Българският регулатор трябва да знае рецептите на вносните храни

Явор Гечев е част от Националния съюз на земеделските кооперации в България, който заедно със съюз „Произведено в България” и с подкрепа на АИКБ предложиха законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, който според тях ще гарантира регулацията на възможността за двоен стандарт при храните. Малко преди да го предложат стана ясно, че подобен законопроект е част от програмата на БСП "Визия за България" и социалистите искат да го внесат за обсъждане в парламента.

- Г-н Гечев, ще бъде ли внесен отделно вашият вариант на законопроекта или ще се използват текстовете, предложени от БСП?

- Колегите от БСП са внесли законопроекта с много минимални разлики, при нас той е доработен в този окончателен вариант. Ние ще предложим в комисиите съответните редакции. Идеята е този законопроект да мине, да не вдига просто пушилка, тъй като сме се потрудили да направим законодателство, което да е устойчиво.

- Очаквате ли, че предложенията Ви ще минат, внесени от БСП?

- Нормално е законопроектът да се популяризира във всички политически организации. Помолихме да не се политизира темата, а всички да го подкрепят, защото в крайна сметка той решава проблема с двойния стандарт при храните.

- Предложените в законопроекта санкции за кого ще се отнасят?

- Ние даваме регламентация, която казва, че за да се търгува такава продукция на българския пазар, съответно тя трябва да отговаря на законодателството на ЕС. Ние не можем да наложим санкции на производителите в друга държава, това трябва да направят съответните техни органи, защото самата произведена продукция от държавите членки трябва да има регистрация, която да е по даденото законодателство. Ако те произвеждат продукт, който не съответства на тяхното законодателство, значи трябва да търпят санкции. Тоест, ние в България, ако хванем продукти, които не съответстват на даденото законодателство, където е регистриран съставът на продукцията, то ще трябва да уведомим дадената държава, че компанията не спазва тяхното законодателство и тя да вземе мерки. В законопроекта има много неща, които произтичат от него дори да не са конкретно написани.

- Какво ще накара съответната държава да санкционира производителите, ако приемем, че този законопроект бъде приет в България?

- Дадената фирма регистрира продукта като търговска марка със съответното наименование и съдържание като рецептура. Ние обаче не можем да накараме производителя и затова искаме от държавата членка потвърждение, че това е същият продукт, регистриран от тяхната агенция. Има фирми, които регистрират едно и също търговско наименование на 2-3 места с различни рецепти, но със същото име. Затова казваме - ако има повече от едно такова, то първата регистрация в ЕС трябва да е водеща.

За да се пусне продукт на пазара, той трябва да има технологична документация. Ако в България влезе продукт, който няма технологичната документация на съответната държава, а с разлики, съответно държавата членка трябва да мисли за закононарушенията, извършени от нейни фирми. Ние не можем пряко да санкционираме фирмите от друга държава.

- Законопроектът обсъждан ли е с големи производители, които присъстват и на българския пазар, и имат и собствена продукция?

- Аз не мисля, че трябва предварително да се обсъжда с големите вериги. В законопроекта ние сме написали, че трябва да се спазва законодателството. Защо трябва да се преговаря за нещо, което произтича от законодателството. Според нас няма нужда от това, той третира еднакво и българските, и другите продукти. Търси се законосъобразност на произведената продукция.

- Да приемем ли, че този законопроект е огледало на обсъжданите европейски мерки за борба с двойния стандарт при храните?

- Той включително надгражда европейското законодателство. Европа казва, че това е престъпление и трябва да се санкционира, и го казва в директива, а българската държава трябва да напасне законодателството си на базата на директивата. Ако има общи начини за проверка, които са регламентирани в Европа, то не противоречат на това, което е написано в текстовете ни.

- Няма ли проблем и при качеството на българските храни и продукти и законопроектът урежда ли регулацията върху тях?

- Задочно да, урежда я. Българската продукция, която излиза на местния пазар е регистрирана съответно в България и като такава тука технологичната документация може да се проверява от властите. Затова двойният стандарт при храните не се наблюдава толкова у нас, това е даденост по отношение на сегашната структура на законодателството. Когато регистрираш един авторски продукт в България, Агенция по храните има съдържанието на този продукт и може да го провери на пазара дали това, което пише на етикета и съдържа храната е същото с това, с което е регистриран продуктът. Докато, ако е от друга държава, то такъв механизъм липсва. Затова на практика за продукти, произведени извън страната ни не може да се провери, тоест ние искаме сертификатът от чуждестранния контролен орган да може да се провери, това на практика е паспортът на дадената продукция.

