Кабинетът готви по-малко пари за администрацията и повече за пенсии

Очакванията на служебния финансов министър Асен Василев за приходи с 2 млрд. лв. над посочените в Закона за бюджета са твърде „смели“ – такива съмнения изразиха депутатите на днешното заседание на бюджетната комисия в парламента. Министърът, който присъстваше на заседанието и отговаряше на въпроси, няколко пъти трябваше да обясни, че увеличеният обем на приходите се дължи, от една страна, на инфлацията и подобрената икономическа активност и от друга – на по-добрата събираемост от Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“.

Василев обясни още, че около 800 млн. лв. повече ще бъдат събрани от корпоративен данък и около 800 млн. лв. по линия на данъка за физическите лица и ДДС. Останалите около 400 млн. лв. се планира да дойдат от Плана за възстановяване, който обаче още дори не е изпратен за одобрение в Брюксел.

„Това е консервативно виждане, не е оптимистично и е предвидено при два месеца тежка COVID криза“, коментира Василев и аргументира очакванията си и със скока в потреблението, отразен и от данните за невиждания от миналия век ръст на българската икономика през второто тримесечие с 9.6%.

Той също така изрази мнение, че очакваните повече приходи ще бъдат постоянни,

ако се работи, както се работи сега.“

Финансовият министър също така посочи, че за юни събраните приходи са с 13% над разчетеното в бюджета, а за юли – с 14%. Василев добави, че разчетите са направени при прогноза за ръст на българската икономика с 3.5% тази година, което е по-скромно очакване спрямо това от международните институции. Финансовият министър обаче не даде прогноза за 2022 и 2023 г.

Разходите, предвидени с актуализацията

Министър Василев конкретно посочи за какво ще бъдат предназначени разходите, за които ще се използват събраните в повече приходи:

• 353 млн. лв. за актуализация на пенсиите;
• 86 млн. лв. за подкрепа за отопление, допълнително над заложеното в бюджета;
• 72 млн. лв. надбавка по Закона за личната помощ;
• 35 млн. лв. надбавки за пенсионерите до линията на бедност;
• 30 млн. лв. за родителите на деца до 14 г.;
• 400 млн. лв. за мерки в подкрепа на бизнеса – основно за 60/40;
• 30 млн. лв. за мярка за авиопревозвачите;
• 121 млн. лв. здравноосигурителни плащания;
• 114 млн. лв. за допълнителните възнаграждения на медиците на първа линия;
• 47 млн. лв. за ваксини – плащане по вече подписан договор;
• 35 млн. лв. за лекарства за COVID-19;
• 19 млн. лв. за медиците за поставянето на ваксини;
• 133 млн. лв. за избори 2 в 1 (бел. р. - в случай на нови предсрочни парламентарни избори заедно с президентски; в случай на нови предсрочни парламентарни избори отделно от президентските сумата ще бъде 183 млн. лв.);
• 103 млн. лв. вноска към ЕС заради Brexit;
• 100 млн. лв. към МРРБ за поддържане на пътищата през зимата;
• 90 млн. лв. възстановяване на резерва на МВР и правосъдното министерство;
• 16 млн. лв. за загубени дела за КЕВР.

„Ние не пипаме бюджетите на ведомства, на второстепенни разпоредители. Това са целеви средства, които са необходими да посрещнем кризите, които се очертават между сега и края на годината. Те са много ясно разписани в закона, с много ясно описание точно кои суми за какво ще бъдат използвани и те биха позволили нормалното функциониране на държавата до края на годината и биха дали спокойствие на всички критични системи да посрещнат тежката обстановка, която се очертава през есента и зимата“, обобщи министърът на финансите.

Милионите за ваксини

От БСП и „Има такъв народ“ отправиха критики към служебното правителство за исканите 47 млн. лв. в актуализацията за закупуване на ваксини. Плащането е по линия на сключения договор от Европейската комисия с производителите и въпреки ниските нива на ваксинация в България и факта, че дори правителството прибегна до дарения и препродажба на препаратите, България трябва да плати още 47 млн. лв. за над 100 млн. ваксини.

„Нерегламентирано от морална и икономическа гледна точка е това, независимо дали ще има някакви последствия за страната“, коментираха от БСП.

Василев обаче обясни, че в случай на отказ да платим, на България ще ѝ бъде наложена неустойка в размер на 100%, т.е.

ние тези 47 млн. лв. ще ги платим, въпросът е дали ще получим ваксини в замяна.“

Бюджет 2022

Финансовият министър обяви, че е започната бюджетната процедура за 2022 г., като той е поискал от всяко едно министерство преглед на всички разходи с цел намаляване на перата за издръжка на администрацията. Това по негови думи би намалило бюджетите на ведомствата за следващата година с 10%.

Подготвяме бюджетна процедура, в която едно следващо правителство да има пространство да заложи политиките, които иска да води“, обяви Василев.

В отговор на депутатски въпроси Василев съобщи, че за следващата година се очаква около 1.8 млрд. лв. повече да бъдат нужни за пенсиите заради предложеното увеличение от страна на кабинета. Според министъра на фона на огромните COVID плащания, които бяха нужни през последната година и половина, въпросните средства не би трябвало да бъдат проблем.

Тези 1.8 млрд. лв. обаче са само за увеличаването на коефициента за стаж от 1.2 на 1.35 пункта, с което минималната пенсия расте до 340 лв., а максималната – до 1500 лв. Освен това обаче правителството предлага повечето пенсионери, които взимат пенсия в размер под линията на бедност – да получават и добавки до въпросния праг. Линията на бедност обаче бе вдигната с 44 лв. за 2022 г., което съответно ще увеличи и средствата за въпросните добавки следващата година.

Дълг и държавен резерв

Василев обясни пред парламентарните групи в комисията, че няма риск пред платежния баланс на страната.

Имаме много добри нива по всички сметки. Няма да имаме проблем с падежите на международен дълг, които ще дойдат през февруари, март и април следващата година“, заяви Василев.

Към 30 юни нивото на държавния резерв е в размер на 9.3 млрд. лв.

АПИ и неплатените фактури

На въпрос колко са неразплатените разходи от бюджета, Василев обясни, че не може да се отговори, защото „на случаен принцип“ се откриват нови непредвидени възлагания и фактури.

„Нямаме регистър на инхаус поръчките. Откриваме на случаен принцип, че АПИ трябва да плати 10 пъти повече, отколкото е предвидено с Агенцията за обществени поръчки. Има залежали с години разходи в АПИ, като прегледът тепърва върви. Имаме 1.5 млрд. лв. направени възлагания и фактури за 500 млн. лв., срещу които не стои перо в бюджета, т.е. не е предвидено“, обясни министърът.

Попитайте бившия министър Ананиев защо се е стигнало дотук“, призова Василев пред бившия финансов министър, който сега е зам.-председател на бюджетната комисия.

Процедурата за актуализация

След разговора с финансовия министър парламентарните групи се обединиха около решението следващата седмица актуализацията да се гласува в комисия, като от ГЕРБ бяха най-недоволни, защото според тях е нужно повече време всички страни да изразят мнението си по проекта. От „Има такъв народ“ пък им припомниха, че те имат най-добър опит в приемането на закони „за една нощ“.