Кабинетът на Борисов е раздал 8.6 млрд. лв. без обществени поръчки
На този принцип пари са похарчили над 40% от държавните дружества
От началото на 2019 г. до 30 април 2021 г. публичните предприятия са сключили договори за 20 млрд. лв. От тях малко над 11 млрд. лв. са дадени с обществени поръчки, а останалите 8.6 млрд. лв. – без такива. Това означава, че 40% от парите, които държавните дружества харчат, са разпределени без обществени поръчки, заключи служебният финансов министър Асен Василев на брифинг днес, заедно с регионалния министър Виолета Комитова и министъра на икономиката Кирил Петков.
Ако направим сравнение с това, което харчим като държава, означава, че тези 8.6 млрд. лв. могат да стигнат за пенсиите за 9 месеца“, заяви Асен Василев.
Има вратичка в закона, която позволява провеждането на процедури „ин хаус“, чрез които се раздават огромни суми пари, но без обществена поръчка и конкурсна процедура. Те обаче трябва да се извършват само при ограничени случаи. Пример за това са поръчките, които са правени от „Автомагистрали“ и от Държавната консолидационна компания (ДКК).
Регионалният министър Комитова припомни за авансово дадените 188 млн. лв. за 84 свлачища, като само при това край Рилския манастир има реално свършена работа. При останалите липсва дори разрешение за строеж, но за сметка на това авансите са изплатени още през 2019 г. „Трудно ми е да си представя как до края на тази година останалите 83 свлачища могат да бъдат ремонтирани“, коментира Комитова.
По отношение на автомагистрала „Хемус“, Комитова увери, че строителството не спира. За изграждането й са отпуснати 3.7 млрд. лв. от бюджета, като „Автомагистрали“ е получила 1.1 млрд. лв. в края на 2020 г. Тя от своя страна е раздала авансово 976 млн. лв. на 45-50 фирми за строителството на аутобана.
Министърът на икономиката коментира, че същата схема от „Автомагистрали“ се наблюдава и при ДКК, която е дала 630 млн. лв. на „Монтажи“ за ремонта на язовири. Той припомни, че цените на материалите и транспорта им, са били съответно двойно и петорно завишени. Петков коментира и изграждането на правителствения комплекс с площ 90 хил. кв. м. в София Тех Парк, при който 182 млн. лв. отново са дадени без обществена поръчка за пълен инженеринг.
Това е разхищение на държавен ресурс.“
Инженерингът е процедура, при която сметката за строителство може да се надписва в пъти, коментира Комитова. Тя обясни, че при него една и съща фирма осъществява проекта, строителството и надзора.
„В тази тройка доминира строителната компания, която диктува количествата материал, заложени в проекта, но и кара надзора да си затваря очите за качеството на строежа“, обясни тя, добавяйки, че процедурата се прилага само за уникални проекти и се възлага на фирми, които имат ресурсите и възможностите да изпълнят дадения проект.
Нарече процедурата „фирмено робство“, защото една фирма се сдобива с договор за милиони, без да има капацитет да го изпълни. Наема си подизпълнители, които също определи като „фирми роби“, при които служителите работят без договори и нямат права, заяви Комитова.
Служебният финансов министър Василев коментира, че ще предприемат промяна в нормативната и законодателна база при наредбите на Агенция за обществени поръчки, за да може тази практика да спре. Също така, в бюджета ще бъдат върнати подготвени пари за подобни харчения, като сега те ще бъдат разходени чрез обществени поръчки, а не по процедурата „ин хаус“. Василев обяви, че работата по започнати проекти няма да спира, защото държавата трябва да изпълнява сключените договори.
Ще бъде направен допълнителен анализ, защото от събраните данни до момента, се забелязва тенденция да има само един кандидат, дори и при законно проведените обществени поръчки.
Ако спрем тези течове и това неефективно харчене, пари ще има за всичко – и за пенсии, здравеопазване, образование и пътища“, коментира Василев.