Златен шанс за България: Как да задържи върналите се от чужбина

Близо 10% от върналите се от чужбина българи в последната година не искат да заминат след края на коронакризата, а 25% все още не са взели решение, сочи изследване, направено от Европейския съвет по външни отношения. Завръщането им всъщност създава неочаквана възможност, особено в селските райони, и то в период, в който една разрушена икономика трябва да бъде възстановена. Ако се вземе насериозно, всяко връщане може да бъде огромен източник на растеж, опит и връзки с глобални мрежи и пазари.

Пандемията преобърна живота на хората с краката надолу, но според доклад на Фонда за населението на ООН (UNFPA) тя може да се окаже необходимата помощ за спиране на обезлюдяването на районите в страни като България, където населението застарява, младите хора напускат, а раждаемостта спада.

Каква е настоящата картина?

От март 2020 г. миграцията рязко спадна и много малко хора напускат собствените си страни в търсене на работа. На фона на това обратната миграция вече е факт и е наблюдавана на практика при всички страни и региони, от които традиционно идват мигрантите.

Причините за завръщането им са различни – от загуба на работа до събиране на семейства или достъп до безплатни здравни грижи. За България и страните в региона това явление отваря „огромни възможности“ според експертите, изготвили доклада. Те посочват обаче, че то е непознато и изисква внимание – както на властите на национално и местно ниво, така и на бизнеса.

Нуждата от статистика

Въпреки че пандемията е част от живота ни от повече от година, а процесът по обратна миграция стартира отдавна, все още няма надеждни данни, които да дадат ясна представа колко хора са се върнали у дома и впоследствие са останали.

Какво да се направи за завърналите се?

В зависимост от семеен статус, видове работа и етап в кариерата в последно време се открои фактът, че много хора предпочитат да живеят по-скоро в провинцията, отколкото в града. По-големите и достъпни домове, градини и дворове, както и чистият въздух, които предлага провинцията, са много атрактивни за мнозина.

Според изследването трябва да бъде изготвен цялостен подход, който включва модернизация на инфраструктурата, пълна дигитализация и оздравяване на регионите. Основна икономическа теория обаче ни казва, че ресурсът е ограничен, затова първо България следва да си отговори на множество въпроси като например:

Какви са причините, поради които много от селските райони са обект на обезлюдяване.

Такива данни ще са полезни за бъдещи правителствени решения. Изследването напомня, че депопулацията на селските райони отдавна е твърде сложен и скъп въпрос за повечето правителства в Югоизточна Европа. Той е достатъчно труден и за по-богатите страни като Испания, така че не е изненадващо, че спъва по-малко проспериращите.

Макар за някои да е очевидно, че правителството трябва да поддържа услуги и да подобрява на живота на всички жители в обезлюдените райони, спасяването на всяко село е невъзможно. Затова дългосрочното планиране и реалистичните проекти са от ключово значение. Докато за едно село може да има явни предимства и полза от енергичното лидерство, винаги ще има по-малко привлекателни райони, в които инвестирането е загубена кауза.

Един от съветите в доклада е създаването на платформа, насочена към съживяване на тези места, която дава възможност на заинтересованите страни – особено на общините – да обсъждат и споделят опит.

Правителствата също така трябва систематично да предоставят помощ, където е възможно, особено по отношение на данъчното облагане. Тези въпроси се оказаха мощен стимул за компании, позволяващи дистанционна работа – факт, който би могъл да стимулира постоянното завръщане у дома.

Полагайки усилия за иницииране на промени, правителството не бива да пренебрегва българите, които и в момента са в чужбина, а да ги ангажира с обсъжданите въпроси. Отвъд техните парични преводи, те могат да влияят и спомагат за оформянето на национални дебати и мобилизиране на икономическо и културно развитие.

Решаването на заплетените проблеми с наследството е друга голяма задача за националните правителства в региона на Централна и Източна Европа. Фактът, че големи и потенциално продуктивни селски райони са обезлюдени поради сложно наследяване и други подобни проблеми, може да е основна пречка за бъдещото развитие, потенциалните инвестиции и миграцията на нови хора. 

Подобряване на услугите и инфраструктурата в селата невинаги е достатъчно условие за привличане на бъдещи жители. По-добър подход е инвестирането във внимателно подбрани селски райони с потенциал за развитие, използване и адаптиране на наблюдаваните и вече доказали се като успешни модели. Това следва да бъдат области с приятни села, добра инфраструктура и високоскоростни цифрови връзки. Така всъщност правителството трябва да се съсредоточи върху регионите, които всъщност имат истински потенциал за просперитет, отвъд здраво вкорененото разбиране, фокусирано само в земеделието.

Примерите на Запад

Местни общности в цяла Европа, които са приели иновативните планове за действие могат да служат като примери. В Италия наскоро стартира инициативата „Работа на юг“ за популяризиране на условията за труд в по-отдалечения и слабо развит регион. Идеята е, че докато дигиталните номади харчат пари там, те ще споделят също опит и идеи, така че качеството на живот по тези места да се подобри. Друга идея от Италия е продаването на изоставени селски къщи за 1 евро, при условие че купувачите ги възстановят в рамките на определен период от време.

Испания пък включва в своя подхода и данъчната система. В страната се предлага намаляване на налозите за общини с по-малко от осем души на квадратен километър, както и финансова подкрепа за нови жители.

Ами Сърбия?

Нейните планове са повече от амбициозни и датират отпреди пандемията. Те включват създаването например на Държавен фонд за селска инфраструктура, чрез който да се прехвърля държавна земя до 50 хектара за млади фермери. Има  и план за закупуване на част от 150 хил. изоставени къщи от властите, които след това да се продават на по-ниски цени на хора, които искат да се преместят в провинцията и да развият мястото.

Плановете обаче може и да не оцелеят след финансовите проблеми за Сърбия вследствие на пандемията. Бюджетът дори не е единственият проблем. Поземлени регистри и кадастрите са в тежко състояние, което се превръща в огромно предизвикателство, водещо до корупционни практики като злоупотреба с незаконно присвоено имущество.

Малко числа

Според прогнозите, изчислени преди пандемията, през 2050 г. България ще има 38.6% по-малко хора, отколкото през 1990 г. За сравнение, населението на Сърбия ще се свие с 23.8%.

Според националната статистика на България към момента във 23% от селата има не повече от 49 жители. В област Велико Търново, която страда от сериозно обезлюдяване, сега има 58 напълно изоставени села.