Господството на долара няма да продължи вечно в многополюсния свят

Миналата седмица се проведоха две големи международни срещи. Едната бе на централните банкери от цял свят в курорта Джаксън Хоул и се превърна в демонстрация на хватката, която САЩ имат върху световната икономика. Другата среща се проведе в Йоханесбург и беше доказателство за предизвикателството, отправено към Щатите от водещите страни с нововъзникващи пазари (БРИКС), пише в свой анализ The Guardian.

Централна фигура на срещата на банкерите беше Джером Пауъл – председателят на Федералния резерв на САЩ. Позицията му за лихвените проценти очевидно имаше значение за Щатите, чиято икономика засега се справя сравнително добре и е невредима от най-сериозното затягане на паричната политика от четири десетилетия насам. Посланието беше, че битката с инфлацията не е приключила и са възможни нови увеличения на лихвите.

Но по силата на позицията на долара като основна резервна валута в света, това, което Пауъл и неговите колеги от Федералния резерв правят, се отразява на живота далеч отвъд бреговете на Америка. Стоки като петрол се оценяват в долари. Държавите, които взимат заеми в долари, могат да забележат скок при изплащането, ако стойността на американската валута се повиши. Държавите, които имат излишъци по текущата сметка, използват постъпленията си, за да купуват държавните облигации на САЩ, което пък позволява на Щатите да поддържат огромен търговски и бюджетен дефицит.

В това няма нищо ново. Това е начинът, по който функционира международната финансова система след Втората световна война. Не е изненадващо, че Вашингтон иска статуквото да продължи, защото позволява на САЩ да финансират своите двойни дефицити, без да е необходимо да предприемат строги дефлационни действия, които биха се изисквали от по-малко привилегированите страни.

Също толкова изненадващо, финансовата хегемония на САЩ не е универсално популярна. Един от мотивите за създаването на еврото беше, че една европейска единна валута ще бъде конкурентна резервна валута на долара. Миналата седмица срещата в Йоханесбург на страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – беше още един опит да се отправи предизвикателство към доминирания от САЩ международен ред.

Причините за това са много. Погледнато от гледна точка на развиваща се страна, начинът, по който се управлява световната икономика, изглежда като “шевове”. САЩ и техните западни съюзници контролират Международния валутен фонд и Световната банка откакто са основани през 1944 г., до такава степен, че всеки управляващ директор на МВФ е европеец, а всеки президент на Световната банка е американец. По силата на постоянните си места в Съвета за сигурност на ООН, САЩ, Великобритания и Франция могат да налагат вето на всякакви инициативи, които не им харесват. Между тях САЩ и ЕС могат да попречат на водещите развиващи се нации да упражняват реално влияние на Световната търговска организация.

Нещо повече, ясно е, че това не е еднополюсният свят, който политиците в САЩ предвиждаха след разпадането на Съветския съюз. Китай се превърна в истински съперник и успешно разширява сферата си на влияние. Една илюстрация за това е глобална карта, изготвена от консултантската компания Capital Economics, която разделя света на държави, които са силно обвързани или клонят към САЩ, или Китай. Извън богатите, развити нации в Северна Америка, Европа, Япония и Австралия, има няколко държави, които са силно свързани със САЩ, а единствените забележими нововъзникващи икономики, клонящи към Вашингтон, са Индия и Виетнам.

За разлика от това, по-голямата част от Африка се разглежда като клоняща към Китай, както и по-голямата част от Азия и значителна част от Южна Америка. Толкова голям шок ли е това? Не точно. Страните от БРИКС имат своя собствена банка, която - за разлика от строгите условия, изисквани от МВФ и Световната банка - предлага заеми без никакви условия. Егоистичното поведение на страните от Г-7 – САЩ, Обединеното кралство, Германия, Франция, Италия, Япония и Канада – когато трупаха ваксини по време на кризата с COVID-19, не беше особено благоприятно за спечелването на приятели в нововъзникващия свят.

Промяната в геополитическия пейзаж беше демонстрирана от страните, поканени да се присъединят към клуба на БРИКС на срещата на върха миналата седмица: три са производители на петрол (Саудитска Арабия, Иран и ОАЕ), две от Африка (Египет и Етиопия), а една (Аржентина) - от Южна Америка.

Има напрежение между Китай и Индия, както и между Саудитска Арабия и Иран, докато Южна Африка е нетърпелива да поддържа добри отношения със Запада. Подобно на Г-7, срещите на върха на БРИКС са “празнични дни”, където се решава малко по същество. Наличието на 11 членове, вместо 5, увеличава шансовете за несъгласие.

Нещо повече, ще отнеме години – може би десетилетия – докато БРИКС създадат финансова инфраструктура, подобна на тази, която поддържа долара. Най-важното е, че инвеститорите трябва да са толкова готови да държат облигации, деноминирани във валута, която не е долар, колкото и да държат държавните облигации на САЩ. Доминирането на долара не е под непосредствена заплаха.

Но това може би няма да е винаги така. Решението на Саудитска Арабия да се присъедини към БРИКС също представлява заплаха за господството на долара. Богатото на петрол кралство, традиционно е надежден съюзник на САЩ в Близкия изток, но отношенията между Вашингтон и Рияд напоследък значително се охладиха. Очакванията са, че саудитците все повече ще приемат плащания за петрол от други членове на БРИКС в техните собствени валути.

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън изрази загриженост относно дългосрочните последици от използването на финансови санкции като инструмент на американската външна политика, като каза, че

има риск с течение на времето това да подкопае хегемонията на долара“.

Йелън е права да се тревожи. Една единствена, всемогъща резервна валута, стои странно на фона на един многополюсен свят. Трансформацията няма да стане за една нощ, но предстоят предизвикателства за зелените пари.