„Галъп“: Недоверието към правителството е високо

При избори днес в Народното събрание биха влезли осем партии – досегашните седем, плюс новата формация на Стефан Янев. Това показва независимо изследване на социологическата агенция „Галъп“ сред 805 пълнолетни българи, в периода между 29 април и 6 май 2022 г. – чрез пряко интервю „лице в лице“.

Картината сред онези, които са направили своя избор да гласуват (където се изчислява бариера от 4% и се вижда кои са формациите с изгледи за влизане в парламента), показва, че ГЕРБ води убедително с 24.9% срещу 18.2% за „Продължаваме промяната“. ДПС и „Възраждане“ са изравнени, съответно с 11.1 и 10.5%. При „Възраждане“ обаче може да се очаква и известен „скрит вот“ в реална изборна ситуация, смятат социолозите. При ДПС пък следва да се има предвид потенциалният вот от Турция.

БСП има 9.7% от „твърдите“ гласоподаватели. Тук ясно проличава високият старт на формацията на Стефан Янев – с 5.6% – тя е своеобразен водач в пакета с ДБ (5.5%) и ИТН (5.4%).

ВМРО е с едва 1.5%, а „Изправи се, България“ – с 1.1%.

По традиция, агенцията следи всеки месец и личното доверие на основните фигури. Най-харесван сред лидерите в политическата власт е Румен Радев (46.4%), следван от Стефан Янев (29.6%), Кирил Петков (28.9%), Асен Василев (25.2%), Бойко Борисов (13.9%), Слави Трифонов (12.5%), Корнелия Нинова (12.3%), Костадин Костадинов (11.1%), Христо Иванов (9.1%), Мустафа Карадайъ (8.5%), Никола Минчев (7.9%), Атанас Атанасов (5.3%).

Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Председателят на Народното събрание Никола Минчев още не е в достатъчна степен познат на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури, пише в анализа на „Галъп“.

Традиционният стартов кредит на доверие на правителството е приключил. Идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад, или за обичайната ерозия. Пред перспективата за оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори.

Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието 62.4%. Оставка искат 35%, но други 41.1% не искат. Останалите се колебаят. Новите избори пък продължават да отблъскват. 24.3% ги искат, но 44.1% не искат. Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания.

И по показателя „оставка“, и по показателя „предсрочни избори“ обаче, „ножиците“ се свиват с времето в негативна за властта посока.