Говорим за ремонти и пари, а не за приоритетите на европредседателството

Проф. д-р Ингрид Шикова е един от основателите на специалност "Европеистика" в СУ, ръководител на катедрата (2007-2011) и кръстник на випуските. Експерт в областта на политиките на ЕС. Цялата си професионална кариера проф. Шикова посвещава на европейската интеграция. Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Представителството на Европейската комисия. Само няколко дни преди втория тур на президентските избори във Франция, с проф. Шикова разговаряме за бъдещето и предизвикателствата пред Европа, както и българското председателство на Съвета на ЕС и какви трябва да бъдат приоритетите ни.

- След седмица е вторият тур на изборите във Франция. Какво очаквате да се случи на тях?

Мога да ги характеризирам с една дума – надежда. Надежда, че все пак кандидатът, в чиято платформа Европа стои на първо място, ще спечели тези избори. Въпреки че социологическите агенции предричат победа за Емануел Макрон, аз все пак искам да я видя, защото всичко се случва. 

Честно казано не бях убедена, че ще бъде избран Доналд Тръмп в САЩ, не бях убедена, че ще има Brexit, но тези неща са случиха. Затова ми се иска победата на Макрон да не остане само надежда. Мисля, че французите са разумни, въпреки че има критики към него и може би не толкова критики, а по скоро опасения, че той е много млад и до известна степен неопитен. Причината е създаденото от него само преди година движение En Marche и че няма стабилна партия зад него, а предстоят парламентарни избори през юни във Франция, т.е. не са сигурни дали той ще си осигури мнозинство и т.н. 

Има много въпросителни, но въпреки всичко разумът трябва да победи пред страха, не само пред национализма, но и доста агресивното поведение на Льо Пен във връзка с европейските въпроси и излизането на страната от еврото. Не мога да си представя какъв хаос в икономиката може да настъпи, ако Франция тръгне да излиза от еврото. Мисля, че хората ще преценят.

- Националистите – това ли е най-голямата опасност за Европейския съюз (ЕС)?

Не, не бих казала, че това е най-голямата опасност, но ако все пак Марин Льо Пен спечели това е много голяма опасност. Някои казват: „Европейският съюз ще преживее и Марин Льо Пен президент“, но не ми се иска това да се случва, защото и без това е разклатена европейската конструкция и вместо да я стабилизираме, ние започваме още повече да я клатим. Затова не искам тя да спечели, а ако Франция наистина тръгне да излиза от Еврозоната, ако Еврозоната се разпадне, то това наистина ще бъде краят на тази европейска интеграция, която сме замислили и очаквали. Националистите са опасни, но както виждаме и хората се опитват да преодолеят тези опасности. 

Обществата са разделени. Видяхме го при Brexit, виждаме го и сега при гласуването във Франция и на много други места, можем по други прояви да забележим колко е разделено обществото на тези, които наричаме печелещи от глобализацията и от европейската интеграция и тези, които губят от това. Последните са по-слабо образованите, безработните, хора, на които глобализацията не дава толкова много шансове. Така че това е основното, което трябва да преодолее ЕС. Затова аз говоря за кохезия. Тя е нещо много важно и има роля да обедини обществото. Да има такива политики, които наистина да направят така, че обществото да стане едно цяло. Знам, че това е много трудно, но въпреки всичко не е невъзможно. Стига да има разумни политики.

- Покрай председателството ни на Съвета на ЕС се заговори сериозно за европейските политики. И особено по време на последната предизборна кампания за парламентарни избори …

Да, сякаш за първи път думите Европа и Европейски съюз намериха място в кампанията. Може би Европредседателството е виновно за това и вече осъзнахме колко близо е то. През 2012 г. написах книгата „Ротационното председателство в Европейския съюз“, която беше публикувана от Дипломатическия институт към МВнР, с идеята да възбудим дискусията по тези въпроси. Да се обясни колко е важно да се подготвим навреме. Тогава реакцията беше, че книгата е много интересна, но къде е то 2018-та. Въпреки че аз в нея пишех, че страните започват да се готвят 4-5 години преди председателството си. Какво е положението в момента? Това, което усещам като човек, който е извън средите, които подготвят председателството, много говорим за ремонти и затова колко ще струва председателството, а много малко говорим за нашите приоритети. И какво България ще направи, за да сложи своя отпечатък върху председателството.

