Как Covid-19 променя туристическите дестинации в Европа

Търговските асоциации прогнозират, че най-малко 15% от бизнесите и един на всеки четири ресторанта в центъра на Барселона ще затворят завинаги в резултат на коронавируса, предава The Guardian. Перспективите в други туристически дестинации са също мрачни, тъй като са застрашени десетки хиляди работни места. Същевременно кризата с пандемията дава възможност на най-посещаваните градове в Европа да преосмислят своите бизнес модели.

Барбора Хруба от Пражката туристическа агенция заяви, че чешката столица иска „различен тип посетители“. Ксавие Марсе, съветникът на управата на Барселона, отговарящ за туризма, заяви, че не иска повече туристи, а повече посетители. „Ние сме град в криза и се опитваме да направим нещо различно“, заяви Паола Мар, негов колега във Венеция.

„Искаме да имаме устойчива икономика за посетители, която да не навреди на жизнеспособността на нашия град“, казва Хелин Янсен, координатор на корпоративните комуникации в amsterdam&partners, организация с нестопанска цел, която съветва Амстердам как да се маркетира.

Добрите намерения обаче са едно, а конкретните предложения друго. Според Джанет Санз, заместник-кмет на Барселона, градовете, които са станали зависими от туризма, плащат цената за монокултурната си икономика.

Барселона, която има население от 1.6 млн. души, се радваше на 30 млн. посетители през 2019 г. Венеция с 270 хил. жители имаше 25 млн. посетители, а Амстердам с население 873 хил. души посрещна 19 млн. туристи.

Във Венеция масовият туризъм през последните години се разглежда като заплаха за оцеляването на града, но сега дебатът премина към това как ще се осъществи с по-малко посетители. И докато туристите се връщат обратно в града, след като ограниченията бяха облекчени, много хотели остават затворени, а тези, които са отворени, работят с капацитет от около 30%. Според Паола Мар това е време за размисъл, а градът тепърва ще обмисля смели мерки за по-добро управление на туризма в бъдеще.

„Собствениците на имоти, които са били наемани от туристи, подписаха споразумение с общинския съвет и венецианските университети, и сега ги дават под наем на студенти“, разкри Мар.

Други градове, включително Амстердам, Барселона и Лисабон, предприеха стъпки, за да ограничат феномена Airbnb, който подтикна наемите и прогони жителите.

Хайме Паломера, говорител на Съюза на наемателите в Барселона, иска хилядите лицензи за туристически апартаменти, които бяха предоставени от каталунското правителство през 2011 г., да бъдат отнети. Той също така смята, че правителството трябва да приеме законодателство срещу отдаването под наем на единични стаи на туристи - вратичка, която позволява на наемодателите да заобиколят закона, забраняващ отдаването под наем на цели апартаменти.

Както в Барселона, голяма част от антипатията на венецианците към туристите се фокусира върху гигантските круизни кораби. Но нито един град няма юрисдикция над пристанището и всяка форма на контрол ще трябва да идва от централната власт. Със заложени на масата десетки хиляди работни места главният проблем за градовете е как да преосмислят туризма, без да причиняват масова безработица.

„Има хора, които смятат, че градът е великолепен такъв, какъвто е, без туристи. Но те могат да променят мнението си, когато държавата престане да плаща 80% от заплатата им през септември, а безработицата достигне до 18%“, заяви съветникът на управата на Барселона.

Марсе смята, че въпросът не е до числа, а до разпространение. Той иска да насърчи туристите да посещават други части на града, а не само традиционните обекти. Това е мнение, споделено и от Амстердам в шестточковия посткоронавирус план.

Безспорно естествена промяна в туризма в резултат на пандемията ще има. „Туризмът ще бъде съвсем различен. Не всеки ще пътува както преди. А тези, които пътуват, може да искат да го направят по по-спокоен начин, може би ще видят по-малко, но повече ще се насладят на преживяването“, смята Паола Мар.