Green the Future събира боклука ви срещу 6 лв. на месец

Марин и Георги са студенти в София в УНСС. Oт 3 години живеят в Студентски град. Доволни са от образованието, което поучават в България, харесват държавата ни, но споделят мнението, че има много още какво да се желае и какво да се промени. Те обаче не се оплакват и не бездействат, а са решили да започнат промяната. Искат да променят мисленето на връстниците си и да положат началото на една инициатива, която има за цел да промени облика на Студентски град. Economic.bg разговаря с тях за бъдещите им планове и амбиции.

Разкажете малко повече за вашият проект Green the Future. Каква всъщност е работата ви. Какъв е замисълът?

Георги: Много студенти имат проблем с изхвърлянето на боклука. Оставят торбите пред стаите си, предполагам с намерението да ги изхвърлят, но така и не го правят. Отпадъците стоят по коридорите доста време, без да бъдат изхвърляни. 

Ние искаме да им предложим услуга. Срещу една символична абонаментна такса от стая в студентско общежитие, ние и нашите служители, ще минаваме по график и ще изхвърляме боклука им. Също така ще им подсигуряваме добри и качествени чували за смет, които са включени в месечната такса. Имаме замисъл занапред да почистваме и освежаваме междублоковите пространства, паркове и алеи.

Марин: Това всъщност е висшата идея на нашия проект. Ние не искаме да кажем на студентите „мързеливи сте, не си изхвърляте боклука и трябва да ни плащате, за да го правим ние“. Нашето послание е следното: „дайте ни възможност заедно с вас да променим облика на Студентски град“.

Междублоковите пространства са под всякаква критика. Вместо да има пейки на подобни места, за да може примерно да се учи там в хубавите дни или да разпускат студентите, те биват заривани с отпадъци.

Колко време и усилия ви отне да започнете с реализирането на идеята ви?

Марин: Като време ни отне неочаквано малко – два месеца. Като усилия, просто трябваше да разпишем същността на самата дейност и бюджета. Стояли сме по 12 часа в кафетата, за да си разписваме идеите. След това започнахме да се допитваме до хората, какво мислят за самата идея, трябваше и с институциите да осъществим контакт, за да разберем дали не влизаме в разрез с някои разпоредби.

Георги: Институциите доста ни харесаха идеята. Споделиха ни, че отдавна чакат някой да се захване с разрешаването на тези проблеми.

Кое ви мотивира да започнете?

Георги: Всеки ден по улиците можеш да срещнеш хора, които постоянно се оплакват от всевъзможни проблеми. Всички мрънкат и търсят негативното във всяка една ситуация, обаче един от тях не съм видял, който да предостави решение на даден проблем. Всеки е готов да дава мнение, но когато трябва да се действа, нещата се променят.

Марин: Предприемачеството е средството да правиш промените. Ние искаме да променяме. Не искаме да сме част от сивата и бездействаща маса. България не е развита държава, да развива се, но има още много пред себе си. Ние, младите хора, сме длъжни да спомогнем с каквото можем за това развитие. Все пак, колкото и да е банално - ние сме бъдещето. Точно и заради това сме се насочили към Студентски град.

Много от вашите колеги учат и успоредно с това работят, за да си гарантират по-качествен живот в столицата. Вие сте тръгнали по един много по-несигурен път. Път, по който ви очакват множество трудности, нерви и много отдадено време. Защо решихте да се занимавате с предприемачество?

Марин: Виждаме едни проблеми, които ни дразнят и за които смятаме, че имаме силата да разрешим. Като цяло в България не е трудно да започнеш собствен бизнес, лесно е. Не се нуждаеш от много голяма инвестиция, не е необходимо да разбираш в подробности юридическите въпроси. Преценихме, че ще се чувстваме по-добре, ако пробваме да направим нещо сами. Имаме възможността. Намерихме си начално финансиране. Някои близки до мен хора харесаха идеята ни и решиха да ни помогнат, Жоро също имаше някакви средства, за които е интересно да разкаже.

Георги: Историята за моите средства е следната – първи курс бях на бригада в щатите. Както всеки друг студент, си помислих, че ще се върна с чували пари, но всъщност се върнах на загуба. Плановете за това лято първоначално бяха да отида на нова бригада и да си изкарам пари, но след като се захванахме с проекта, прецених, че искам да вложа средствата за бригадата тук в България. Всички, които знаят за това мое намерение реагираха положително, особено родителите ми, които изключително се зарадваха и ме подкрепиха за моето решение.

Двама партньори сте в проекта, имате ли си достатъчно доверие?

Марин: Аз лично му имам много голямо доверие. Познаваме се вече 7 години, заедно дойдохме в София. Точно столицата ни помогна да понатрупаме житейски опит и ни отвори страшно много врати за развитие. Тук променихме мисленето си за много неща.

Георги: Решението дойде съвсем естествено. Марин ми сподели идеята си, аз прецених, че мога да се включа и да бъда много полезен в осъществяването на амбициозния проект. Просто много ми хареса идеята.

Защо избрахте да останете в България, а не заминахте за чужбина, както правят немалка част от вашите връстници, но и на всичкото отгоре да стартирате собствен бизнес?

Георги: Много хора бързат да избягат от тук или да започнат да решават някакви глобални проблеми, а всъщност изпускат пред носа си проблемите в България, с които е нужно някой да се захване и да ги разреши.

Марин: Аз бих описал нещата не като проблеми, а като възможности. Има толкова много неща за вършене тук, толкова много ниши, с които човек може да се захване. Трябва да се научим не да ходим в чужбина, за да се радваме на нещата, които функционират там, а да ги взимаме за добър пример и да ги прилагаме тук.

След като сте се насочили толкова социално и благотворително, защо правите това с елемента на предприемачеството?

Марин: Ние искаме да променяме и да запалим и останалите да го правят. Ако имахме успешни компании, щяхме да направим всичко това без да търсим и стотинка от някого. Но ние сме студенти, нямаме тази възможност. Имаме обаче възможността да сме активни и да променяме и мислим, че можем да мотивираме и останалите да го правят. Един пример, който отговаря добре на въпроса – ако студентите имат интерес към нашата услуга, да ние ще им изхвърляме боклука, това се подразбира, но както казахме преди малко, нашите цели далече не са само това.

Целта е с част от нашата печалба, да облагородим някое междублоково пространство или парк – да ги почистим, да осигурим пейки за отдих, да поставим кошчета. В този случай хората са дали 2 лева на месец, за да им изхвърлим боклука, а ние сме направили парка пред блока им използваем и те ще могат да прекарват време там. По този начин няма ли те да се почувстват добре, пълноценни и значими? Също така в бъдеше ще се замислят, преди да изхвърлят отпадъците си там или да нанесат щети на мястото, защото това всъщност е направено с техните пари.