Как работят мозъкът и съзнанието ни? VR може да ни помогне да разберем

Г-н Мегале, започвате кариерата си като биолог и фармаколог, а днес сте чест говорител по въпроси, свързани с цифровите иновации и виртуалната реалност. Кога и как технологиите пресякоха професионалния Ви път?

Технологиите пресякоха пътя ми в ранните години на моите научни и фармакологични изследвания. Докато си сътрудничех с международни изследователски екипи първо във Франция, а след това и в Австрия, осъзнах потенциала на цифровите технологии за разширяване на границите на моята работа, ускоряване на иновациите и осигуряване на значима стойност в здравеопазването и извън него. Още през 2015 г. започнах да обръщам внимание на технологиите за разширена реалност (Extended Reality – XR) за преодоляване на пропуските в сектора на здравеопазването, особено в подкрепа на опита на пациентите в клиничен контекст. И това ме подтикна към прилагането на потапящи технологии и разработването на практически решения за решаване на реални предизвикателства, като поех по предприемаческия път и основах стартъп.

Работите върху създаването на иновации в областта на електронното здравеопазване – бихте ли разказали какво всъщност представлява то и какви са разликите с телемедицината?

Цифровото здравеопазване обхваща широк спектър от технологии, използвани за подобряване на грижите за пациентите, здравните услуги и благосъстоянието. То включва телемедицина, мобилни здравни приложения, носими устройства и решения за виртуална реалност, наред с други. От друга страна, телемедицината е подмножество на цифровото здравеопазване, като се фокусира основно върху предоставянето на медицински услуги от разстояние чрез инструменти за цифрова комуникация.

Може ли технологията да замени лекарствата – в какви случаи?

Технологиите могат да допълват традиционната медицина в определени случаи, като облекчаване на болка или на психични проблеми. VR решенията, които сме разработили в Softcare Studios, са предназначени за безлекарствено овладяване на стреса и болката при пациенти, подложени на медицински процедури, с конкретната цел да се осигури алтернатива на традиционните успокоителни и да се сведат до минимум недостатъците, които произтичат от тях. Технологията обаче не може да замени изцяло лекарствата и трябва да се разглежда като стратегически инструмент, който да бъде интегриран в по-широки терапевтични протоколи.

Виртуалната реалност е в подем – кои са най-напредналите, разрушителни и интересни иновации в областта на VR в момента?

В сферата на VR се наблюдава рязък скок на иновациите. На първо място сме свидетели на очевидна промяна на пазара, където смесената реалност вече е налична благодарение на новите хардуерни интерфейси. Тази гъвкавост отговаря по-добре на сложността на нашите житейски нужди, увеличава приложимостта на технологията в различни контексти и улеснява създаването на гъвкави решения за разработчиците. Освен това VR бързо се сближава с множество технологии, като например изкуствения интелект и блокчейн, създавайки нови парадигми на цифрови изживявания, услуги и продукти. Не можем да пренебрегнем и подобрените функции за събиране на данни, вградени в настоящите устройства, които позволяват по-точно разбиране на поведението на хората, улесняват взаимодействието с виртуалните светове с естествен UX и отварят нови сценарии за персонализиране на съдържанието в голям мащаб.

AI + VR: Как изкуственият интелект подобрява потапянето във виртуалната реалност? И обратното – как технологията за виртуална реалност помага за подобряване на алгоритмите?

Изкуственият интелект (AI) и виртуалната реалност са в симбиоза. AI подобрява потапянето във виртуалната реалност, като дава възможност за по-реалистични симулации и персонализирани преживявания, докато виртуалната реалност предоставя уникална платформа за обучение и усъвършенстване на алгоритмите на AI чрез симулации и събиране на данни от реалния свят.

