Голямата заплаха за Европа е възраждането на тероризма

Очаквано ли беше според Вас изтеглянето на САЩ и НАТО от Афганистан? Има ли умисъл в действията на американците и искат ли да дестабилизират този регион?

– За мен това, което се случи, беше очаквано, защото от две години САЩ водят преговори в Доха с талибаните. Тези преговори започнаха още по времето на администрацията на Тръмп. И голямата грешка на Щатите още тогава беше, че с тези преговори легитимираха талибаните, признаха ги като националноосвободително движение, което може да замести избраното правителство, което управлява в Кабул. Самото изключване на това правителство беше втората грешка, защото не може една чужда държава, дори да е окупатор, да пренебрегва лидерите на държавата, в която те трябва да поемат управлението след евентуално споразумение.

След подписването на споразумението, тогавашният съветник по националната сигурност в администрацията на Тръмп, посланика Джо Болтън, беше резервиран и категорично против хода на тези преговори и резултатите от тях. Той не криеше неговите опасения, че това ще доведе до дестабилизацията на Афганистан. Тогава той беше изгонен от състава на делегацията в Доха заради окупационните си позиции и по-късно беше уволнен от президента Тръмп като съветник по националната сигурност. След това видяхме словесни престрелки между двамата, което също показва, че за случващото се в момента, се е знаело.

Споразумението беше подписано на 29 февруари 2020 г. Само че датата на окончателното изтегляне на американските войски беше май месец тази година. Когато Байдън дойде на власт, той удължи срока до края на септември, после го промени до края на август.

Фактически тогава талибаните считаха, че това е нарушаване на договореностите и на споразумението и веднага започнаха да атакуват държавните интереси и националната армия. Те намериха някакъв повод да продължат войната срещу правителството, което въобще не признават и даже считат, че президентът няма място в управлението, защото е агент на САЩ.

Американската администрация знаеше какво ще се случи, само че не предвидиха, че ще се случи толкова бързо.

Сигурно има умисъл в действията на САЩ, защото те бяха обект на атаки от страна на Русия, Китай, Иран, Пакистан, които обвиняваха американците, че дестабилизират региона с присъствието си. Фактически в период от 20 години американците застрашиха индиректно националната сигурност на тези държави, защото ликвидираха Ал Кайда, която беше заплаха за всички в региона.

Сега с изтеглянето на американските войници, идването на талибаните и евентуалното връщане на Ал Кайда и други организации от такъв тип, които вероятно ще се размножат, се наблюдава заплаха за региона. Това ще накара другите държави да отделят много финанси, за да затворят този вакуум, който идва вследствие на изтеглянето на американците, защото сами трябва да се заемат с националната сигурност и границите си. Затова Русия направи няколко военни маневри с няколко бивши съветски републики, Китай също започна да трупа армия на границите си с Афганистан. В същото време в Иран има бунтове, предизвикани от регионални играчи, затова тези държави трябва да пазят националните си интереси.

Наясно ли сте какво показват докладите на разузнавателната общност на САЩ?

– Ние видяхме объркването в докладите, защото в началото те казваха, че армията в Афганистан е много силна, екипирана, въоръжена и добре обучена, че там действа американската военна доктрина. Според тях дори да се случи едно голямо нападение от страна на талибаните, в рамките на една година или повече от една година, то няма да стигне до големите градове и провинции, и само ще бъде в различни малки села и градове, които не са значими по отношение на контрола над Афганистан.

Преди няколко месеца те започнаха да променят позициите си и казаха, че талибаните могат да стигнат Кабул до три месеца, после паднаха на един месец и накрая всички ние видяхме, че това се случи буквално за няколко дни.

Затова има няколко причини, които не се крият само в позициите на САЩ и направените от тях грешки, но също така в управлението на правителството в Афганистан и самата структура на армията.

Най-важно в армиите е да има национална доктрина, защото когато започваш да създаваш една армия, това е равносилно на това да обучаваш, да въоръжаваш, да екипираш, да планираш, за да може тази армия да има готовност.

