Г-7 си постави големи нови цели за слънчевата и вятърната енергия
Най-богарите държави обаче отказаха да фиксират крайна дата за отказ от въглищата
Групата на седемте богати нации (Г-7) в неделя постави големи нови цели за слънчевата енергия и офшорния вятърен капацитет. Министрите на държавите от Г-7 се съгласиха да ускорят развитието на възобновяемата енергия и да преминат към по-бързо премахване на изкопаемите горива, съобщава Reuters.
Но те не одобриха краен срок до 2030 г. за постепенно спиране на въглищата, за който Канада и някои други членове настояваха, и оставиха отворена вратата за продължаване на инвестициите в газ, като казаха, че този сектор може да помогне за справяне с потенциалните енергийни дефицити.
Министрите от Г-7 завършват двудневните срещи за политиката в областта на климата, енергетиката и околната среда в северния японски град Сапоро в неделя. Възобновяемите горивни източници и енергийната сигурност придобиха неотложен характер след нахлуването на Русия в Украйна.
Първоначално хората смятаха, че действията за климата и действията за енергийна сигурност потенциално са в конфликт. Но дискусиите, които проведохме и които са отразени в комюникето, са, че те всъщност работят заедно“, каза Джонатан Уилкинсън, министър на природните ресурси на Канада.
В своето комюнике членовете на Г-7 обещаха колективно да увеличат офшорния вятърен капацитет със 150 гигавата до 2030 г. и слънчевия капацитет до повече от 1 терават.
Ще увеличим драстично електроенергията, генерирана от възобновяеми енергийни източници“, казаха те.
Г-7 се споразумя да се ускори „поетапното премахване на изкопаемите горива без намаляване“ – изгарянето на изкопаеми горива без използване на технология за улавяне на произтичащите емисии на CO2 – за постигане на нетна нула в енергийните системи най-късно до 2050 г.
Що се отнася до въглищата, страните се споразумяха да дадат приоритет на „конкретни и навременни стъпки“ за ускоряване на постепенното премахване на „домашното производство на електроенергия от въглища“, като част от ангажимента миналата година за постигане на „предимно“ декарбонизиран енергиен сектор през 2035 г.
Канада беше категорична, че енергията от въглища трябва да бъде премахната до 2030 г., като заедно с Великобритания и някои други членове на Г-7 се ангажираха с тази дата, каза Уилкинсън пред Reuters.
Други все още се опитват да разберат как биха могли да стигнат до там в рамките на съответната времева рамка – това беше добър разговор и всички са ангажирани да го направят и ние се опитваме да намерим начини някои, които са по-зависими от въглищата от други, да намерят технически пътища как да стане това“, каза той.
„Големи изявления“
„Ангажиментите за слънчева и вятърна енергия са огромни изявления за важността, че те ще разчитат на енергийните суперсили на слънчевата и вятърната енергия, за да премахнат изкопаемите горива“, каза Дейв Джоунс, който е ръководител на отдела за данни в енергийния мозъчен тръст Ember.
Надяваме се, че това ще бъде предизвикателство за Япония, за която офшорният вятър е липсващата част от мозайката, която може да доведе до декарбонизация на енергийния сектор много по-бързо, отколкото смяташе за възможно.“
Страната домакин Япония, която зависи от вноса за почти всички свои енергийни нужди, иска да запази втечнения природен газ (LNG) като преходно гориво поне още 10 до 15 години.
Членовете на Г-7 казаха, че инвестициите в газовия сектор „могат да бъдат подходящи“ за преодоляване на потенциални пазарни дефицити, провокирани от кризата в Украйна, ако се прилагат по начин, съвместим с климатичните цели.
Те се насочиха към 2040 г. за намаляване на допълнителното замърсяване с пластмаса до нула, придвижвайки целта с десетилетие напред.