Инвестираме над 560 млн. лв. в науката и висшето образование
Има сериозно разминаване между структурата и профила на завършващите и нуждите на трудовия пазар, заяви проф. Николай Денков
За ОП "Наука и образование за интелигентен растеж", квалификацията на кадрите и нуждите на трудовия пазар, научните центрове и образователните институции, както и ролята на местната администрация в изпълнението на заложените цели, Economic.bg разговаря с проф. Николай Денков, зам.-министър на образованието и науката.
- Г-н Денков, какви са основните цели и приоритети на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР)?
Програмата представлява важен финансов инструмент за постигане на някои от ключовите цели на Националната програма за развитие „България 2020”:
· Повишаване до 1,5 % от БВП на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност;
· Намаляване под 11 % на дела на децата и младежите, напуснали преждевременно училище;
· Увеличаване до 36 % на лицата завършили висше образование за възрастовия диапазон 30-34 г.
Наред с тези общонационални цели, които са подчинени на общата стратегия „Европа 2020”, ОП НОИР е пряко насочена към постигането на няколко важни специфични цели в областта на образованието:
· подпомагане на реформата в средното образование чрез повишаване на мотивацията за учене, подкрепа на системата за кариерно ориентиране на учениците и за преквалификация на учителите;
· подпомагане на професионалното и дуалното образование в училище;
· подобряване качеството на висшето образование и връзката му с пазара на труда;
· създаване на национална система за учене през целия живот и за валидиране на знания, получени извън училищната мрежа;
· улесняване достъпа до образование за деца със специални образователни потребности и за децата от маргинализирани общности (роми, бежанци) и др.
Много от дейностите по ОП НОИР трябва да се планират в тясно сътрудничество с няколко други оперативни програми за постигане на максимална ефективност. Такива са ОП „Иновации и конкурентноспособност” в областта на научните изследвания и иновациите, ОП „Развитие на човешките ресурси” и ОП „Региони в растеж” в областта на интегрирането на маргинализираните общности и отново ОП „Региони в растеж” по отношение на подобряването на образователната среда за учениците и децата в детските градини.
- Кои са основните бенефициенти по програмата?
Програмата е структурирана в 3 приоритетни оси. Първата ос е за научни изследвания и технологично развитие, а другите 2 оси са за подобряване на качеството и достъпа до образование. Предвид широкия обхват на програмата, спектърът на потенциалните бенефициенти е разнообразен и обхваща практически всички публични и частни образователни и научноизследователски организации в страната като детски градини, училища и висши училища, научни институти, както и консорциуми от такива организации.
В образователния сектор са привлечени като партньори общините и неправителствените организации, читалищата, национално представените работодателски и синдикални организации. Освен МОН, Държавната агенция за закрила на децата (ДАЗД) и няколко други министерства, които са финансиращи органи на специализирани училища, право за участие в програмата имат всички второстепенни разпоредители с бюджетни средства в областта на образованието и науката.
- Активирани ли са вече първите мерки? Има ли подадени/одобрени проекти?
Индикативната годишна работна програма за 2015 г. е приета и публикувана на сайта на МОН. Подготвяме стартирането на следните 10 операции, разпределени по трите приоритетни оси:
· В Приоритетна ос 1: „Подготовка на инвестиционен проект за създаване и развитие на центрове за върхови постижения“ и „Подготовка на инвестиционен проект за създаване и развитие на центрове за компетентност“;
· В Приоритетна ос 2: „Развитие на способностите на учениците и повишаване на мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности – фаза 1“; „Студентски практики – фаза 1“; „Студентски стипендии – фаза 1“; „Поддържане и усъвършенстване на разработената рейтингова система на висшите училища – фаза 1“ и „Система за кариерно ориентиране в училищното образование“;
· В Приоритетна ос 3: „Осигуряване на условия и ресурси за изграждане и развитие на подкрепяща среда в детските градини и училищата за осъществяване на включващо обучение – фаза 1“; „Образователна интеграция на учениците от етническите малцинства и търсещи или получили международна закрила“ и „Подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение“.
Критериите за избор на операциите по оси 2 и 3 вече са приети на заседание от Комитета за наблюдение на програмата, проведено през месец май. Подготвят се насоките за кандидатстване и ръководствата за бенефициентите по тези операции. Критериите за операциите в ос 1 са подготвени, но все още се уточняват с експертите от ЕК. Очакваме всички тези операции да бъдат отворени за кандидатстване през месец септември. Предстои подготовката на още няколко операции, които да бъдат приети на предстоящото заседание на Комитета за наблюдение през есента на 2015 г.
- Смятате ли, че кадрите, които завършват образованието си и тепърва навлизат на пазара на труда, отговарят на нуждите и изискванията му? Какво може да се направи в тази насока?
Основна слабост на образователната система днес е липсата на ефективен механизъм за връзка с бизнеса като потребител на високообразовани и мотивирани кадри. Налице е сериозно разминаване между структурата и профила на завършващите от една страна и пазара на труда от друга. Неотложният характер на реформите в това направление се засилва и от вътрешните диспропорции в националния и регионалните пазари на труда в България. Като основни проблеми за решаване се очертават:
· растящ недостиг на кадри в областта на инженерно-техническите (вкл. в сферата на ИКТ), природните и педагогическите науки;
· изоставане в обучението по нови професии, необходими за зелената икономика, високотехнологичните и иновативни дейности;
· технологично изоставане в сферата на услугите и производството, като голяма част от малките и средни предприятия много трудно развиват нови продукти или технологии, поради липса на кадри и инвестиции;
· несъответствие между очакваните компетентности на младите специалисти и реално проявените от тях в практиката.