Сближаването с AI, особено в контекста на сегашната вълна на генеративен изкуствен интелект, драстично увеличава достъпа до създаване на съдържание (навлизащата парадигма на създаване на свят чрез операциите „текст към виртуални светове“), което позволява на хората и екипите да се съсредоточат по-добре върху привеждането на съдържанието в съответствие с реалните нужди на крайните потребители. От следващото поколение виртуални хора и хиперреалистични аватари до виртуални среди, персонализирани според човешките биометрични данни – всичко това е резултат от продуктивната комбинация от VR и AI. Разбира се, миксът от нови възможности е отразен от микс от нови потенциални заплахи и предизвикателства, на които трябва да се отговори.

С напредването на VR се засилва усещането за реализъм – погледнато по-философски и психологически, как тези технологии променят възприятията ни за реалността?

Засиленият реализъм, постигнат от VR, променя възприятието ни за реалност, размивайки границите между виртуалното и физическото – граници, които сме свикнали да разпознаваме като абсолютни и неизменни. Тази психологическа промяна поставя под въпрос разбирането ни за съзнание и идентичност, повдигайки дълбоки въпроси за съществуването ни в един бързо дигитализиращ се свят. Виртуалната реалност се очертава като завладяващ нов обектив, през който да наблюдаваме и изучаваме как работят мозъкът и съзнанието ни: тя може да ни помогне да разберем как установяваме възприятието на тялото си чрез екзотичната възможност да се въплъщаваме в множество аватари при поискване; може да ни информира как развиваме предразсъдъци и навици; показва ни, че мозъкът ни не предпочита конкретна реалност, а е еволюирал, за да се адаптира към всяка реалност, за да ни защити и да осигури оцеляването ни въз основа на физични закони, които е в състояние да определи количествено и да моделира от сетивата.

От моя гледна точка това е уникален инструмент, който можем да използваме, за да изследваме дълбините на нашата човешка идентичност и поведение – нещо, което може да се случи до степента, в която сме готови да разберем технологията и да я използваме отговорно. В противен случай същият изследователски потенциал може да бъде използван за злонамерени интервенции, като например манипулиране и убеждаване по начини, които не би трябвало да разпознаваме и идентифицираме, а оттам и да противодействаме.

Deepfake съдържанието се разпространява почти навсякъде. Каква е ситуацията с фалшификатите във виртуалните реалности и къде са критичните точки?

Във виртуалните светове хората се въплъщават в компютърно генерирани аватари: това създава множество възможности за предоставяне на визуални и гласови изображения, които са създадени по поръчка, за да фалшифицират някой друг. Съвременните технологии позволяват събирането на комплексни данни от хората, посещаващи платформите за виртуална реалност и потенциално открадване на тези профили от данни за пресъздаване на същите двигателни и поведенчески модели, които могат да бъдат предоставени без реален контрол на аудиторията на виртуалните светове. Фалшификациите във VR всъщност са по-лесни, отколкото във видеосъдържанието, където генеративният изкуствен интелект вече разрушава нашите убеждения с уникална скорост. Това води до необходимостта от установяване на по-солидни стандарти за цифрова идентичност, за да се свърже виртуалното ни присъствие с надеждна идентичност.

Липсата на доверие във виртуалните светове може да се превърне в сериозен проблем, когато разглеждаме платформите, даващи достъп на млади хора, които могат да се окажат в компанията на нежелани или злонамерени възрастни. Също така с разпространението на виртуални решения, насочени към професионални приложения, надеждната виртуална идентичност става от първостепенно значение, за да се гарантира отчетност, сигурност и неприкосновеност на личния живот.

На 26 октомври ще се присъедините към AI N' CYBER CONFERENCE 2023 за панел, посветен на етичните въпроси във време на бързо развиващи се иновации. Кои са етичните предизвикателства, върху които ще фокусирате вниманието?

Ще се задълбоча в етичните главоблъсканици, породени от бързия технологичен напредък и конвергенцията на множество технологии, като особено внимание ще обърна на неприкосновеността на личните данни, когнитивните манипулации, предизвикателствата в областта на безопасността на децата и потенциала за цифрова дискриминация. Изтъквайки тези предизвикателства, имам за цел да насърча диалога, който, надявам се, ще доведе до по-активни, отговорни и приобщаващи цифрови иновации.