Източна Европа е по-богата от всякога, но и по-разделена

Заковце в Източна Словакия е пример за изостанал град. Въпреки това, като част от Европейския съюз, тротоарите му са нови, канализацията работи, а близките заводи, произвеждащи автомобилни части и уреди, са допринесли за намаляване на безработицата в региона повече от два пъти.

Селото обаче е и пример за това как 20-те години членство в ЕС превърнаха Източна Европа от икономически успех в политическо предизвикателство за блока, тъй като националистическите партии се възползват от все още съществуващите различия в доходите.

В Заковце живее Мариан Куфа, римокатолически свещеник, чиито консервативни възгледи за абортите, еднополовите двойки и пола му спечелиха популярност в цялата страна и до 1 милион гледания на проповедите му в социалните медии. Той се хвали, че може да получи 100 000 до 200 000 гласа за всеки политик, който се нуждае от тях, стига този лидер да защитава християнските ценности.

Комунизмът падна, защото забраняваше всичко, а либерализмът ще падне, защото позволява всичко“, казва Куфа в интервю този месец в малка библиотека в комплекса, който ръководи за бивши затворници, бездомници и алкохолици.

Би било лесно да отхвърлим Куфа като маргинална фигура, но влиянието му върху словашката политика разкрива крехкостта на брака между ЕС и бившия Източен блок, пише Bloomberg в свой анализ. Макар че повечето граждани все още подкрепят ЕС, популистки гласове посяха недоволство, което сега се е затвърдило, подсилено по-рано от бежанската криза през 2015 г., пандемията от коронавирус и нахлуването на Русия в Украйна.

ЕС е вложил около 515 млрд. евро (548 млрд. долара) в осемте бивши комунистически държави, както и в Малта и Кипър, откакто те станаха членки на 1 май 2004 г., според изчисления на Bloomberg на базата на данни за разходите на Европейската комисия, налични до 2022 г.

И все пак, взети заедно, повече хора подкрепят политическите групи, които се противопоставят на позицията на ЕС по всички въпроси – от миграцията и правата на ЛГБТ+ и половете до зелените политики, насочени към справяне с изменението на климата, отколкото когато и да било преди.

„Очаквах, че източните страни ще имат по-значима роля в ЕС след 20 години, че ще могат да влияят и оформят в по-голяма степен решенията на европейско равнище, че политическите елити в нашите страни ще имат по-голямо чувство за съпричастност към ЕС“, казва Милан Ник, старши сътрудник в Германския съвет за външни отношения в Берлин. „Това не се случи.“

В Унгария ЕС все още не отпуска финансиране в размер на 20 млрд. евро поради опасения от корупция и ерозия на демокрацията от страна на министър-председателя Виктор Орбан.

Билбордове в Будапеща преди изборите за Европейски парламент през юни представят опозиционни фигури като марионетки на Брюксел, докато проевропейски групи умоляват хората да изберат Европа. Наскоро Орбан определи планираното законодателство за миграцията като „още един пирон в ковчега“ на ЕС.

В Полша, която е усвоила повече средства от ЕС на глава от населението на нетна основа, отколкото където и да било другаде, новото правителство на Доналд Туск се опитва да разчисти осемгодишното управление на националистическата партия „Право и справедливост“. Това ръководство, подобно на унгарското, демонизираше ЕС за това, че налага своите „либерални ценности“ на страни, които не ги искат, въпреки че парите му помогнаха за увеличаване на брутния вътрешен продукт с повече от 50% за времето на управлението му.

В средата между двете страни се откроява Словакия, която преодоля най-големите пречки по онова време, за да влезе в ЕС, и се устреми напред, за да се присъедини към еврото. От края на 90-те години на миналия век страната с население от 5.4 млн. души предприе мъчителни икономически и политически реформи, за да настигне своите съседи.
Оттогава насам чуждестранни производители на автомобили като Volkswagen AG и Kia Corp спомогнаха за нейния растеж и обединението ѝ с демократична Европа. През последните две десетилетия икономическият растеж на Словакия е средно 3.3 %. И все пак и тук преобладаващият вятър е насочен срещу европейския мейнстрийм благодарение на влияния като Куфа.