Когато американците формираха националната армия в Афганистан, те не можаха да убедят хората, които влязоха вътре и станаха част от армията, да приемат една национална доктрина, за да избегнат наличието на структурни разногласия между хората вътре. На първо място тук трябва да се разглеждат културните аспекти, които са различни от европейското и американското мислене.

В същото време, когато една окупационна сила създава армия, трябва да почита това. Тази грешка беше допускана преди и в Ирак, когато Обама изтегли цялата американска армия през 2011 г., тогава също нямаше национална доктрина и това доведе до етническо, религиозно и сектантско противопоставяне. Същото наблюдавахме и на Балканите с разпадането на Югославската федерация. Трябва да има баланс между всички сили, за да се изгради демократичен строй.

Според неофициална информация на територията на азиатската страна действат повече от 20 радикални групировки, в това число ИДИЛ и Ал Кайда. Може ли Афганистан отново да се превърне в бастион на терористичните групировки, така както стана през периода 1996-2001?

– В споразумението, което американците подписаха с талибаните, настояваха, че ако талибаните се върнат на власт (фактически те са знаели, че това ще се случи, може би дори има някаква договорка между тях), не трябва да позволяват страната да се превърне в база на Ал Кайда, Ислямска държава (ИД), или на други ислямски въоръжени групи, които може да атакуват САЩ и техните съюзници.

Талибаните обещаха, че това няма да се случи, но реално те нямат капацитет да изпълнят обещанието си. Проблемът не са талибаните, нито пък тяхното радикалното ислямско движение, а световният талибански свят в арабския регион.

Когато преди малко говорих за националната доктрина в армията в тези държави, в тези общества, където има много противоречия, различни сблъсъци и играчи с различни интереси от регионално и световно ниво, това не може да бъде контролирано от талибаните. Затова те не са в състояние да забранят това.

Талибаните имат 75 хил. бойци на голямата територия на Афганистан, Ислямска държава има 5 хил. бойци и 9 военни бази на територията на Афганистан. През 2019 г. талибаните подписаха с ИД едно споразумение, в което взаимно си обещават да не си създават проблеми.

Американците и европейците ще бъдат много наивни, ако вярват, че Афганистан няма да се превърне в център на световния джихад, защото талибаните идеологически и организационно са свързани с това понятие.

В същото време самото движение на талибаните счита себе си като част от този световен джихадистки стълб. С тази своя победа, с това първо овладяване на Афганистан след 20 години, сега те ще представят себе си като лидер на световния джихад.

Ако наблюдавате сайтовете на всички ислямски организации, ще видите, че ясно личи мисленето им, че това е победа срещу християните, срещу Запада, срещу Америка.

Дори в Пакистан, където има най-много мюсюлмани откъм численост, се организираха и въоръжаваха талибаните. Тамошните пакистански талибани започнаха също да се надигат, защото победата на афганистанските талибани даде тласък на всички ислямски групи да изградят ислямския световен халифат.

В момента, в който талибаните започнаха да контролират територията на Афганистан, първото нещо е, че освободиха 5 хил. бойци от затворите. Затова е ясно, че талибаните няма да прекъснат идеологическите, организационните и личните си връзки с другите организации.

Когато преди 20 години талибаните бяха свалени от власт, Ал Кайда беше една малка мрежа от бойци, сега обаче ние имаме глобална мрежа от джихадистки групи, която непрекъснато се разширява в обхвата на действията си. Можем да я оприличим на “световна ислямска фирма”, която умело използва маркетинговите стратегии и социалните мрежи, за да бъдат пласирани идеите им в различни държави по света, и определено имат успех. Така че заплахата си остава и я признават самите американци, самите западни лидери. Американските и европейските анализаторски центрове вече предупреждават за рисковете от такова развитие на ситуацията.

Говорителят на талибаните Сухейл Шахин потвърди в интервюто за BBC, че ще има "корекции" на всички грешки от миналото, от които гражданите са се оплаквали. Има ли обаче някакви малки знаци, че това ще е трудно изпълнимо? Какво искат да покажат този път талибаните и какво казва то за бъдещето на Афганистан?

