Григорианският календар навърши 434 години

На днешния ден, 4-ти октомври, но през 1582 година, голяма част от света приема нов начин за измерване на дните. Григорианският календар заема мястото на Юлианския, след като се е доказал като по-точен при измерването на дължината на години.

Отправната точка е дължината на тропическата година, която е измерена по-прецизно в Григорианския календар. В него са изчислени с по-голяма точност и по-добре разпределени високосните години.

В България цар Фердинанд I приема официално Григорианския календар , като датата 31 март 1916 г. е последвана директно от 14 април 1916 г. Това е така, защото след датата 4 октомври 1582 г. идва 15 октомври, за да се компенсира отместването през вековете.

Испания, Италия, Полша, Португалия  са първите държави, които още същата година въвеждат Григорианския календар. Други държави, като Франция и някои провинции на Холандия,  го правят няколко месеца по-късно. Австрия и останалата част от Холандия, приемат новия календар на следващата  1583 г.

Приемането на Григорианският календар обаче, създава някои трудности, особено на историци, които трябва да датират документи или събития, случили се в миналото. Това се получава, защото компенсирането през вековете става все повече дни -  започвайки от 10 дни през 16-ти и 17-ти век, до 13 дни през 20-ти и 21-ви век.