- За кои стоки важи предложеният законопроект?

- Този закон касае храните, които са произведени в България или извън нея, в преработен вид. На домата няма как да му искаме сертификат за качество, на непреработените храни не може да се иска това, защото не е съотносимо с тях. Законът не е писан за една или друга марка, той просто казва – ние не ви забраняваме да внасяте храни, но искаме те да съответстват на законодателството на членката на ЕС на дадената регистрация и ако има повече от една такава с различни рецепти, то е незаконно. Никой не забранява пускането на конкретна марка или стока на пазара, просто искаме тя да съответства на законодателството.

- Какво предлагате да представлява единният европейски регистър на храните и кой ще има достъп до него?

- Той не трябва да е публичен, защото все пак съдържа авторски права на определените продукти и до него трябва да имат достъп агенциите, които регулират пазара на храните. Всяка държава членка на ЕС има такъв регистър, но трябва да се направи общ, за да може страните да имат достъп до всеки регистриран продукт на пазара и да могат да проверяват неговото съдържание и история, такива каквито са вписани и регистрирани от фирмата.

- Каква е причината производителите да променят рецептата на продуктите за Източна и Западна Европа. Цената ли е водеща?

- Не цената, а печалбата. Те просто заместват определени продукти с други и намалят съдържанието на определени продукти в храната. В България са намерили ниша и започват да го правят.

- Ако това допълнение към закона евентуално влезе в сила, ще доведе ли до поскъпване на продуктите?

- Само пазарът определя цената. Търсенето и предлагането намират равновесна точка в цената, но не един и два са примерите, в които продукт на една и съща търговска марка в България е с по-лошо качество и на по-висока цена. Една от аномалиите беше в детските храни (пюрета) по-малко съдържание на плодове и зеленчуци, но по-висока цена. Ние казваме, ако е произведено нещо където и да е в Европа, ние искаме същият сертификат от тяхната държавна агенция, която отговаря за контрола, тоест, че стоката е същата, която е при тях. Затруднявам се да не казвам примери, защото сме анализирали доста сериозно пазара. Ако е пюре Х, то нека, ако е различно, в България да се казва пюре Y, а не Х. Здравето и самоуважението на българските продукти е по-важно от всичко останало. Българинът вече пътува свободно из цяла Европа и не напразно е тази тенденция да се ходи до Сърбия, Гърция или Германия и пълни багажника в продукти, нали уж ги има същите в България, ама явно не са.

Ние сме написали законопроект с конкретни текстове и ако някой иска сме готови да дебатираме върху тях. Готови сме за диалог с всеки, защото всяка запетайка в този законопроект е проверявана и по българското и по европейското законодателство. Не претендираме, че сме гениални, но това, което сме написали ще свърши работа. Нека не чакаме още 2-3 години докато някой в Европа се накани на законодателни решения.

- При кои продукти са най-често срещаните разминавания в Източна и Западна Европа?

- Има доста изследвания, включително и от държавата. Детски храни, сирена, колбаси, сладоледи, шоколадови изделия и въобще продукти, в които може да се слага палмово масло като заместител на млечни продукти, включително.

- Агенциите, които са впрегнати в законопроекта, имат ли капацитета да изпълнят закона във вписаните в него срокове?

- Те са структурата, на която по закон ѝ е вменено да отговаря за здравословната храна и за спазването на закона, ако нямат капацитет, да го изградят. Дори с този законопроект ние трябва да облекчим работата. Да, натоварване е, но ние всички данъкоплатци плащаме затова и е нормално да имаме изисквания към тях. Дори и в момента, без да е посочен този закон, Агенция по храните може да изисква от 28-те държави писма дали съответния продукт има сертификация и какво съдържа. Това е по нейно желание, но законът сега ще ги задължи. За да не побъркваме администрацията, дадения вносител трябва да притежава такъв сертификат.

- Продуктите досега не са ли влизали в страната с такъв сертификат?

- На етикета на всяка регистрирана храна пише номер на сертификата, но върху него е вписано реалното съдържание на храната, а не това, което е по рецептура и ние не знаем дали е едно и също, което е пропуск в законодателството на ЕС. И в момента е забранено да правиш продукти по различни рецепти, но се намират вратички.

- Дали това ще свърши работа и дали ще се спазва, ако бъде прието?

- Законодателството и държавността са процес. След време може и да се намери нещо, което да пробие закона, но държавата би трябвало редовно да си съблюдава нещата и да си актуализира законодателството. Просто държавата трябва да има компетенциите, експертите и желанието да го прави.