„Игра на криптотронове“: Идва ли зимата и на българския пазар на труда

Студ скова криптосектора това лято, изтривайки около 2 трлн. долара от пазара, но и пращайки редица компании към замразяване на операции и на ръба на фалита. На фона на драстично свитата дейност не бе изненада, че много играчи пристъпиха към масови съкращения на служители. Списъкът на страдащите фирми се увеличава и географски се разпростира къде ли не, включително до България.

Една от най-големите криптоборси в света – Crypto.com, чийто екип у нас през последните две години набъбна главоломно – започна да освобождава хора. Примерът с дейността на компанията в България е илюстрация на експлозивния растеж на криптопазара като цяло през изминалите две години и последвалия срив през тази, особено през последните месеци.

Справка в Търговския регистър показва, че приходите от продажба на услуги през 2020 г. скачат с 344% спрямо предходната година, достигайки над 13.7 млн. лв. Разходите за персонал също се увеличават осезаемо – с 307%, от 2.4 млн. лв. на 9.8 млн. лв. Като бройка към края на 2019 г. за Crypto.com, представлявана в България от юридическото дружество „Фюрис Юръп“, работят 54 души, които към края на 2020 г. вече наброяват 328. Година по-късно, около пика с цените на криптовалутите, те вече са около 3000, с тенденция към допълнително разрастване към онзи момент.

По информация на Economic.bg днес в българския офис на Crypto.com са останали най-отдавна наетите хора, като екипите са оредели драстично след масови съкращения във всички отдели. За тенденцията говори и надигналата се вълна от постове в LinkedIn на бивши служители, известяващи за освобождаването си и търсещи нова работа в професионалната социална мрежа. По неофициални сведения от източник на Economic.bg позициите си засега са запазили около 1000 души.

За другите ще се погрижат конкурентите

На българския екип на Crypto.com е поверено извършването на различни бизнес процеси, поддръжка и бек офис услуги. Натрупаният опит в една от водещите международни криптоборси е добре дошъл за конкурентите на пазара. Най-големият играч в нишата – Binance, който през 2021 г. стартира търговска дейност в страната, е един от потенциалните им нови работодатели.

Според хора от HR сектора компанията е променила стратегията си към родния пазар на труда в опит да отиграе добрите си карти в така създалата се ситуацията. Докато миналата година не е имала сериозни намерения да инвестира в изграждането на български екип, то сега – на фона на масовите съкращения в Crypto.com – е предприела агресивно наемане на вече подготвените кадри.

Нашето виждане за трудовия пазар по никакъв начин не се е променило. В България има изключително много талантливи кандидати и ние бихме искали да се свържем с всеки, който има релевантните качества и опит за някоя от хилядите отворените позиции, които имаме“, коментираха пред Economic.bg от Binance.

Според информация на медията компанията назначава новите си български служители в регистрирано във Франция дружество, като работата им е изцяло онлайн. На въпрос на Economic.bg към Binance относно плановете за разкриване на офис у нас, оттам заявиха, че към момента не могат да споделят „никакви новини“ по темата. Особено удобен от тази гледна точка се оказва валидираният по време на COVID дистанционен модел на работа.

В момента наемаме буквално хиляди служители на различни позиции, като търсим таланта по целия свят, без значение къде са локирани тези служители“, посочиха от Binance.

Сходен е и примерът с базираната в Лондон, но основана от българи Nexo. Различното при нея е, че тя развива оттук своите продукти, като наема по-висококвалифицирани специалисти в сферата на софтуерните разработки. През декември миналата година компанията обяви отварянето на свой офис и в Пловдив, отделно от този в София.

„Всички сигнали от Nexo са, че са в доста добро и стабилно състояние. Когато целият сектор е надолу, те са готови да наемат хора и да купуват други компании. Такива като тях са тези, които след това изплуват и стават най-силни“, коментира Ивайло Христов, съосновател на платформата Dev.bg.