- Какви трябва да бъдат приоритетите на нашето председателство?

Вече има пет приоритета, които са определени за тройката Естония, България и Австрия. Те са приоритетите на днешния ден и тях не можем да избягаме. Аз по начало класирам приоритетите в четири категории. Първо са „неизбежните“ – сигурност, бъдещото на Европа, Brexit и икономическия растеж. От тях не може да избягаме. Втората категория са т.нар. „наследени“ приоритети - всяко предишно председателство остава в наследство нещо на следващото. Това, което на нас ще ни остави Естония е дигиталният пазар. Всичко що е дигитално и тази тема върви с годините, така че тя ще остане. И сега идва и до нас. Ние трябва да зададем т.нар. от мен група „специфични“ приоритети, които са важни за страната и Европа, в които страната, която председателства, ще сложи своя почерк. И тук аз се опитвам да бъда иновативна с моето предложение, тъй като не съм чула още как звучат нашите приоритети. Тези специфични приоритети трябва да звучат така, че да бъдат запомнящи се, хората да ги разбират и едновременно с това да може да направим нещо в тези области.

И аз съм ги кръстила „трите К“ и между другото те звучат добре и на английски, защото поначало те трябва да бъдат и на чужд език. Първият е конкурентоспособност, защото това е нещо изключително важно както за България, така и за Европа. В този приоритет може да включим образование, наука, иновации, енергетика и сигурно мога да изброя още няколко неща. Второто „К“ е кохезия между държавите членки, да не забравяме, че предстои разговор, който ще започне по време на нашето председателство  за финансовата рамка през следващия планов период. Когато ще се говори за регионална или т.нар. кохезионна политика и дали ще я има или няма, как ще приближаваме стандартите. Кохезия не само между държавите, но и в обществото – нещо, за което споменах преди малко. Ако щете и кохезия между поколенията, защото виждаме, че има и едно такова разделяне възрастово. В Brexit младите гласуваха за оставане, а старите за излизане на Великобритания от ЕС. Ако щете и солидарност между поколенията. И третият изключително важен приоритет е култура. Ето тук може да бъде нашият отпечатък, защото можем да говорим и за културно наследство, тъй като 2018-а е годината на културното наследство, за културна индустрия, за културен туризъм и за ролята на културата във външните отношения. Именно един от общите приоритети е оздравяване на ролята на ЕС в световен мащаб.

Тези три приоритета да бъдат „пронизани“ хоризонтално от един четвърти и той да бъде младежта, защото тя е тази, която ще живее в бъдещия ЕС. Чисто прагматично по време на нашето председателство трябва да се готви нова стратегия за младежта в ЕС. Ние вече имаме проблеми с младежта от гледна точка на това, че нашите млади хора излизат от България и всички знаем по какви причини. Дори имам идея и за мото, което може да се върже с тези „три К“. То е много познато: „Европа за всички и всички за Европа“, защото точно това ни трябва в момента – Европа да бъде социална, да приобщи всички, а от друга страна всички ние, които сме убедени, че бъдещото на европейския континент е в единството, да се погрижим малко за нашата Европа.

- Какво ще бъде за България Европредседателството? Някакво израстване ли е или?

Много важно е колкото и някои да се опитват да го подценяват, то в никакъв случай не е логистика само, въпреки че тя е важна, за да има къде да се провеждат срещите. Важно е да се чуе българският глас много по-отчетливо, важно е за администрацията, която се подготвя за председателството. Ние ще имаме доста по-подготвена администрация или поне тези 1000 души, които ще бъдат включени. Важно е за нашето самочувствие и често ме питат какво ще спечелим. Ще спечелим резултата от председателството. България ще бъде по-известна, ако съумеем да покажем всичко добро.

То е и матура за нас, защото ние ще правим председателство точно 11 години след членството ни, т.е. имали сме възможност точно като в едно училище да се понаучим малко как се работи в ЕС и сега ни дават възможност да покажем на нещо като зрелостен изпит как може да се справим. Затова и напоследък се шегувам, че даже съм го сложила в по-висока степен този зрелостен изпит и почти отива към държавен. Изпитанието е сериозно и мисля, че ще се справим. Щеше да е добре, ако се бяхме подготвили по-отрано, но въпреки всичко съм убедена, че България може и ще направи едно успешно председателство.