Хората са двигател на подема

Г-н Житенски, много по-лесно е в добри времена да говорим за икономиката и строителния бизнес. Но според вас какво се случва сега?

Светът, икономиките и реалността сега са различни от всичко, което сме видели. Полезните уроци от тази ситуация са, че премереният „страх“ мобилизира и обединява хората. Принципният „страх“ се използва само от критичното слово за демагогия. Историята закономерно се е създавала от едни, а се e описвала от други. Именно затова в такива моменти точна формула няма. Настоящето е с много неизвестни и тази година е преломна за всички, които трябва да водят държавите към бъдещето, към процесите на държавно, междудържавно и глобално ниво. Не споделям тезата, че „добрите години“ са в основата на успеха. Зад една успешна година за бизнеса, независимо от икономическия сектор, в който оперира, стоят, на първо място, трудът и иновативността на човешкия ресурс. Защото информационната епоха е факт, но без ХОРАТА и техните умения няма да видим глобалния скок. Настоящата 2020 г. и разразяващата се криза след разпространението на COVID-19 безспорно поставят огромни предизвикателства,  които няма да са само пред отделни сектори, пазари или държави, а пред цялото човечество.

Какви изпитания се задават?

Пандемията се превърна в глобална криза. Разбираемо, първоначалните усилия на световната общност бяха да се защити обществото и да се подсигури подкрепа на здравните системи.

Хенри Кисинджър написа, че светът никога няма да е същият след коронавируса. Кризисните усилия обаче, колкото и да са големи и необходими, не трябва да провалят неотложната задача за стартиране на паралелно начинание за преминаване към посткоронавирусния нов световен ред. Икономиката навлиза в нова епоха, с нови закономерности. Идва „ново време”, а пандемията просто ускори процеса. И тук е време за личен избор – той е единственото нещо, което на практика притежава всеки човек. Въпросът е този избор накъде ни води. От една страна, ситуацията „пандемия” дава възможност на бизнеси, които са иновативни, за преструктуриране на капитала, неговото движение и форми. Опциите в тази посока са в подем. На базата на онлайн търговски взаимоотношения - това е единият избор за икономически подем по време и след преминаването на пандемията. Другият избор са строителите и секторите, в които основна движеща сила е човешкият фактор на терен.

Дали обаче поехме във вярната посока?

Вярвам, че вървим в правилната посока. И мога да благодаря на изпълнителната власт, която адекватно се старае да създаде среда за основния си капитал – ХОРАТА! Ще кажа само, че историческите факти в тази посока на градеж и икономическо развитие се отчитат. Никой от държавниците, които са градили, не е отнесъл нищо със себе си. Оставил го е за света, за страната си, за градовете и за човечеството. Затова оценяваме приноса на пирамидите в Египет, на Акропола в Атина, на Колизеума в Рим, на Арката в Париж, на Исакиевския събор в Санкт Петербург, на мостовете на Кольо Фичето в България до Великата китайска стена и мостът „Сан Франциско-Оукланд“ в САЩ. Всичките колосални градежи са подкрепяни от държавници, които са гледали напред за поколенията, не са били с „очилата на мандата”. А в България това се случва активно през последните десетина години.

Строителството е своеобразен барометър за икономическите кризи и за подема в икономиката. В каква фаза навлиза строителният бизнес сега?

Строителството, не само в България, през последните месеци беше един от малкото сектори, които продължиха да поддържат нива на оперативна дейност. Fitch Solutions потвърждават това наблюдение, като предвиждат глобално строителният сектор да отчете макар и минимален ръст от 0.9% спрямо миналата година. В същото време Европейската комисия прогнозира, че европейската икономика и в частност икономиката на еврозоната ще отбележат рекорден спад от над 7% през настоящата година, като в същото време инфлацията почти ще изчезне, безработицата ще се увеличи, а бюджетните дефицити ще нараснат драматично до нива от над 8% от БВП при рязко повишаване и на нивата на държавния дълг.

На този фон как изглежда строителният сектор?

Очакванията са редица фактори средносрочно да окажат негативно влияние върху него. Основните рискове са:

• Волатилност и несигурност при доставки на материали и услуги,
• Забавяния на изпълнения и разплащания,
• Ликвидни затруднения при по-малките подизпълнители,
• Прекратяване или отлагане на инвестиционни намерения.

