Как фантастиката става реалност

Кой е най-големият капитал за човека? Ще може ли с енергиите на мисълта да бъде захранен завод на бъдещето? Отговор на тези въпроси, свързани с темата „Икономика на духа“, търсим с режисьора Николай Василев. Според него, ако Човекът намери паролата към пълната със съкровища „Пещера на Али Баба“ вътре в себе си, ще има ключ към нови светове.

Но Човекът отива в Оракулския храм в Делфи да пита за съдбата си и дори да прочете надписа „Познай себе си и ще познаеш боговете и вселената“, не осъзнава, че „храмът“ е вътре във всеки от нас…

Николай Василев е

търсач на истории

Изследва в своите герои моментите на житейска трансформация, когато успяват да преминат към по-съвършени форми на своята емоция и мисъл. Снима документални филми, сред които се открояват наградените на филмови фестивали „Формулата на Тео”, „Пътят на Мъдростта”, „Добрият Ад”, „Завръщане”. Избира професия, в която се налага да усъвършенства въображението си, чрез което да не стои само в земната „гравитация“. Той не си поставя за цел да е регистратор на документални събития, а се опитва с творческата интуиция да достига до идеи, които вдъхновяват публиката.

През 2023 г. излизат два важни за Николай Василев филми. През януари с

Ваклуш

ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на Ваклуш Толев, известен като Учителя на Мъдростта. „Ваклуш беше духовен вулкан, който изригна безценни знания в областта на човешкото боготърсене. Когато го срещнах, в негово лице веднага разпознах повода за филм и натрупах уникални документални кадри от 1998 до 2013 г., когато си замина. Въпреки че 12 години е бил политически затворник, той твърдеше, че злото не съществува, а то е нееволюирало добро. Преживял е всичко, което синтезира в своето учение, а не е интерпретатор на чужда духовност и идеи. „Бог не се доказва, а се живее“, казваше той. 

Следващата есен ще бъде готов и филмът

Социално силните

В него обективът се насочва към няколко от златните медалисти на Теодосий Теодосиев, пръснати по света. Фокусът е върху номинирания за младежка Нобелова награда проф. Теньо Попминчев – в Сан Диего, отдаден на лазерната светлина, финансистът Павлин Савов – работещ на Уолстрийт, инж. Петко Динев - който прави камери за НАСА, доц. Иван Бъчваров – който ръководи Лабораторията по лазерни приложения към СУ, участва и един от най-младите олимпийци – Александър Проданов. Всички са родени в района на Казанлък, явно Долината на тракийските царе е магнит за хора с талант. „Филмът „Социално силните“ е за гении, които живеят по целия свят и създават мрежа от интелектуална светлина. За мен няма съмнение, че материалното благоденствие е душевен капан за хората, защото прави възглавницата на заспиването по-удобна“, посочва Николай Василев. Докато снима кадри за филма в САЩ, българският режисьор вижда отблизо „съвременния Титаник на икономическия просперитет“ и заключава, че след като стигнат до ситостта, хората трябва да потърсят нещо друго отвъд нея:

Икономика на духа

– измеренията може да са различни. Но ако вдигнем глава нагоре, ще разберем, че най-големият капитал е духът, но човекът все още няма достъп до него. Засега сме в детския период на работа с „капитала“. Във всеки се крие супермощна енергия, онова перпетуум мобиле, което търсят учени и мечтатели. Но все още няма предпоставки да събудим този безкраен „спонсор“ на енергия и вместо това създаваме енергия от външни сили. Докато активираме този перпетуум мобиле най-вероятно ще минат стотици години. Кризите, които изживяваме трябва да станат екзистенциално непоносими, за да се потърсят други формули. Войната в Украйна може да ни накара да направим скок в енергоползването и това би бил нейният позитивен ефект. Ето защо не бива да гледаме на живота и света през призмата „добро-лошо“, а да следим какви потенциали се събуждат в нас. Само да си представим какъв капитал е било за пещерния човек да притежава остър камък с дръжка. Навярно по подобен начин след 1000 години ще ни изглежда всичко онова, което сега наричаме капитали. Когато изживеем религията на материализма, днешният ни фокус върху парите ще ни се струва напълно примитивен.

Пестете енергията, а не времето –призоваваше Ваклуш Толев.  Времето е физическо понятие, то е част от икономиката на илюзиите.  Светът на енергиите и на духа е

местообиталище на идеите

Но сега сме в парник. Личната ни енергията е нашето гориво, а ние я разпиляваме, вместо целенасочено да я ползваме, за да развиваме съзнанието си.

При сегашното разместване на пластовете проблемът не е в институциите, а е в хората, които правят институциите. Ако икономиката се движи от одухотворени личности, няма да има стремеж само материалният човек да бъде задоволен. Икономиката също има кръвообращение и когато в него влезе отговорността не само да консумираме благата на планетата, а да създаваме духовен просперитет, тогава и икономиката ще стане духовна, колкото и абстрактно да звучи на този етап. Днес въпросът е „да бъдеш или да имаш“. Тези размисли са добър повод писателите фантасти да пуснат в действие своето въображение за времето, когато човекът ще е преминал нови нива в своята

духовна еволюция

В римската митология съществува бог Вулкан, покровител на разрушителния огън и ковашкото изкуство. Той ползва енергия, която не е от слънце, вятър или вода, а е енергия от мисълта. С нея той заповядва на меховете да работят. Но каква ли ще е икономиката на бъдещето и дали наистина ще може един завод да бъде захранен с енергиите на мисълта? Физиците от филма „Социално силните“ работят за това далечно бъдеще. Теньо Попминчев вече създаде „швейцарското ножче от светлина“ и превръща рентгеновата лазерна технология в нов инструмент.

Обърнем ли поглед назад, ще видим как за 100 години технологиите са се развили много и това е илюстрация на възможности, които носим във вътрешния си духовен свят. Ракетата и самолетът са летящото килимче от приказките, радиото, телевизията, мобилните телефони също са материализация на идеи, които са били фантастика. Ето защо да кажем как един ден ще изглежда икономиката, е въпрос и на въображение.

Текстът е част от бр. 111 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.