Има ли Европа „план Б“, ако Русия спре износа на газ?

Ескалиращото напрежение на руско-украинската граница породи опасения, че кризата с доставките на газ в Европа може да стане още по-сериозна. Пазарните цени на синьото гориво вече достигнаха рекордно високи стойности, пише The Guardian.

Русия е най-големият доставчик на газ за Европа, като една трета от него преминава през украинските газопроводи към страните от целия континент. През изминалата година руските газови потоци бяха с една четвърт под обичайното, но сега европейските лидери се опасяват, че руска инвазия в Украйна може да доведе до енергийна катастрофа, ако износът на газ бъде спрян.

Представители на Белия дом заявиха тази седмица, че администрацията на Джо Байдън подготвя финализирането на сделка, която да гарантира, че Европа ще може да преживее зимата и пролетта. Според информацията Вашингтон посредничи за сключването на споразумение с основните страни производителки на втечнен природен газ (LNG), но и този план не е лишен от предизвикателства.

Откъде могат да дойдат спешни доставки на газ за Европа?

Представители на САЩ определиха търсенето на резервен газ като „глобално“. Преговорите обаче вероятно ще се съсредоточат върху Катар – един от най-големите производители на газ в света и вторият по големина износител на втечнен природен газ след Австралия. Катар е силен съюзник на Запада в Близкия изток и от години доставя охладен втечнен природен газ с танкери на Великобритания и други европейски държави. Либия също може да помогне, като се има предвид големият ѝ добив на синьо гориво и близостта ѝ до континента.

Не е изключено и самите Съединени щати да изиграят пряка роля в подпомагането на доставките за Европа. През последния месец от страната са изнесени рекорден брой товари с втечнен природен газ, предназначени за европейските пристанища. Щатите имат силен дългосрочен стимул да насърчат Стария континент да се откаже от зависимостта си от Русия – и от проекта за газопровод „Северен поток 2“ – в полза на собствените им запаси от шистов газ.

Какво количество спешни доставки на газ е необходимо на Европа?

Мащабът на проблема с газовите доставки ще зависи от това до каква степен ще ескалира напрежението между Москва и Киев. Русия изпраща около 230 млн. куб. м газ за Европа всеки ден, като около една трета от тях преминават през Украйна. Пазарните експерти обаче не са единодушни дали управляваната от Владимир Путин стрна би могла да прекъсне целия износ за Стария континент, или само този, който разчита на украинските газопроводи. Някои пък са скептични дали изобщо Кремъл ще затегне газовите кранчета.

Ако Русия използва износа си на енергия като оръжие, колко енергия ще прекъсне? Трудно е да се планира сценарий за това. Но въпросът не е дали САЩ могат да създадат предпазен механизъм за руските газови доставки, а дали могат да осигурят газ, който да помогне за смекчаване на евентуални смущения“, казва Хелима Крофт, глобален ръководител на отдела за суровини в RBC Capital.

Има ли достатъчно резервен газ за запълване на запасите?

Според анализатора Си Нан от Rystad Energy скъсяването на доставките на газ в световен мащаб, което се появи, когато икономиките започнаха да се възстановяват от пандемията, пряко ни насочва към това, че синьото гориво вече е дефицит.

САЩ заявиха, че провеждат обстойни разговори с много компании и държави по света, така че няма да е необходимо „да искат от тях да увеличават износа си със значителни обеми, а по-скоро с по-малки, но пък от множество източници“.

Въпросът е дали САЩ могат да намерят пропуск в системата“, каза Крофт.

В момента Катар произвежда 77 млн. тона газ годишно (Mtpa) LNG, но е договорил около 97 млн. тона за купувачи в Азия, Европа, Кувейт и големи енергийни компании, които могат да избират къде да изпращат всеки товар. САЩ също така предоставиха своите 80 млн. тона производство на втечнен природен газ на купувачи в Азия и Европа.

„Има вероятност обаче някои договорени товари, предназначени за Азия, да бъдат пренасочени към Европа, благодарение на меките зимни температури в региона, които намалиха търсенето на газ“, обясни Хелима Крофт.

Тя добави, че ще са необходими „деликатни“ дискусии между големите производители на газ и техните купувачи в Азия, за да се договори известна гъвкавост на доставките на газ.

Случвало ли се е подобно нещо преди?

Има много примери за спешни мерки за доставка на петрол, но не и на природен газ. По време на либийската гражданска война Саудитска Арабия се съгласи да увеличи износа си на петрол на световния пазар, за да компенсира недостига на суров петрол от Либия, което доведе до повишаване на цените до 120 долара за барел. Неотдавна Рияд сключи сделка с членовете на петролния картел ОПЕК и неговите съюзници за намаляване на производството по време на пандемията, за да избегне срив на цените до нула.

На газовия пазар обаче липсва същото глобално сътрудничество, което затруднява реакцията на световната криза в предлагането. Може би безпрецедентните времена ще изискват безпрецедентни мерки.