Каякьой – турският призрачен град

В Каякьой има голямо училище, тесни улички, които криволичат чак до двете страни на стръмната долина. Има и облицовани къщи. В средата на града има старинен фонтан. Има и църкви, едната с гледка от хълм над синьото Егейско море.

Но през по-голямата част от последните 100 години не е имало хора, разказва CNN Travel.

Каякьой, в провинция Мугла в югозападна Турция, е истински призрачен град. Изоставен от своите обитатели и преследван от миналото. Това е град, замръзнал във времето - физическо напомняне за по-мрачни времена в Турция.

С хълмове, осеяни с безброй рушащи се сгради, които бавно се поглъщат от зеленина, и безкрайни гледки към изчезнали животи, градът е  красиво място за посещение.

Историята на Каякьой

Преди малко повече от век Каякьой, или Левиси, както е известен, е бил оживен град с най-малко 10 000 гръцки православни християни, много от които са били занаятчии, живеещи мирно  заедно с мюсюлманските турски фермери в региона. Но в периода около появата на Турция като независима република животът им се променя напълно.

Напрежението със съседна Гърция след края на гръцко-турската война през 1922 г. води до  това, че и двете страни гонят хора, свързани с другата. За Каякьой това означава принудителен обмен на население с мюсюлмански турци, живеещи в Кавала, в днешната гръцка област Македония и Тракия.

Но новопристигналите мюсюлмани се смята, че не са доволни от новия си дом, бързо се преместват и оставят Каякьой да се разпадне.

Сред много малкото останали обитатели на града са бабата и дядото на Айсун Екиз, чието семейство днес управлява малък ресторант близо до главния вход на Каякьой.

„Гръцкият народ плачеше, защото не искаше да си тръгне“, разказва Екиз на база разказите на своите баба и дядо. „Някои дори оставиха децата си, за да ги гледат турски приятели, защото смятаха, че ще се върнат. Но те никога не го направиха.

Джейн Акатай, съавтор на „Пътеводител за Каякьой“, казва, че една от причините за изоставянето на града е може би осезаемата тъга, която витае над мястото след трагичните събития от 20-те години на миналия век. Природата също е изиграла своята роля в загиването на създадените от човека черти.

„Имаше земетресения, имаше бури. Климатът, времето, дъждовните бури… всичко е повлияло на това интересно място“, казва тя.

Посещение на града

Днешните посетители на града плащат такса от три евро, за да влязат в Каякьой. Посетителите могат да разгледат пеша града, а табели показват къде са училището, църквите и чешмата.

Повечето от къщите, построени през века преди изоставянето, сега са загубили покривите си и срутените им стени са поникнали с растителност. В много от тях има непокътнати цистерни с вода, които са от решаващо значение за съхранението на вода в град без водопровод.

Въпреки това Екиз казва, че Каякьой е бил сравнително проспериращ и някога е бил главният търговски център на района, надминавайки близкото пристанище Фетие – което сега е процъфтяващ градски център и популярна туристическа дестинация.

Една от най-забележителните сгради в града е Горната църква, голяма структура от избледнели розови стени с циментова замазка и тавани с вареловидни сводове. За съжаление, достъпът до сградата е силно ограничен заради лошото състояние, в което се намира.

От близките градове има специално маркирани туристически пътеки, които минават през Каякьой, но все пак е лесно да се изгубите, скитайки по улиците на града, пише CNN. Някои улици са без изход, а много от мазетата стоят отворени.