определено то много наподобява процесите в съседна Германия, където също е налице сериозен спад в ръста на БВП през 2018 г. и първи прояви на дефлационни процеси от доста време насам.