Хаос, страх и липса на политики: Какво е бъдещето на комплекса „Марица-изток“?

Хората в района на промишления комплекс „Марица-изток“ са уплашени и се превръщат в жертви на голямата политическа игра в България. Те не разбират значението на зеления преход, липсва комуникация между държавата и местната власт, което води до усещането, че хората в района са изоставени. Това са основните изводи от ново изследване за социално-икономическото развитие на района, направено от експерти от Българската академия на науките (БАН) и Софийския университет „Св. Климент Охридски“. То е изготвено по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“.

Три сценария

Анализът очертава три възможни сценария за демографско и социално-икономическо развитие на района на „Марица-изток“ до 2040 г.

Първият е на ускорен енергиен преход с активна и адекватна подкрепа от страна на централната и местната власт. Ускорен преход означава закриване на най-малко половината мощности до края на 2026 г. и пълно излизане от въглищната енергетика най-късно до 2035 г.

Този сценарий се припокрива с оптимистичния вариант на демографската прогноза. При него се предполага повишаване на равнищата на раждаемост. Експертите обаче го виждат като най-малко вероятен.

Адекватната подкрепа на държавата е централно условие за постигане на сравнително по-благоприятни демографски и икономически резултати в хода на енергийния преход в региона. Задържане на населението и дори подобряване на демографските показатели е възможно при разработване на териториален план, съдържащ комплекс от мерки в няколко насоки. Първо, създаване на инфраструктура за иновативен бизнес в региона, включваща индустриална зона между Раднево и Гълъбово, но не само.

В тази насока е необходима и мащабна кредитна програма от Българската банка за развитие, насочена към стартиращи технологични бизнеси в „Марица – изток.“ Анализът показа, че инфраструктурните мерки не са достатъчни, за да се осигури качествена заетост на работната сила, освободена от въглищната енергетика. Необходимо е да се планира и създаването на една или няколко достатъчно големи заместващи мощности в преработващата промишленост: производство на продукция със съществуващо пазарно търсене с използването на модерни технологии с висока производителност на труда.

Заедно с това, в „Марица – изток“ е възможно и е уместно ускореното изграждане на нова енергийна база, най-вече от възобновяеми енергийни източници. В анализа се посочва, че развитието на водородна икономика и възможността за надеждно и ефективно преструктуриране на съществуващите ТЕЦ-ове за работа с природен газ са въпроси, които се нуждаят от допълнителни изследвания предвид световната конюнктура.

Според един от авторите на анализа доц. Георги Бърдаров именно това е най-адекватният сценарий и ще доведе до болезненото в момента, но по-бързо трансформиране на региона.

Хората в региона са силно уплашени, но всяко едно забавяне само ще утежни ситуацията и цената ще бъде много по-голяма“, посочи той.

Сценарий на ускорен енергиен преход без наличието на адекватна публична подкрепа. С преустановяване на държавните трансфери към частните ТЕЦ в „Марица – изток“, съчетано с ръст на цената на квотите за емисии, пазарните сили ще принудят енергийните дружества в комплекса да спрат или силно да ограничат дейността си. Очакваните последици са ескалация на безработицата и масова емиграция. Възможно е спонтанно възникване на нови предприятия в региона, които ще се опитат да се възползват от многобройната свободна работна ръка – но равнището на работните заплати, което ще се установи по този стихиен начин, ще е на ниво поне 2 пъти под настоящото.

Този сценарий в общи линии съответства на песимистичния вариант на демографската прогноза или намаляване на раждаемостта. Освен рязко влошаване на демографските и социално-икономическите показатели в региона, може да се очаква и радикализация на местното население и сгъстяване на антиевропейските нагласи. Убеждението, че „Европа е виновна“ ще се подсили от неефективното, а вероятно и корумпирано разпределяне на значителни средства от Европейския съюз, които ще бъдат предоставени за засегнати райони като „Марица – изток.“

Сценарий на забавяне на енергийния преход. Под „забавяне на енергийния преход“ разбираме запазването, без ограничения и в пълен размер, на дейността на въглищната енергетика в България до окончателното й закриване през 2038 или 2040 г. Този сценарий съответства на реалистичния вариант на демографската прогноза. За да бъде той възможен, е необходима засилена политическа активност на европейско ниво с цел дерогация за емисиите от националната въглищна енергетика.

Продължаващата дотация както на държавната, така и на по-малките частни ТЕЦ ще обременява все повече публичния бюджет – и в крайна сметка ще доведе до чувствително поскъпване на електроенергията в страната. Ниската ефективност на българската икономика ще се задълбочи, а реформите за засилване на иновационния ѝ потенциал до голяма степен ще се осуетят: старата енергийна производствена база ще дърпа назад цялото национално стопанство.

От гледна точна на засегнатия регион ще се установи състояние на продължаваща агония: тъй като няма да има ясно очертано бъдеще за тази територия, инвестиционната активност рязко ще се свие. Повечето работни места ще бъдат запазени (до един момент), но негативните демографски тенденции ще се задържат. Освен това, намаляване на регионалното ниво на работните заплати е неизбежно предвид влошаването на икономическите показатели в сектора. Влошената екологична ситуация ще провокира продължаващо съкращаване на средната продължителност на живота на населението в региона. Поради всички тези причини експертите посочват варианта със забавянето на енергийния преход като „безотговорност от страна на държавата“. Без съмнение, „снишаването“ до последния възможен момент носи някаква политическа сигурност, но тази сигурност е илюзорна и ще бъде платена от хората в бъдеще.

Доц. Бърдаров допусна, че е възможно миксиране на тези сценарии. Но определи решението за затварянето на комплекса като „политическо самоубийство“ за тези, които трябва да го вземат.