Как Китай се отказа от глобална морска доминация

Представете си свят, в който световните морски пътища са доминирани от Китай, европейските държави векове наред страдат от набезите на китайски бойни кораби по бреговете си, Испания и Великобритания така и не получават шанс да се превърнат в колониални империи, а Европа не е преживяла епохата на Великите географски открития и до нея не са достигнали богатствата на Америка и Индия. В добавка САЩ, Австралия и Канада не съществуват като държави, а техните територии все още са населени от своето коренно население.

Точно така можеше да изглежда светът, ако преди около шест века политическият елит на Китай не беше взел едно недалновидно решение, оказало осезаемо влияние върху цялото развитие на цивилизацията ни до днес.

Могъщата Златна флотилия

Причината да допуснем горния сценарий е, че през 14-и r 15-и век Поднебесната империя е разполагала с най-голямата флотилия в света, която в своя апогей е наброявала 3500 кораба. Наричали са я Златния флот и е създадена от генерал Джън Хъ. Под негово ръководство китайските кораби са предприели седем мащабни морски експедиции, достигайки чак до Индийския океан, а според някои източници – и до Африка.

Фактът, че за тази флотилия се знае наистина малко сам по себе си е странен и ни пречи да оценим нейния мащаб за тогавашната епоха, както и това, че с нея Поднебесната империя е можела да има на практика пълно господство в световните океани, без никой да е в състояние да й попречи. Истината е, че 3000 кораба е бройка, срещу която дори обединените сили на най-големите европейски държави трудно би могла да противодейства по какъвто и да е начин.

Броят на плавателните съдове, участвали в рамките на една китайска експедиция, например, често е надминавал 300. За сравнение експедицията на Христофор Колумб за откриването на Америка е включвала три кораба, а околосветското пътешествие на Фернандо Магелан е започнало с пет кораба, като в неговия край е останал само един. Като цяло повечето европейски държави по онова време са разполагали с десетки кораби. Една от най-големите и известни морски битки в Европа например – тази при Трафалгар – е сблъскала през 1805 г. 27 британски срещу 33 френски и испански плавателни съда. И освен че е превърнала английския адмирал Нелсън в герой, тя е довела за абсолютното господство на Великобритания по море през следващите сто години. Можем само да гадаем какво би се случило, ако дори една от китайските експедиции с няколко стотин кораба беше достигнала европейските брегове. При това – няколко века по-рано.

В случай че си казвате: бройката няма значение, защото европейските кораби са били модерни и са разполагали с оръдия, ще припомним, че барутът всъщност е измислен в Китай, както впрочем и редица иновации в морското дело.

Самите кораби на Златната флотилия са били много по-големи от своите европейски аналози по същото време. Някои от тях са достигали дължина от 120 метра, като за сравнение корабът „Санта Мария“, с който Колумб е предвождал своята мини-флота, е бил дълъг едва 19 метра. Някои китайски плавателни съдове са разполагали с по седем или повече мачти, огромни балкони и луксозни помещения, а екипажите им често са достигали 1500 човека. Всяко сравнение показва, че Китай е имал пълно господство в мореплаването - най-перспективната област за времето си, която именно е определила облика на световната цивилизация и хода на историята през последните няколко века.

Но както всички знаем, Поднебесната империя не се е възползвала от него. Нещо повече – нейната Златна флотилия е унищожена около век и половина след изграждането си от собствените си създатели, по заповед на китайските власти. Или с други думи, самото китайско правителство е решило целенасочено да се откаже от огромното си предимство в морското дело, пропускайки шанса да се превърне в

световен хегемон на океаните

много преди държави като Испания, Португалия и Великобритания дори да си помислят за това. Какво се случва след това, всички знаем – европейската цивилизация заема централно място в политическото и културно развитие на планетата. Процес, който променя картата на по-голямата част от света, води до създаването на десетки нови държави, включително САЩ, Канада, Австралия, Индия, Бразилия и Аржентина, до масов геноцид на цели етнически групи като индианците и до глобално разселване на други като афроамериканците. Китайската империя пък от своя страна по-късно навлиза в период на кризи, довел в крайна сметка до нейното унищожаване.

Колко недалновиден трябва да си, за да имаш толкова очевидно преимущество и да го унищожиш? Обясненията за странното решение са много. Според някои изследователи, китайските експедиции всъщност далеч не са били толкова успешни и богатствата, които са донесли, са били незначителни, в сравнение с разходите за създаване и поддръжка на корабите. Освен това основните противници на империята по онова време са били монголите, а флотът не е можел да се използва срещу тях. Териториите, до които корабите са достигнали в Югоизточна Азия и Индийския океан, не са били особено богати и в тях не е имало друга силна морска държава, конфронтацията с която би мотивирала Китай да развива флота си.

Колкото до перспективата за световно морско господство и противопоставяне на големите европейски сили по онова време – никой в Китай не е можел да направи подобен анализ. Местните ръководители просто не са разполагали с достатъчно информация за да оценят ситуацията в глобален план и да видят предимствата от развитието на флотилията си.

Икономистът и нобелов лауреат от Принстън Ънгъс Дейтън обаче предлага и още едно обяснение на странното решение. В своята книга „Голямото бягство: Здраве, богатство и първоизточниците на неравенството“ той обяснява, че китайският политически елит е заповядал флотът да бъде изгорен, защото се е страхувал от зараждането на нова елитарна прослойка от мореплаватели и търговци, която е щяла да го измести. Може би затова и чиновниците са заповядали не само унищожаването на самите кораби, а и на архивите за техните експедиции, за да не могат те да бъдат повторени в бъдеще.

Така, страхувайки се за собственото си благосъстояние, китайският елит е осъдил империята на затваряне в себе си. Решение, което е оказало влияние на цялата човешка история през следващите векове и е довело до значително ограничаване на китайското влияние в световен мащаб. И от което днес можем да направим редица ценни изводи. Като например, че ако една икономика се затвори в себе си по каквито и да било причини, това вероятно ще доведе до нейния упадък; че дори и да се опиташ да спреш прогреса в собствената си страна, някой друг ще го осъществи в друга точка на планетата; както и че развитието на наглед не особено перспективна нова икономическа или технологична област днес, може да повлияе на благосъстоянието ти за векове напред.

На снимката: Модел в оригинален размер на един от корабите от китайската златна флотилия, разположен в Нанджин – старата китайска столица и роден град на генерал Джън Хъ – Фото Wikipedia