Изменението на климата: Кои държави ще платят сметката?

Рекордни горещини в Китай. Горски пожари принудиха швейцарските села да се евакуират. Сушата опустошава испанските култури, предава Reuters. Тъй като разходите за изменението на климата нарастват, сред правителствата се разгаря дебат - кой трябва да плати сметката?

Въпросът бе в светлината на прожекторите на фона на разговорите за климата тази седмица между САЩ и Китай, където двете най-големи икономики в света се опитаха да намерят начини да работят заедно по въпроси, вариращи от внедряването на възобновяема енергия до финансирането на климата преди тазгодишната среща на върха на ООН за климата, COP28, в Дубай.

Като се има предвид бързият икономически растеж на Китай и увеличаващите се емисии, натискът върху Пекин да се присъедини към групата държави, предоставящи това финансиране, нараства.

По време на разговорите в Пекин пратеникът на САЩ по климата Джон Кери каза, че двете страни ще продължат да обсъждат финансирането на климата през следващите четири месеца, преди конференцията COP28, която започва на 30 ноември.

Трудно е да се спори, че страни като Китай, Бразилия или Саудитска Арабия все още трябва да бъдат поставяни на същото ниво като най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се държави“, каза дипломат от една страна от Европейския съюз пред Ройтерс.

ЕС, който днес е най-големият дарител на финансиране за климата, лобира за разширяване на групата от страни донори, които го предоставят. Финансирането на климата се отнася до пари, които богатите страни плащат, за да помогнат на по-бедните нации да намалят емисиите на CO2 и да се адаптират към по-горещ и суров свят.

Досега няколкото десетки богати страни, задължени да извършват тези плащания, не са предоставили обещаните суми. Този списък на финансиращи нации бе създаден по време на преговорите за климата в ООН през 1992 г., когато икономиката на Китай все още бе по-малка от тази на Италия.

Сега някои страни призовават Китай да даде своя принос. Официални представители на САЩ, включително министърът на финансите Джанет Йелън, отбелязаха, че китайските вноски ще повишат ефикасността на фонда на ООН за климата.

Други страни под подобен натиск са Катар, Сингапур и Обединените арабски емирства, три от най-богатите нации в света по отношение на БВП на глава от населението. Досега Китай се съпротивляваше на призивите, които биха могли да го групират до богатите нации.

На среща с Кери във вторник китайският премиер Ли Цян подчерта, че развитите страни трябва да изпълнят своите неизпълнени ангажименти за финансиране на климата и да поемат водеща роля в намаляването на емисиите, според кабинета на Ли. Той предложи развиващите се страни да дадат принос „в рамките на своите възможности“. Тази съпротива предполага сериозни предизвикателства. Промяната на официалния списък на донорите на ООН ще изисква международен консенсус.

Има твърде голяма съпротива сред страни като Китай и Саудитска Арабия, за да се промени официалното определение“, каза представител на ЕС, пожелал анонимност.

Привържениците на промяната твърдят, че трябва да се случи разширяване, преди да влезе в сила нова - и вероятно много по-голяма - цел на ООН за финансиране на климата след 2025 г. Държавите все още трябва да договорят размера на тази цел и кой ще допринесе за нея.

Всички страни, които са в състояние, трябва да допринесат за глобалното финансиране на климата“, каза посланик Паолелей Лутеру, който председателства Алианса на малките островни държави.

По-големият въпрос, каза Лутеру, е коя от бедните и най-уязвимите страни ще бъде на опашката да я получи.

Кой носи отговорност?

Споразумението на ООН за финансиране на климата се основава на принципа, че богатите страни носят по-голяма отговорност за справяне с изменението на климата, тъй като те са допринесли за по-голямата част от емисиите на CO2, затоплящи планетата след индустриалната революция.

Историческите емисии на CO2 в Съединените щати са по-големи от тези на която и да е друга страна, но днес Китай е най-големият източник на CO2 в света по отношение на замърсяването, произведено всяка година.

Държавите ще бъдат изправени пред въпроса за историческата отговорност на COP28, тъй като имат за цел да стартират нов фонд за компенсиране на уязвимите държави за разходите, които вече са направени при природни бедствия, предизвикани от климата. ЕС спря дългогодишната си съпротива срещу този фонд миналата година, но при условие, че по-голяма група държави плащат в него. Държавите все още не са решили кой ще допринесе.

Съединените щати бяха неуверими в извършването на плащания, които биха могли да се разглеждат като компенсации за изменението на климата. Някои държави, които не са задължени да правят вноски във фондовете на ООН за климата, така или иначе са го направили, включително Южна Корея и Катар. Други са започнали да насочват помощи по други канали.

Китай стартира фонда за климатично сътрудничество Юг-Юг през 2015 г., за да помогне на най-слабо развитите страни да се справят с климатичните проблеми и досега е предоставил около 10% от обещаните 3.1 милиарда долара, според мозъчния тръст E3G. Това е малка част от стотиците милиарди, които Пекин харчи за своята инициатива „Един пояс, един път“, подкрепяща проекти, включително петролопроводи и пристанища.

Такива договорености позволяват на страните да дават вноски без задължения, въпреки че ако се правят извън фондовете на ООН, те могат да се сблъскат с по-малко строги критерии за публично отчитане - което прави по-трудно проследяването къде отиват парите и колко са платени.

Байфорд Цанг, старши политически съветник в E3G, каза че новото предложение за повече финансиране за климата би било печелившо за Пекин.

Това ще спечели дипломатическо влияние на Китай и ще окаже натиск върху западните донори да повишат залозите си във финансирането на климата“, каза той.

Някои уязвими страни, разочаровани от застоя във финансиране до момента, търсят нови източници на пари. Ръководената от Барбадос „Инициатива Бриджтаун“ настоява за обновяване на многостранните банки за развитие, за да могат да предложат повече подкрепа за проекти в областта на климата. Други нации се обединиха зад глобалната такса за CO2 върху корабоплаването, за да наберат средства.