Данните за ниските нива на заетост на младите хора през изминалата година ясно показват, че те са много по-уязвими в условията на икономическа криза, тъй като работодателите наемат по-трудно и освобождават именно по-неопитните млади работници.
В отговор на посочените предизвикателства Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ до 2020 г. ще подкрепи няколко конкретни меки за подобряване на необходимия баланс между изискванията на пазара на труда и предлаганите от образователната система знания, умения и компетентности на младите хора. Тук влизат подкрепа за студентски практики в реална работна среда, предоставяне на студентски стипендии в приоритетните области на икономиката, подкрепа на кариерните центрове в училищната мрежа и във висшите училища, развиване на няколко проекта за дуално обучение и др. Всички тези мерки са насочени към подпомагането на прехода от образование към заетост и ще допринесат за намаляването на младежката безработица.
- Какви мерки са предвидени за повишаване на квалификацията и професионалната компетентност на кадрите в сферата на образованието?
Програмата предвижда подкрепа за квалификация и преквалификация, продължаващо обучение и кариерно развитие на заетите в сферата на образованието. Ще осигурим финансови стимули за мотивиране и задържане на младите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, чрез осигуряване на стипендии и възможности за допълнителна практическа подготовка. Ще подкрепим и разработването на докторски програми в областта на педагогическите изследвания с цел повишаване квалификацията на педагогическите кадри. Допълнително финансиране за мобилност по програма Еразъм+ ще се използва като допълнителна интегрирана мярка.
- Предвидено ли е разширяване на капацитета на научноизследователските центрове и образователните институции? Какви мерки ще се предприемат в тази насока?
Предвиждаме влагането на значителни инвестиции, в размер над 560 млн. лева за развитие на научните изследвания и иновациите в българските научни организации и висши училища. Програмата ще подкрепя следните 3 допълващи се групи дейности:
· Създаване и развитие на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност в областите на Иновационната стратегия за интелигентна специализация с цел развитието на върхови и пазарно-ориентирани научни изследвания.
· Създаване и развитие на регионални научни центрове извън София-град, с цел подобряване на териториалното и тематично разпределение на научноизследователските инфраструктури в контекста на регионалната специализация.
· Повишаване на участието на българските учени в международното научно сътрудничество.
По отношение на международното сътрудничество ще бъдат модернизирани уникални научноизследователски инфраструктури, за да се включат като равностойни партньори на европейските научноизследователски комплекси (ESFRI, ЦЕРН, и т.н.). Подкрепа ще получат и българските изследователи и научни организации за участие в програми за научни изследвания на ЕС, европейски технологични платформи, ERA-NET, партньорски проекти и мрежи. Ще използваме част от тези средства за осигуряване на свободен електронен достъп до международните бази данни за научна информация и публикации.
Инвестициите от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд се допълват по отношение на привличането и развитието на ново поколение висококвалифицирани изследователи в областта на научноизследователската и развойна дейност.
По Приоритетна ос 1 (финансирана от ЕФРР), фокусът ще бъде насочен върху развитието на капацитета на научните организации за провеждане на върхови по качество и пазарно-ориентирани научни изследвания. Това включва и мерки за привличане на талантливи учени и за създаването на отлични условия за тяхното развитие чрез модернизация на научната инфраструктура и създаване на подходяща среда за научни изследвания.
Приоритетна ос 2 (финансирана от Европейския социален фонд) ще включва „хоризонтални“ мерки за подобряване на квалификацията на изследователите (например развиване на знания и умения, свързани с предприемачество, обучение по защита на интелектуалната собственост, както и други общи умения, които са от значение за младите учени и преподаватели), схеми за мобилност, кариерно развитие, както и други дейности за насърчаване на учените.
- С какви средства програмата ще спомогне за подобряване на сътрудничеството между висшите училища и научните институти?
При оценяването на кандидатите за научни центрове в Приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“ известно предимство ще имат консорциуми, които комбинират преимуществата на двата типа научни организации – висши училища и научни институти. Ще се стимулира създаването на консорциуми, които по най-ефективен начин ще развиват научни изследвания в приоритетните области на икономиката и ще подготвят кадри за фирмите, работещи в тези области.
- Предвидени ли са мерки за насърчаване на специалности в средните и висши училища, от които липсват достатъчно квалифицирани специалисти на пазара на труда (напр. инженери, ИТ специалисти)?
В оперативната програма са предвидени конкретни мерки, които да стимулират младите хора да се включат и да получат специализирано образование в областите на инженерните, техническите и природните науки, както и по други професионални направления, които са приоритетни за икономиката на страната. Това включва целеви стипендии за студенти в приоритетните направления, практики за студенти в реална работна среда, средства за развитие на проекти за дуално обучение и други. Предвидена е подкрепа за изграждането на връзки между професионалните училища, висшите училища и бизнеса, в областта на кариерното ориентиране на учениците и студентите. При оценяването на научните центрове, финансирани от програмата, предимство ще имат тези, които подготвят кадри за приоритетните области на икономиката.
- Каква е ролята на местната администрация в изпълнението на ОП НОИР?
Общините трябва да играят важна роля и са допустими кандидати за изпълнение на част от мерките в областта на образованието в приоритетни оси 2 и 3. Те ще могат да кандидатстват и да изпълняват в партньорство свои проекти, свързани с подобряването на образователната среда в училищата и детските градини, за интегриране на децата от затруднени групи, за обучението на възрастни и за преквалификация на педагогическите кадри. Тези мерки ще бъдат реализирани в синхрон с допълващи мерки по ОП „Региони в растеж” и ОП „Развитие на човешките ресурси”.