Как Путин промени политиката в Европа

„Има десетилетия, в които нищо не се случва. Има седмици, в които се случват десетилетия". Думите на Владимир Илич Ленин сякаш изключително точно описват това, което преживяваме в момента. Наистина, ние също живеем в политическа криза, с предизвикателства на много фронтове – сигурност, икономика, изменение на климата, миграция и т.н. Историците в бъдеще ще трябва да преценят относителното значение на всеки от тези фактори спрямо това, което следва, пише в свой анализ гръцкият в. „Катимерини“. И тук изниква въпросът – дали Путин променя света?

Личи обаче непосредствената причинно-следствена връзка между нахлуването на Русия в Украйна и Европейския съюз, който сигнали нова стратегия за по-силна роля в областта на сигурността. Така ЕС се придвижи "десетилетия напред" с декларацията си във Версай и обсъжданията на Европейския съвет миналата седмица. Повече от 50 години ЕС обмисляше да играе роля в областта на сигурността и сега изготви свой стратегически компас, което може да се определи като заслуга на Путин.

Ефектът от всичко това остава неясен. ЕС ще се бори да приведе в действие новия си капацитет за бързо разгръщане (само от 5000 души) до целевата дата 2025 г., а правилата за вземане на решения все още не са разработени. Нуждата от консенсус обаче може да го възпрепятства.

Ключовите промени в отговор на Путин са на национално равнище. Германия пресече Рубикон и обяви значително увеличение на разходите си за отбрана. "Неохотният хегемон" беше провокиран и с право – Германия е твърде голяма, за да не играе важна роля. Забележително е, че промяната се извършва от правителство на социалдемократите/зелените. По същия начин Финландия и Швеция обмислят да прекратят неутралитета си и да се присъединят към НАТО.

От това става ясно, че именно Алиансът е поставен в центъра на вниманието в украинската криза. Военният отговор наистина може да дойде само от НАТО и Съединените щати. Това пролича и от факта, че Полша поиска да достави самолети на Киев, което можеше да стане само чрез споразумение за размяна с Вашингтон и Байдън реши, че отговорът ще е "не".

Следователно при всички вероятни резултати за поемането на нова роля в областта на сигурността, ЕС ще остане в сянката на НАТО и ще зависи от решенията на Вашингтон. Такава е реалността в днешния свят: ЕС никога няма да може да достигне ролята или капацитета на НАТО. Съюзът беше създаден за един свят, в който държавите да се обединят около набор от норми и ценности. Въпреки това Путин се държи така, сякаш се намираме в свят като този от 30-те години на миналия век. Проблемът за ЕС е, че той не е създаден да играе ролята на отговорник №1 при военна криза.

Докато разглеждаме връзката между руското нахлуване в Украйна и новите разсъждения на ЕС за сигурността, може би пропускаме промени, които могат да се окажат по-големи и съществени. Защото вече има признаци за настъпващи по-дълбоки социологически промени, които бъдещите историци може би ще видят по-ясно. Те са очевидни от многобройните демонстрации и протести, които се проведоха в цяла Европа в подкрепа на Украйна.

Сталин обедини Западна Европа по време на Студената война, но Путин може би прави повече, помагайки на Европа да се замисли за своите истински ценности.

Нахлуването на Русия в Украйна пренастройва политиката на идентичност в Европа. Путин припомни на европейците за какво се борят. Речта на президента Володимир Зеленски пред Европейския съвет постави унгарския президент Виктор Орбан на място.

Знаете ли какво се случва в Мариупол? За кого сте?", попита Зеленски директно.

Миналата седмица срещата на Вишеградската група беше отменена от Полша и Унгария, защото те не искаха да седнат с Орбан в знак на протест срещу хладната му подкрепа за действия срещу бившия му приятел Путин.

Освен това в кампанията за президентските избори във Франция кандидатите на крайната десница бяха поставени натясно, заради топлите си думи в миналото за "силния лидер" Путин. И Матео Салвини в Италия е в подобно затруднение, защото популистката десница на евроскептиците е отслабена.

Междувременно икономическите санкции срещу Русия (и нейните олигарси) бяха предизвикани от вълните на обществена подкрепа за Украйна, невиждани от времето на движението анти-апартейда срещу режима в Южна Африка.

Така че украинският конфликт може би изважда на показ по-добрата същност на Европа, напомняйки ѝ за какво всъщност се бори. “Тектоничните плочи” на нашите вътрешнополитически съперничества се разместват и показват кой е европеец и кой не е. Европа има набор от ценности - не можеш да осъдиш Ердоган, а да се двоумиш по отношение на Путин - и двамата са предизвикателство за това, което Европа защитава.

В крайна сметка най-значимият резултат от действията на Путин може би е, че той даде възможност на Европа да придобие по-силно усещане за своите ценности. Бъдещите последици от това могат да бъдат само положителни.