И превозвачите искат да се „саморегулират”

На фона на редица критики за това, че в България регулираните професии и дейността им са прекалено строго регламентирани и задушават конкуренцията (виж докладите на КЗК и на ЕК), напъните за добавяне на нови и нови професии към „регулираните” не спира. През последния месец още два нови бранша държат да влязат в режима на „саморегулация” (регулиране чрез квазидържавни органи – техните камари).

На 8 юни група депутати от ГЕРБ предложиха зъботехниците и помощник-фармацевтите да се добавят и регулират като част от съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. На 18 май пък представители на същата парламентарна група внесоха законопроект за Българската автомобилна камара (БАК), който сериозно разбуни духовете не само в сектора (работодателските организации официално настояват за незабавно оттегляне на законопроекта).

Схемата обикновено е една и съща – няколко представители на бранша искат от държавата да задължи всички в сектора да членуват в тяхната организация и да ги упълномощи да определят кой как и къде да практикува. Мотивите най-общо се изчерпват със стремеж за повече лоялна конкуренция и качество, а напоследък - и с транспониране на европейско законодателство (често ненужно и вече спазено). В крайна сметка обаче се стига до ограничаване на конкуренцията и избора на потребителите чрез въвеждане на изключителни права, изисквания за образование, стаж и полагане на изпити, определяне на цените на услугите, забрани за рекламата и формата на бизнеса и т.н.

Подобен е случаят и с автомобилните превозвачи. Основните подводни камъни на исканата законодателна промяна засягат:

Конкуренцията. В законопроекта ясно се казва, че БАК ще „издава, спира и отнема лицензи за упражняване на професията автомобилен превозвач” (чл. 5, ал. 2., т. 2). Има и едно противоречие по-надолу в текста, където пък е записано, че министърът е „лицензиращ орган, който издава, спира и отнема лицензите в този закон по предложение на председателя на БАК” (чл. 16, ал. 1). Очевидно недомислието е слабост на чистото разписване на законопроекта, защото и  в мотивите също ясно е написано, че законопроектът предвижда министърът на възложи тези правомощия именно на БАК. Това личи и от чл. 12, който казва, че „Председателят на управителния съвет на БАК издава, спира и отнема лицензи за упражняване на професията” (т. 2). Тоест, БАК искат да определят кой да работи в сектора. Друго грубо нарушаване на конкуренцията е въвеждането на задължително членуване в БАК на всички, които искат да работят като автомобилни превозвачи (чл. 4, ал. 2). Така те стават зависими от организацията, а свободата на сдружаване е изцяло пренебрегната.

Интересите. Дори когато никой да не си е направил труда да направи оценка на въздействието на този законопроект или пък да разгледа съществуващите изследвания по темата в други професии, интересите в сектора са ясно видими. Чл. 8 от законопроекта предвижда общото събрание на камарата да се състои само от лица, които упражняват професията (ал. 2). Конфликтът на интереси е очевиден – хората от сектора ще определят кой от конкурентите им (или бъдещите такива) да работи.

Контролът. Заедно с исканията БАК да определя кой как да работи, логично следва и фактът, че организацията трябва и да контролира сектора. Така в законопроекта се предвижда БАК да изисква и проверява документацията на предприятията в сектора, да извършва проверки на място и да събира данни, включително и по съдебен път (чл. 28). По-надолу текстът продължава с това, че превозвачите са длъжни да предоставят достъп до гаражите, сервизите и всички помещения и документи, а при отказ се приема, че превозвачът не отговаря на условията за допускане до професията (чл. 30). Накратко хората от БАК ще могат да проверят и разследват цялата дейност на конкурентните си фирми, а ако някой не е съгласен, ще му отнемат лиценза.