Напоследък много се изговори от знайни и незнайни „специалисти” – хвърлиха се много думи, думи, думи – повечето вероятно срещу суми. Говорят, говорят, говорят… Но без конкретни предложения. В армията има принцип, който гледам, че някои са забравили. Командирът казва: „Прави като мен!” Показва и повежда войската. В нашия конкретен случай сме свидетели, че браншът ни е воден от управителното тяло на КСБ в съответствие с принципа. Ако приемем цитата, че „Добрата инфраструктура прави богата държавата”, то ние сме благодарни, че секторът не само не спря, но беше окуражен да работи на пълни обороти, съобразно ситуацията. С подобен акт се гарантира икономически подем. Ако строителството се спре по време на криза – ампутираш сърцето на икономиката. А сърдечни протези няма.

Какви проблеми започват да излизат наяве пред строителния бранш?

Предизвикателствата са различни и с различен магнитуд за подсекторите на строителния бранш. Жилищното и инфраструктурното строителство ще бъдат засегнати по различен начин. Компаниите, специализирани в различните видове строителство, ще трябва да формират специфични реакции по отношение на новите пазарни обстоятелства. Очаквам негативният ефект от кризата да засегне в различна степен компаниите в зависимост от капиталовата им структура. Пазарни участници с високи нива на привлечен ресурс (кредити) и ниски нива на кешов ресурс може да изпитат ликвидни затруднения предвид възможно забавяне на разплащанията. Именно забавянето на разплащанията в бранша е фактор, който би предизвикал верижна реакция, която ще засегне по-уязвимите пазарни участници – малките и средноголемите подизпълнители. В редица икономики от ЕС се очаква осезаем спад на публичните строителни проекти, породен от изменени приоритети и влошаване на съотношението на дълга спрямо БВП. България в това отношение влиза в кризата с много по-благоприятни показатели, което следва да доведе до по-малка стагнация при обществените инвестиционни проекти. Частните проекти, съответно строителните компании, ангажирани предимно с такива обекти, се очаква да бъдат по-сериозно засегнати поради риск от замразяване или прекратяване на инвестиционните намерения.

Какво решение виждате?

За да преодолеем всички последствия и да минимализираме щетите, заедно с Камарата на строителите в България (КСБ) разработваме петгодишна програма за развитието на бранша.

Вие сте зам.-председател на камарата. Каква ще е ролята на тази браншова организация в това време на нова трансформация?

КСБ е професионална организация с огромен човешки ресурс. Визията, стратегията и политиката ѝ винаги са били насочени към просперитета на ЧОВЕКА, който ГРАДИ, на ЧОВЕКА СТРОИТЕЛ. А такива в България са над 200 хиляди души. Приоритет е да ги опазим здрави, докато работят. Заедно създаваме продукт, който да води страната ни напред, а всеки строител е част от голямото семейство на КСБ. Аналогично на борбата с пандемията в сферата на медицината, успешният подход и в строителния бранш следва да се базира на консолидирани усилия. Нашата цел е да осигурим работа, препитание и физическо оцеляване на стотици хиляди ХОРА. Ние можем и трябва да направим това. Ние не искаме помощ, а искаме да помогнем. И можем да помогнем. Камарата на строителите в България, в сътрудничество с правителството, коментира изготвянето на възможна стратегия за следващите години, в която на база на строги разчети ще бъдат определени ключовите проекти и необходимите ресурси за осъществяването им.

Какви промени са наложителни?

Всеки ден работим и анализираме, за да бъдат адекватни решенията ни поне в пет годишен хоризонт. Едните промени са на законодателството – ЗУТ, ЗОП и т. н., където ритъмът и честотите, с които работим с днешна дата, не отговарят на морално остарелите норми. Втората посока е свързана с иновациите и новите технологии в бранша ни и усъвършенстването на основния наш ресурс – ХОРАТА.

Към какъв подход се придържа „Джи Пи Груп”?

Дружеството, нетрадиционно за сектора, винаги е поддържало изключително консервативен подход към привлечения ресурс. Това ни позволява да посрещнем адекватно флуктуациите на пазара.

Преди 12 години много се говори, че кризата е възможност, и тогава наистина се намериха нови възможности. Вече виждате ли очертанията на някои от възможностите за бизнес?

Кризата не само създава нови възможности, но е и катализатор за преосмислянето на стратегията и приоритетите по отношение на вътрешноорганизационни проекти, свързани с управлението на риска. Катализатор, защото темите, свързани с управлението на риска, стоят на дневен ред пред сектора не от вчера. Някои от темите включват:

• Преосмисляне на веригата на доставки и услуги;
• Поддържане на кризисно-резистентна капиталова структура;
• Адекватно приоритизиране на портфейла от бъдещи проекти;
• Дигитализация и в строителния сектор.

