Германия затваря последните си ядрени централи

Германия изключва щепсела на последните си три атомни електроцентрали, слагайки край на програма от шест десетилетия, която породи едно от най-силните протестни движения в Европа, но бе кратко отложена поради войната в Украйна, предава Reuters.

Димящите кули на реакторите Isar II, Emsland и Neckarwestheim II трябва да бъдат затворени завинаги в събота полунощ, тъй като Берлин прие плана си за напълно възобновяемо производство на електроенергия до 2035 г. След години на увъртане, Германия обеща окончателно да се откаже от ядрената енергия, след като катастрофата във Фукушима в Япония през 2011 г. изпрати радиация във въздуха и ужаси света.

Но окончателното спиране бе отложено миналото лято за тази година, след като нахлуването на Москва в Украйна накара Германия да спре вноса на руски изкопаеми горива. Цените скочиха и имаше страхове от енергиен недостиг по света, но сега Германия отново е уверена в доставките на газ и разширяването на възобновяемите източници.

Търговският ядрен сектор на Германия започва с пускането в експлоатация на реактора Kahl през 1961 г., нетърпеливо рекламиран от политиците, но посрещнат със скептицизъм от компаниите. Седем търговски завода се присъединиха към мрежата в първите години, като петролната криза от 1970 г. помогна за общественото приемане.

Разширяването обаче бе ограничено, за да се избегне увреждане на въгледобивния сектор, каза Николас Вендлер, говорител на германската група за ядрени технологии KernD. Но до 90-те години повече от една трета от електроенергията в новообединена Германия идва от 17 реактора.

През следващото десетилетие коалиционно правителство, включващо Зелените - които израснаха от антиядреното движение през 70-те години на миналия век - въведе закон, който щеше да доведе до постепенно спиране на всички реактори до около 2021 г. Водените от консерваторите правителства на бившия канцлер Ангела Меркел вървяха напред-назад по този въпрос - до събитието във Фукушима.

„Икономическа глупост“

Арнолд Ваатц, бивш депутат от Християндемократите (SPD) на Меркел, каза, че решението има за цел също така да повлияе на изборите в Баден Вюртемберг, където въпросът е в ръцете на Зелените.

Нарекох това най-голямата икономическа глупост на партията от 1949 г. и се придържам към това“, каза Ваац, един от петимата консервативни депутати, които се противопоставиха на законопроекта.

Последните три централи са допринесли само с около 5% от производството на електроенергия в Германия през първите три месеца на годината, според министерството на икономиката. А ядрената енергия съставлява само 6% от производството на енергия в Германия миналата година, в сравнение с 44% от възобновяеми източници, показват данни на федералната статистическа служба.

Все пак две трети от германците подкрепят удължаването на живота на реакторите или свързването на стари централи обратно към мрежата, като само 28% подкрепят постепенното спиране, показа проучване на института Forsa по-рано тази седмица.

„Мисля, че това със сигурност се подхранва до голяма степен от страха, че ситуацията с доставките просто не е сигурна“, каза анализаторът на Forsa Питър Матушек пред Reuters.

Правителството казва, че доставките са гарантирани след спирането на ядрената енергия и че Германия все още ще изнася електроенергия, като се позовава на високи нива на съхранение на газ, нови терминали за втечнено синьо гориво на северния бряг и разширяване на възобновяемите енергийни източници.

Въпреки това, привържениците на ядрената енергия казват, че Германия ще трябва да се върне към ядрената енергия в крайна сметка, ако иска постепенно да се откаже от изкопаемите горива и да постигне целта си да стане неутрална по отношение на парникови газове във всички сектори до 2045 г., тъй като вятърната и слънчевата енергия няма да покрият напълно търсенето.

Чрез поетапното премахване на ядрената енергия Германия се ангажира с въглища и газ, защото не винаги духа достатъчно вятър или грее слънце“, каза Райнер Клуте, ръководител на про-ядрената асоциация с нестопанска цел Nuklearia.

С края на ерата на атомната енергия Германия трябва да намери постоянно хранилище за около 1900 силно радиоактивни бурета с ядрени отпадъци до 2031 г.

Има още поне 60 години пред нас, които ще ни трябват за демонтирането и дългосрочното безопасно съхранение на останките“, каза Волфрам Кьониг, ръководител на Федералната служба за безопасност на управлението на ядрените отпадъци.

Правителството също така признава, че проблемите с безопасността остават, като се има предвид, че съседите Франция и Швейцария все още зависят силно от ядрената енергия.

Радиоактивността не спира на границите“, каза Инге Паулини, ръководител на Германската служба за радиационна защита, отбелязвайки, че седем централи в съседни страни са на по-малко от 100 км от Германия.