Подобно на дот-ком балона

Христов прави паралел между сегашната ситуация на криптокомпаниите със случилото се около 2000 г. при краха на наводнилия сe тогава с интернет фирми пазар. „Някои компании имат по-рисков профил и при подобни сътресения на пазара се случват освобождавания със сигурност. Аз не го намирам за притеснително, по-скоро са някакви оздравителни и естествени процеси, които се случват регулярно“, посочва той. 

По думите му компаниите, които днес са силни, са същите, които в началото на века агресивно наемаха. „Защото, когато се случи едно подобно явление, онези, които имат бюджети и могат да си позволят да наемат най-умните хора, те печелят. Най-известният пример за това е Google.“

Манталитетът за наемане в момент на криза си пролича още с избухването на COVID. Тогава някои спряха да наемат, но други удвоиха и утроиха бюджета си, за да привлекат най-добрите. „В едни нормални времена това граничи с невъзможното“, отбелязва Ивайло Христов.

По време на дот-ком бума останаха стабилните компании, остана и интернет. По същия начин сега ще останат стабилните криптокомпании, ще остане и блокчейн като технология, която има много голямо бъдеще.“

Христов, който следи отблизо IT пазара на труда, не вижда отдръпване на обяви за работа, въпреки че се намираме в традиционно по-пасивния летен сезон. Той прогнозира, че такова все пак може да се усети след 2 – 3 месеца, тъй като българският пазар обикновено копира глобалния с известно закъснение.

Крипто и блокчейн сегментът на българския IT пазар

Като бързо развиваща се и перспективна технология, блокчейн – която стои зад криптовалутите – логично си намери място и на българския IT пазар. Конкретно криптокомпаниите не са застъпени в голяма степен откъм бройка, но пък присъствието на няколкото големи играчи привлича вниманието.

За да отрази развитието на местния криптопазар, Sofia Crypto Meetup, първото блокчейн събитие и дискусионно пространство в България, заедно с подкрепата на Българската финтех асоциация, картографира екосистемата. В графиката по-долу са включени всички заинтересовани страни в сферата. Тяхното проучване изброява близо 100 бизнеса, организации и академии, предлагащи криптопродукти и услуги.

През пролетта впечатление направи навлизането на нюйоркската блокчейн компания R3, която отвори свой офис в София. Интересното е, че за неин управител е назначен Петко Карамочев, който стои за българската INDUSTRIA, оперираща в същата ниша – разработването на блокчейн решения за централни банки, регулирани индустрии и корпорации. Двете фирми всъщност си партнират успешно в различни проекти, но сега ще трябва да се борят на един и същи пазар за квалифицирани кадри.

Откъде ще дойдат те?

Всъщност, ако си добър програмист, са ти нужни няколко месеца учене, за да станеш крипторазработчик, твърдят експертите. А България, както е известно, има водещи позиции по отношение на програмиране, QA тестване, математика и логическо мислене. Заедно с повишаването на нивото на аутсорсинг услугите у нас, не е изненада, че блокчейн компании също се насочват насам – както в BPO сектора, така и в по-висококвалифицирания за софтуерни разработки.

Горещият въпрос е откъде ще се намерят кадри, каквито и без това са в огромен дефицит. На фона на войната в Украйна някои гледат с надежда към тамошните експерти, както на тези в съседен Беларус, които опитват да се релокират. По ред причини, предимно бюрократични бариери и неуредици, тези хора много по-често предпочитат страни като Полша пред България.

Има някои които идват в България, но при нас гладът за кадърни IT специалисти е толкова голям, че малкото хора, които са дошли от Беларус или Украйна, не могат по никакъв начин да повлияят“, коментира Ивайло Христов от Dev.bg.

Той отчита и друг феномен – преместването на компании, като украинската IT компания Ciklum, които отварят офиси в България и също започват да търсят български кадри. По думите му има още няколко подобни фирми, които са в процес на релокация.

С идването на украински компании, по наши наблюдения недостигът на хора става дори по-голям, отколкото преди войната.“

*По статията работи и Антония Симова.