Мениджъри от Google, Microsoft, Amazon и Facebook се събраха в София

Изкуственият интелект (AI) е една от най-обсъжданите теми напоследък и София не остава встрани от глобалния разговор за бъдещето. За ден българската столица стана център на дебати и дискусии както за необятните възможности на технологията, така за тревогите от внедряването ѝ във всички сфери на живота. В София Тех Парк се събраха мениджъри от Dell Technologies, Google, Facebook, Microsoft, Amazon, Telelink, SAS, Vivacom, Вистеон България, SAP Labs Bulgaria и много други. Всички те станаха част от първата по рода си конференция у нас – AI&I, която се организира от Economic.bg, сп. „Икономика“ и Дигитална национална коалиция.

В какъвто и контекст да се говори за изкуствен интелект, човекът трябва да запази централната си роля. Тази философия е закодирана и в името на конференцията – „Изкуственият интелект и АЗ“, обърна внимание още в началото Гергана Паси, председател на ДНК.

Гергана Паси при откриването на AI&I Conference 2019

А идеята за конференцията се ражда благодарение на акумулираната бизнес и предприемаческа енергия, но и на направените стратегически стъпки в областта на научно-изследователската и развойна дейност. Тази година стана ясно, че София ще е домакин на един от осемте суперкомпютри, които предстои да бъдат разположени в страни членки от Европейския съюз (ЕС) и на които се възлагат големи надежди, че ще стимулират иновационната икономика на Стария континент. Машина като тази са нужни за обработката на огромните масиви от данни, които се трупат в днешната дигитализирана среда.

Около 3 терабайта на час генерират само прототипите на автономни превозни средства. Този простичък пример даде Дубравко Хледе от хърватската Rimac Automobili, която цели да създаде „хиперкола“ от бъдещето – самоуправляваща се и бърза. Думите му по време на първата част на панела „Хора срещу машини“ само идват да покажат още веднъж нуждата от изкуствен интелект.

Дубравко Хеледе

„Разговорите за AI са прекалено опростени“, смята обаче Габриела Чех, ръководител на отдела за публичните политики и регулаторни отношения на Facebook за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Причината – за него се говори или като за спасение от климатичните промени и болестите, или като за нещото, което ще сложи край на човечеството.

Габриела Чех

А той е вече навсякъде, включително в софтуерни инструменти, каквито ползваме ежедневно. Онлайн търсачките например правят стотици хиляди препоръки дневно благодарение на внедрения в тях AI. За своите продукти за бизнеса и крайните потребители разказаха Марк Тор – мениджър на звеното за изкуствен интелект и IoT в Microsoft, Игор Зграблджик – мениджър по публичните политики в Google, и Синиса Микасинович от Amazon, който се занимава с архитектурата на софтуерните решения на компанията.

Игор Зграблджик

Синиса Макасинович

Интересни приложения изкуственият интелект намира и в България в рамките на втората част на панела „Хора срещу машини“. За как AI дронове помагат за решаването на проблеми в електрозахранването разказа Андрей Бъчваров, основател на Балканска инвестиционна консултантска агенция. Споменатата от него концепция за дигиталните близнаци пък бе доразвита от проф. Силвия Илиева от Факултета по математика и информатика към Софийския университет. Тя разказа за технологичния хъб там, в който ще бъдат създадени такива копия на града, като идеята е моделите да подпомогнат изследователите и бизнеса в разработването на иновативни AI решения.

Втора част от панела „Хора срещу машини“

„Повече от 60% от идеите се появяват в лаборатории“, обърна внимание и Йъгит Карабаг, регионален директор на SAS за Източна Европа и Близкия изток, добавяйки, че трябва да се намери начин и за това как те да бъдат реализирани. В тази връзка по време на конференцията AI&I бе лансирано и стартъп предизвикателството на SAS, с което компанията иска подаде ръка на добрите идеи и да помогне за случването им на практика.

Йъгит Карабаг и зам.-министърът на транспорта при обявяването на стартъп предизвикателството на SAS, заедно с Гергана Паси

Въпросът за отговорността на машините и ролята на човека коментираха Екатерина Миланова, информационен стратег в Telelink Business Services и Сибина Ефтенова, партньор и ръководител на отдел „Търговско право и регулиране“ в адвокатско бюро „Попов, Арнаудов и партньори“.

Дали машините ще заместят хората бе една от темите в третия панел, посветен на влиянието на AI във финансовата сфера. За внедряването на чатботове, за помощта на изкуствен интелект в опазването на данните и разкриването на кражби, за преосмислянето на необходимите компетенции за хората – за всичко това си говориха Влад Геров от Wetonomy, Жозе Салойо от BNP Paribas, Стефан Георгиев от ADT и Александър Цонев от Bulpros.

Стефан Георгиев, Жосе Салойо и Влад Геров (от дясно наляво)

А как технологиите правят градовете „умни“ и малко по малко променят живота на техните граждани, дискутираха Никола Гечев (Vivacom), Владимир Данаилов (Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции), Мирослав Гечев (Develiot), Ивайло Цаков (Theoremus) и Елена Крумова (Syscom Engineering JSC). Всички те се обединиха около мнението, че едно от най-големите предизвикателства е свързано с обработката на огромния обем цифрови данни и че решението няма как да не бъде базирано на изкуствен интелект.

Кадър от панела за интелигентни градове

Пример за интелигентна транспортна система е решението на българската IT компания Tixi. За възможностите за безпроблемно придвижване между две точки само с помощта на смартфон разказа нейният основател Николай Недялков. Той се включи в панела, посветен на интелигентната автоматизация, заедно със Стефан Петров от Transmetrics, Светлин Пенков от Sciro Research, Емил Кирилов от ZEK Engineering и Здравко Николов от Equinix.

AI намира широко приложение и в сферата на здравеопазването. Как точно – обсъдиха надълго и широко участниците в тематичния панел. Те обърнаха внимание на възможностите на технологията да подпомогне научните изследвания и да стимулира намирането на доскоро нерешими проблеми. Затова и логично продължение на този панел бе следващият – как новите науки променят комуникацията и потребителското поведение. Не на последно място, внимание се обърна и на отражението на AI в контекста на публичния сектор.

В рамките на AI&I Conference се проведоха и няколко уъркшопа на теми като, машинното обучение за бизнеса, как да се приложат научните изследвания на практика, „умни“ договори, еволюция на превозите и AI в денталната медицина.