Смятам за важно да се подобри качеството на договорните взаимоотношения в сектора. Едно от решенията, които ние в „Джи Пи Груп“ развиваме, е т. нар. Contract Management (Управление на договорите). Това ни позволява индивидуално и проактивно да реагираме, като адаптираме договорните си отношения с нашите контрагенти. Целта е да отчетем заедно с клиентите си настъпили промени в обстоятелствата и същевременно да подсигурим реализацията на проектите. Стремежът е компаниите да изградят своеобразен „имунитет“ за бъдещи кризи, каквито несъмнено под една или друга форма ще се случат. Затова ключова роля трябва да имат хората на науката, експертите и създателите на нови технологии.

Доскоро липсата на достатъчно хора беше спирачката за растежа, но при криза много от хората стават излишни. Как да се подходи в ситуация като сегашната?

В управлението на процеса винаги се търси оптимум – елиминирането на екстремните стойности и спокойното инерционно плаване по течението на реката са оптималното съчетание на всички фактори от растежа. Затова „Джи Пи Груп“ винаги е гледала на човешкия капитал като на най-ценния актив и ресурс в своята дейност. Безспорно в последните години строителният сектор в България беше поставен в силно конкурентна среда, не само спрямо местните участници, но и заради перспективите, които хората виждаха извън България. Ние не сме гледали на това обстоятелство като на нещо необичайно. След като се стремим да бъдем компания, конкурентна на международно ниво, не можем да сме неконкурентни в условията, които предлагаме на нашите сътрудници и служители. В „Джи Пи Груп“ екипът винаги е бил от първостепенно значение, затова и инвестицията в допълнителни квалификации и повишаване на уменията за нас са ежедневие. С гордост можем да наречем компанията ни Heart team (Отборен екип) ориентирана - около 50 на сто от кадрите ни са дългогодишни служители, с които заедно израснахме и се усъвършенствахме. Убедени сме, че това не се отнася само за строителния сектор. Компаниите, които успеят да задържат качествените си кадри и продължат да инвестират в тях, ще са водещи в своята област и след COVID-19. Също така отчитаме и необходимостта от по-активно и адаптиращо се към реалността академично и професионално обучение.

След напълното спиране на определени бизнеси и цялостното забавяне на икономиката, ще трябва да последва рестарт, който да доведе до нова „нормалност”. Кой ще е двигателят на този процес?

Нали не мислите, че всеки българин е Робинзон Крузо? И всеки сектор е пристан, а всяка фирма – колиба на самотен остров? България не е изолиран остров. Нашата икономика и индустрия са тясно свързани с другите пазари. Това носи голям потенциал, но и сериозен риск от преливане на негативни ефекти и кризи от други географски ширини. По същия начин в една национална икономика отделните сектори - като особено потърпевшите от кризата туризъм, въздушен транспорт, търговия и други - също не са изолирани в своята дейност.

Трудностите, които те изпитват, ще окажат непряк ефект и върху цялата икономика. Вярвам, без да подценявам голямата роля и на политиката, която следва да създаде импулси и предсказуема среда за бизнеса, че същинският двигател няма да е отделна индустрия или отделен сектор на икономиката, а предприемчивостта като такава.

При тази бърза смяна на хоризонта, кои са сега за вас важните неща?

Ако не чуеш звука на комара, тъпана няма да чуеш никога! Повтарям се, но най-важното нещо за мен е да се съхрани основният „капитал” на държавата – ХОРАТА. Да се съхранят здрави и с устойчив дух. Без ХОРА няма „важни неща”. Без ХОРА, няма подем. Трябва адаптиране на бизнеса към променените пазарни обстоятелства, но не на всяка цена. Вярвам в социалната отговорност, както на икономическите субекти, така и на нас като предприемачи. Лесно е да бъдеш социално отговорна компания във времена на икономически възход. Още по-важно е да продължиш да бъдеш такъв и в кризисни времена. Аналогично на човещината и съпричастността, която видяхме да се случва в цяла Европа, вярвам, че и корпоративният свят също следва да даде своя принос за превъзмогване на социалните и икономически предизвикателства, породени от COVID-19.

До какви размисли стигнахте във времето на масово социално дистанциране, непознато ни досега?

Мисля, че можем да съберем живота в един глагол – „Виждам”. В самото начало на предприемаческата си дейност си започнах да следвам максимата „Да се съсредоточим върху това, което с екипа си умеем най-добре”, а именно - да строим. Там, където можем да създадем добавена стойност. Невинаги сме успявали да следваме този принцип и макар и рядко се е случвало да разфокусираме своя ресурс и своето специфично ноу-хау. Размислите ми са с голяма доза оптимизъм за бъдещето, но и с критичен поглед назад към самите нас. Изразът на британците „back to the roots“ (назад към корените) е посока, в която разсъждавам. Ще го кажа по-ясно - ако забравиш за корена си, започва да съхне короната ти. Не може и не бива да го позволяваме.