Как екстремните горещини влияят на Средиземно море?

Екстремни горещини тормозят Средиземноморието от седмици. Горски пожари бушуват в най-малко девет страни в региона от Алжир до Гърция. Но високите температури са не само опасност за хората и екосистемите на сушата, те вредят и на морския живот, разказва DW.

В края на юли температурите на повърхността на Средиземно море достигнаха рекордните 28.7 градуса по Целзий, като някои източни части на водите достигнаха над 30 C. Тези температури може да се повишат допълнително през август, който обикновено е по-горещ.

Без съмнение глобалното изменение на климата е основната причина за горещите вълни в морето. Това води до затопляне на океана“, каза Катрин Шрьодер, океанограф от Института по морски науки в Италия.

Но защо високите температури за морето са проблем?

В един затоплящ се свят морските създания са застрашени от задушаване. Газове като кислород и въглероден диоксид се разтварят по-добре при по-ниски температури, което означава, че колкото по-топла е водата, толкова по-малко кислород има за дишане.

Обратно, по-високите температури също предизвикват повишаване на метаболизма, което от своя страна означава, че животните трябва да дишат дори повече от обикновено, каза Диего Керстинг, морски учен от Националния изследователски съвет на Испания (CSIC). Тази комбинация също повишава риска от смърт за морския живот.

Повишаването на температурата ускорява метаболизма и организмите се нуждаят от повече храна, за да поддържат тази скорост на метаболизма“, каза Керстинг.

Цъфтежът на водорасли е по-често срещан и в по-горещите води. Такива цъфтежи могат допълнително да изчерпят нивата на кислород и да произведат токсини, вредни например за рибите, морските бозайници и птиците.

Кои видове и екосистеми са най-силно засегнати от морските горещи вълни?

Високите температури на водата са най-вредни за животните, живеещи на дъното на океани, езера или реки. Тези видове включват корали, миди, гъби, морски звезди и растения като морски треви, които често са прикрепени към скали или твърда земя. Те не могат да мигрират, когато стане твърде горещо.

Учените са наблюдавали масова смърт на бентосни видове по продължението на хиляди километри средиземноморско крайбрежие между 2015 г. и 2019 г.

Имахме наистина сложни екосистеми, богати на биоразнообразие, а сега губим това, поне в плитки води“, каза Хоаким Гарабу, старши учен в Института за морски науки на CSIC в Испания.

Много бентосни видове са от решаващо значение за морската екосистема. Те филтрират водата и поддържат моретата, реките и езерата чисти, като ядат мъртви организми. Някои видове са важен източник на храна за други същества или се събират от хората. Бентосите като меки корали, морски водорасли и морски треви осигуряват някои от основните океански местообитания.

Топлината е особено вредна за Posidonia oceanica или Neptune grass, каза Педро Бека-Каретеро от германския Център за тропически морски изследвания Лайбниц (ZMT). А голямата, бавно растяща морска трева се среща само в Средиземно море. Предишните горещи вълни са унищожили вида, което е лоша новина за климата.

Този вид е от особено значение за хората, тъй като служи като основен естествен въглероден поглъщател и съхранява повече въглерод на квадратен метър от горските екосистеми, което го прави една от най-ефективните екосистеми за дългосрочно съхранение на въглерод“, каза Бека-Каретеро.

Полезна ли е топлината за животните в Средиземно море?

Медузите, от друга страна, процъфтяват поради по-високите температури, както и изтичането на хранителни вещества от фермите и канализацията. Прекомерният улов и загубата на местообитания на рибите означават, че медузите имат малко или никакви хищници. Когато теченията тласкат животните заедно, Средиземно море се превръща в пренаселено място за медузи.

Морето също е домакин на около 1000 инвазивни вида - най-големият брой в света. Въпреки че това не е пряко свързано с изменението на климата или повишаването на температурите, „такива условия явно благоприятстват видовете, въведени от по-топлите морета“, каза Керстинг от испанския CSIC.

Чуждите видове могат да имат голямо въздействие върху екосистемите. Например, инвазивната заешка риба, произхождаща от Индо-Тихия океан и Рейско море, се храни с морски водорасли и е променила местообитанието на източното Средиземноморие. Подводните пустини са заменили гъсти гори от морски водорасли.

Видовете, които обикновено живеят в горите с водорасли – и видовете, които обикновено се хранят с тях – вече не могат да живеят там“, обясни Хоаким Гарабу от CSIC.

Какво означават екстремните горещини в Средиземно море за хората?

Затоплянето на моретата вече оказва влияние върху риболовните дейности в района. Рибарите улавят по-малко познати видове и вместо това намират по-инвазивни риби, които трудно продават.

Рибата заек и рибата лъв са годни за консумация, но други инвазивни риби не са. Някои дори са отровни, като рибата буфер“, каза Гарабу.

Загубата на местообитания също може да доведе до цялостен спад на рибните популации, докато изчезването на морската трева означава, че бреговете ще бъдат по-изложени на бъдещи бури. Това също може да има допълнителен ефект върху туризма, тъй като гмуркачите ще са по-малко склонни да посетят беден подводен пейзаж.

Може ли да се направи нещо срещу повишаването на температурите в Средиземно море?

Едно нещов, за което изследователите са съгласни, е, че за да спасят местообитанието на Средиземно море, хората трябва да спрат да отделят парникови газове.

Няма начин да защитим директно местообитанията на Средиземно море от топлинен стрес, но те могат да станат по-устойчиви“, каза Кристиан Уайлд, ръководител на отдела по морска екология в университета в Бремен в Северна Германия.

Една важна стъпка в това е борбата с растежа на цъфтежа на водорасли, който се влошава от оттичането от селското стопанство, отпадъчните води и индустрията, добави ученият.

Учените също така се надяват, че целта на ООН за защита на 30% от световните океани до 2030 г. ще бъде от пряка полза за Средиземно море. Досега само 8% от морето е защитено.

Преди всичко трябва да увеличим броя на строго защитените зони, където риболовът, гмуркането и разходката с лодка не са разрешени“, каза Гарабу.

Дори ако защитените морски зони няма да направят водата по-хладна, „виждаме, че добре защитените зони се възстановяват по-бързо и по-добре от човешко безпокойство“, добави той.

Определянето на защитени територии не е достатъчно, те също трябва да бъдат правилно управлявани, което е нещо, което липсва сега, казаха изследователите. Някои от новите обитатели на Средиземно море също могат да бъдат полезно допълнение, тъй като планетата се нагрява.

Тропическото водорасло Halophila stipulacea Ascherson, първоначално произхождащо от Червено море, се справя добре с повишаващите се температури и нива на соленост в сравнение с други водорасли. Това е инвазивен вид, който потенциално би могъл да помогне на „леглата с морска трева да оцелеят в по-малка част от Средиземно море и да продължат да предоставят някои от основните си екосистемни услуги“, каза Педро Бека-Каретеро.

Може да има надежда и за родната Нептунова трева. Проучванията показват, че растенията могат да се справят с покачващите се средиземноморски температури, ако са умишлено изложени на топлина като млад разсад.