– Безспорно сегашните талибани не са тези отпреди 20 години. Когато наблюдаваме световните медии, виждаме хора, които сякаш са излезли от пещерите – дрехите им са различни от тези на хората в цивилизования свят, някои от тях даже бяха боси. Вижте как талибаните нахлуваха в Кабул, това са хора, които излизат от друг свят, с друго мислене и манталитет, с друго религиозно възпитание. Догмата е обхванала тяхното мислене.

В рамките на няколко месеца, талибаните ще се опитат да представят друго свое лице. Вижте само състава на ръководството им – те са същите, вместо бащата, сега е синът му – молла Абдул Гани Барадар. Един от техните лидери, който готвят за президент на талибаните, е един от най-радикално настроените техни членове.

В същото време, ако те толкова искаха да се променят, нямаше да пипат името и знамето на държавата, а сега те заявиха, че името ѝ ще бъде Ислямско емирство в Афганистан. Това значи, че ние се връщаме 20 години назад, когато талибаните бяха на власт по същия начин, както сега. И тогава знамето беше сменено с талибанското.

Наскоро пък беше хванат един цивилен гражданин и убит публично на едно дърво, защото се опитвал да открадне кола. Други трима бяха застреляни от талибаните, защото излязоха да протестират срещу техните методи.

Твърде рано е да давам категорична оценка за това какво ще се случи, но моят опит като анализатор, който от 20 години следи действията на такъв вид организации от политическия ислям във всичките му форми, твърдя, че не може да се очаква талибаните да се променят.

Промяна може да има във формата, но съдържанието си остава. В един момент, когато те изцяло овладеят страната, ще бъдат силни и ще започнат да упражняват абсолютно неприемливи политики.

Тази сложна картина поражда мигрантски натиск към Турция и оттам към Европа. Какво ще се случи с България при сценарий, в който съседна Турция е политически дестабилизирана?

– Ние нямаме никакъв интерес Турция да е дестабилизирана, защото това ще значи дестабилизация на България и на целия Европейски съюз, но такова нещо не мисля, че може да се случи. Информацията, която идва от Афганистан за потоците на мигрантите е, че досега в рамките на тези няколко седмици, има около 400-500 хил. бежанци, които са напуснали домовете си и са се насочили към съседните на Афганистан държави. Затова, например, Пакистан затвори границата си, защото те и без това имат около 5 млн. бежанци още отпреди. Други бивши съветски републики също затвориха границите си, трети отидоха към Иран, които направиха два коридора – пуснаха бежанците към турската граница. Турция обаче предприе необходимите мерки, затвори границите си и взе решение бързо да се изгради една защитна стена на границата с Иран.

Ще има бежанци, но аз лично не очаквам сценария от 2015 г., когато след войната в Сирия, към Европа се насочиха 1.2 хил. бежанци. Вече има други механизми, действат други мерки, които възпират такива потоци, въпреки че тук, в България, има разиграване на такъв сценарий, заради различни политически интереси.

Това обаче не означава, че ние не трябва да направим нищо и да не вземем мерки, а напротив – трябва да защитим националната граница и да изградим различни механизми, чрез които да пресечем корупционните схеми, които позволяват на трафикантите да прокарат различни мигранти.

Има голяма вълна на расизъм и агресия срещу бежанците в Турция и обществото не би толерирало нови вълни бежанци в държавата. Там има над 4 млн. бежанци, които турците вече не могат да търпят. В същото време тамошната опозиция използва бежанците срещу Ердоган и неговата партия.

За Европа обаче проблемът не са само бежанците, а по-голямата заплаха – тероризмът, който може да се възроди наново, защото с превземането на Афганистан, талибаните дадоха голям стимул на групировките.

В Европа има много ислямистки групи и мюсюлмански братя, много тайни ядра на ислямска държава, които се намират в европейските столици и градове. Затова службите трябва да намерят нов начин за контрол над тези общности, да се контролират и социалните мрежи, защото там се наблюдава вербуване и мобилизиране на различни европейски граждани. Тази група “вълци единаци” съществува и вече няма да имат нужда от големи финанси, за да свърши една такава голяма операция.