Икономически център „Загоре“: Най-производителният в България

Икономиката на център „Загоре“ е с най-високата производителност на труда в страната, с нетипичен профил, доминиран от енергетиката и добива на въглища, но и подкрепян от силна преработваща промишленост и услуги в Стара Загора и Казанлък. В центъра извършват дейност и няколко от най-големите работодатели в страната. Пазарът на труда се характеризира с високи заплати, ниска безработица, но има още какво да се желае от гледна точка на заетостта. Населението по­степенно се свива, но застаряването е по-бавно в сравнение с други части на страната. Образователната структура е силно доминирана от хора със средно образование, а в някои малки общини има видими проблеми с не­грамотността.

Състав и трудова миграция

Център „Загоре“ се състои от четири ядра – Ста­ра Загора, Раднево, Гълъбово и Казанлък, и пет периферни общини – Опан, Мъглиж, Павел баня, Нова Загора и Симеоновград. Община Мъглиж попада в периферията и на Стара Загора, и на Кърджали, а Гълъбово и Раднево са включени в обхвата на центъра, тъй като привличат голям брой работници – всеки ден до тях пътуват общо 4.5 хил. души. В относително изражение най-тяс­но свързани са пазарите на труда на Стара Заго­ра и Опан, като 31% от работниците от перифе­рията пътуват до ядрото. Центърът се отличава и с това, че включва общини от три администра­тивни области – Хасково, Стара Загора и Сливен.

Икономика и инвестиции

Общият размер на произведената продукция на икономическия център през 2021 г. достига 10.6 млрд. лв., или 35.3 хил. лв. на човек от насе­лението. Ръстът на добавената стойност през по­следното десетилетие е 82% – сред по-високите в страната. Заради водещата роля на енергетиката и добива с най-висока добавена стойност е общи­на Раднево – 34% от общата за центъра, следвана от Стара Загора с 30%, Казанлък със 17% и Гълъ­бово с 14%. Заради правилата за конфиденциал­ност на НСИ, които не позволяват публикуването на част от данните, не е известен точният дял на някои ключови сектори в добавената стойност за община Раднево, но взети заедно, добивната промишленост и енергетиката формират общо 53% от добавената стойност на центъра.

Значи­телна роля играе и преработващата промиш­леност с дял от 23%, съсредоточена най-вече в Стара Загора и Казанлък, както и търговията с 12% от добавената стойност. На територията на центъра извършват дейност някои от най-го­лемите работодатели не само в региона, но и в цялата страна – оръжейният завод „Арсенал“ на­ема 7,2 хил. работници, „Мини Марица-Изток“ – 6,9 хил. души, няколко дружества на „Рудник Тро­яново“ – 5,2 хил. души.

Към края на 2021 г. общият размер на привлече­ните чуждестранни инвестиции в центъра дости­га 1,1 млрд. евро. Те са съсредоточени най-вече в община Гълъбово – 65% от всички ПЧИ, почти изцяло в енергийния сектор. Разпределението на разходите за придобиване на ДМА е по-рав­номерно, като от общо 848 млн. лв., инвестирани през 2021 г., 42% са в индустрията, а 19% – в тър­говията, транспорта и туризма. Инвестиционната дейност е съсредоточена в Стара Загора, където са реализирани 46% от разходите за машини, земя и сгради, други 21% са в Казанлък, 5% – в Радне­во. Приходите от износ са ниски спрямо размера на местната икономика – 2,2 млрд. лв., но това не включва износа на произведена от предприяти­ята на територията на центъра електроенергия. Благодарение на структурата на икономиката със силно доминираща роля на енергетиката и добива център „Загоре“ има най-високата производителност на труда от 16-те центъра в страна­та – 29,5 хил. лв. добавена стойност на един нает годишно.

Пазар на труда

През 2022 г. средният коефициент на безработица е 3,9% според данните на Агенцията по заетостта, а отчетливо по-висок е той в Симеоновград (13%) и Мъглиж (7,2%). В част от малките общини има значителен дял на трайно безработните, като с регистрация в бюрата по труда над година са 6% от трудоспособните в Симеоновград и 1,6% в Опан. Относително висока е и младежката безра­ботица – делът на безработните сред население­то на възраст от 15 до 29 години е 2,5% в Раднево и Гълъбово и 6% в Симеоновград. Коефициентът на заетост е сред по-високите в страната – 62,1% от населението в работоспособна възраст, но ва­рира от 41,7% в Симеоновград до 67,4% в Стара Загора. Повечето заети са концентрирани в Ста­ра Загора – 61 хил. души, други 26 хил. души са в Казанлък.

През последните 5 години се наблюдава отно­сително бързо свиване на заетостта, като спря­мо 2017 г. броят на наетите в центъра е намалял със 7,6%. Поради посочените по-горе проблеми с конфиденциалността на данните не можем да оценим дяловете на енергетиката и на добива в общата заетост. Преработващата промишленост дава работа на 37% от всички наети, следвана от търговията с 16%. От гледна точка на територи­алното разпределение 47% от наетите са в Стара Загора, 25% – в Казанлък, а сред двете „енергий­ни“ ядра по-голямото е Раднево с 14% от всички наети в центъра.

През последните 5 години средната заплата расте най-бавно сред 16-те икономически центъра – с 39,8% до 1304 лв. месечно, като резултат най-ве­че от високата база към началото на периода. Центърът включва две от общините с най-висо­ки средни заплати в страната – Раднево (2040 лв. на месец през 2021 г.) и Гълъбово (1985 лв. на месец). Най-високите заплати в Стара Загора също са в енергетиката (2259 лв. на месец), както и в културата, спорта и развлеченията (1929 лв. на месец), а в Казанлък – в здравеопазването (1882 лв. на месец).

Човешки ресурс и работна сила

В периода между последните две преброявания населението на „Загоре“ е намаляло с 12% до 301 хил. души. Делът на хората на възраст 65 и повече години е 24% – близък до средния за стра­ната, като осезаемо застаряваща е единствено община Опан (43%). Показателите за демограф­ско заместване също свидетелстват за относител­но по-бавно застаряване. През 2021 г. делът на населението в трудоспособна възраст е 61%, или 184 хил. души, от тях 91 хил. в Стара Загора, други 40 хил. – в Казанлък, 17 хил. – в Нова Загора.

Взети заедно, общините в центъра привличат мигранти, като средният механичен прираст през 2022 г. е бил 2,3‰. Население обаче привличат единствено Стара Загора, Казанлък и Нова Заго­ра, а в останалата част на центъра, в т.ч. в остана­лите две ядра, механичният прираст е отрицате­лен. Естественият прираст на центъра е –11,1‰, близо до средното за страната, но е значително по-нисък в Раднево (–16‰), Гълъбово (–19‰) и Опан (–33‰).

Център „Загоре“ има особена образователна структура, като според данните от преброяване­то делът на висшистите е 22% от населението на възраст 7 и повече години, а делът на хората с основно и по-ниско образование – 29%. Това от своя страна означава, че най-големият дял от на­селението – и от работната сила – е със средно образование, което е до голяма степен очаквано предвид профила на местната икономика. Висок е обаче делът на неграмотните – 2,1%, най-ви­димо в Мъглиж (9,6%), която е сред общините с най-голям дял на неграмотните в страната. Ре­зултатите на учениците са близки до средните за страната, като средната оценка на матурите по БЕЛ през 2022 г. е „Добър“ 3,74, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас – 31,8 от 100 възможни.

Анализът е част от изследването „Икономическите центрове в България – 2023„.

Източник: Институт за пазарна икономика