Миналата година бившият премиер Роберт Фицо се завърна на власт като опозиционен глас на Брюксел. Благосклонната му към Русия позиция поставя страната в противоречие с партньорите и заплашва да разруши единството на Европа в помощ на Украйна. Той също така открито се подиграва с въпросите, свързани с пола.

Фицо успя да сформира коалиция с мнозинство благодарение на Словашката национална партия, която беше подкрепена от Куфа. Свещеникът също така твърди, че подкрепата му е помогнала на съюзника на Фицо Петер Пелегрини да спечели президентските избори този месец.

Както винаги, политиката отразява икономиката. Докато парите от ЕС повишаваха жизнения стандарт, разделението между богатите, по-либерални градове и консервативните села се задълбочаваше.

През 2022 г. БВП на глава от населението в столицата Братислава е 146% от средното за ЕС, по данни на Евростат. В източна Словакия – в региона, в който е Жаковце – той обаче е 52% от средния. Тази драстична разлика поражда недоволство въпреки подобренията в стандарта на живот като цяло.

Пенсионери обвиняват Западна Европа за лошото качество на картофите и че не е осигурила достатъчно достъпни жилища или работни места за по-младите поколения. „Нищо не сработва“, казва 81-годишната Хелена, според която по време на комунизма всичко „всичко беше по-добре“. 

Проблемът е, че огромни части от региона се борят с това, което ЕС е постигнал политически, макар и не икономически, казва 29-годишният Растислав Пастиерик в село Хънчовце, съседно на Жаковце. За Пастиерик членството в ЕС се е оказало възможност да работи в пет години в чужбина и след това да си намери добра работа в международна корпорация. 

Все още не сме адаптирани за либерално-демократичния влак, в който се качихме“, казва той. „Дебатът за предимствата на нашето членство изчезна“, смята той. 

Всъщност списъкът с тези предимства е дълъг. Средно доходите на повече от 70 млн. източноевропейци са нараснали поне двойно, те живеят поне три години по-дълго и всяко домакинство от Вилнюс до Прага притежава поне един автомобил. 

Няма го границите, които някога са ги разделяли. Пет от осем държави са се отказали от валутите си за сметка на еврото и много от тях имат поне един милиардер в долари, като Чехия е начело в класацията. Купуването на стоки вече е на един клик разстояние, а портокалите и бананите се превърнаха от луксозни храни в основни продукти. Прага, Будапеща, Варшава и Вилнюс имат по-висок доход на глава от населението от средния за ЕС, заедно с Братислава. 

Управителят на централната банка на Литва Гедиминас Симкус описва членството в ЕС като по-важно от Плана „Маршал“, който помогна за възстановяването на Европа след Втората световна война. 

Голяма част от средствата отидоха в Полша, където помогнаха за трансформирането на инфраструктурата на страната. Сега Полша изнася храни на стойност 30 млрд. евро годишно в сравнение с 4 млрд. евро при влизането си в ЕС. 

Присъединяването към ЕС даде сериозен тласък в нашето развитие“, казва Вислав Грин, фермер от източна Полша. 

Възможността му да има достъп до парите на ЕС са му помогнали да превърне земята, обработвана някога от коне, в модерна ферма, където с помощта на GPS технология и сателитни изображения днес той анализира кои полета се нуждаят от повече торове. 

И все пак фермерите сега са сред най-гласните критици на ЕС, особено полските, които се противопоставят на вноса на зърно от Украйна. Те излязоха по улиците тази година и блокираха граничните пунктове с Украйна и други съседи. 

Гневът им не е само към неконтролирания приток на украинска продукция, но и срещу Зелената сделка на ЕС, която има за цел да намали емисиите от парникови газове до средата на века.

Обратно в Източна Словакия, Пастиерик все още вярва, че предимствата на членството в ЕС ще надделеят. Опасността е, че гласове като този на Куфа могат лесно да повлияят на общественото мнение, казва той. „Проблемът е, че хората го слушат“, казва Пастиерик, „и сляпо вярват на това, което казва“.