Как технологиите могат да спасят здравето ни

COVID пандемията форсира компаниите да инвестират в продукти и услуги, които поставят здравето на първо място. А една от най-важните теми е как да използваме технологиите по най-добрия начин, така че ефектът от тях да не бъде отрицателен върху здравето ни. Именно това бе обсъдено по време на уебинара „Иновации и здраве“, част от поредицата „Планетата ни е важна“, организирана от специализирания сайт ESGnews.bg.

В събитието участие взеха изпълнителният директор на Digiburn Георги Начев, кардиологът в ДКЦ към Аджибадем Сити Клиник д-р Александър Носиков и Оля Пенева, експерт бизнес и човешки права, мениджър ESG Help Desk, ESG LAB Стопански факултет на СУ. Модератор бе Гергана Манолова, автор в ESGnews.bg и мениджър „Устойчиво развитие“ в „М-Газ“ ЕООД.

И четиримата експерти са категорични, че когато говорим за здраве и технологии, темата за личната отговорност е на първо място.

Има много дигитални приложения, които помагат да се грижим за здравето си, но информацията е много важна и трябва да се обработва правилно“, обобщи Гергана Манолова.

Д-р Александър Носиков, който е специалист с над 20 години опит в медицината, смята, че дигитализацията трудно би могла да измести ролята на конвенционалната медицина и срещата с лекарите.

Моята специалност винаги е била дигитализирана. Кардиологията е първенец в това отношение. Дигитални технологии сме имали още преди 30 години, но това, което е ново при нас, е изкуственият интелект“, разказа д-р Носиков.

Той даде пример със себе си. „Аз практикувам гмуркане и имам специален часовник, на който много разчитам, тъй като той ми сигнализира на каква дълбочина съм и кога трябва да спирам за кратка почивка, за да не застраша живота си. Така е и в медицината – когато казваме на един пациент, че трябва да спре да пуши, ние му даваме няколко варианта – да мине на никотинови лепенки, на бездимни устройства или да откаже цигарите. Изборът е негов.“

Според него по същия начин стоят нещата и с изкуствения интелект. Лекарите ще трябва да се приспособят към новите условия и новото поколение технологии, но според д-р Носиков те няма да бъдат изместени, а ще имат по-различна роля.

Технологията срещу бърнаута

Изпълнителният директор на Digiburn Георги Начев обясни, че технологията е важен компонент, който събира определени данни, благодарение на които пациентът може да получи съответна препоръка.

В контекста на менталното здраве ситуацията с технологиите е следната – правим конкретни заключения на базата на данните, с които разполагаме, и имаме уникалната възможност посредством наличния масив от данни да направим анализ на състоянието на пациента“, разказва Георги Начев.

Той обаче напомня, че за да се провокира съответната промяна в поведението на човек, която да му помогне да подобри здравослоцното си състояние, тя трябва да дойде от самия човекк. "На всяка кутия цигари пише „пушенето убива“, но това не спира хората да пушат. Живеем във времена с тонове количества информация. Лекарите ни казват много полезни неща, но ние не ги слушаме. За да провокираме съответната промяна, трябва да дойде от нас самите“, категоричен е Георги Начев.

Отговорността към здравето

Компаниите имаха трудната задача да се грижат за своите служители и клиенти по време на пандемията. Те трябваше да взимат много бързо ключови решения. Един от казусите е, че докато служителите работят от вкъщи, дали те разполагат със същите условия за безопасност на труда?

Може да се каже, че това е една от насоките, в които компаниите трябва да работят, ако искат да развиват този начин на работа“, смята Оля Пенева.

Така например, ако човек работи прекалено дълго време на стол, може да развие проблеми с гръбначния стълб. В този случай трябва да се правят упражнения за очите и гърба си. „Трябва да имаме нужната мотивация, за да променим нещо. Има много приложения, които ни помагат, границата е в баланса и имаме нужда от добри практики, които да следваме. Не можем да разчитаме обаче само на технологиите“, казва Пенева.

Според д-р Носиков пандемията категорично е катализатор на дигитализацията на българското общество – не само за фирмите, но и за самите хора.

Всяко семейство вече има устройство за измерване на сатурацията, което преди беше немислимо. Работата от вкъщи обаче има както положителни, така и отрицателни страни. Не винаги е необходим софтуер, за да се грижим за здравето си и да ни напомня, че трябва да се движим повече, да общуваме с хората, но в много от случаите е нужен“, казва д-р Носиков.

Той е на мнение, че за един човек в IT сектора е изключително необходимо подобно устройство. „Ако той има софтуер за принудителни почивки, който да му алармира да става на всеки час, ще бъде много полезно. Пушачите го правят редовно, но и непушачите трябва да си правят паузи и да почиват“, казва доктор Носиков.

Оля Пенева посочи, че някои компании отделят бюджет за своите служители, които да си създадат подходящи условия за хоум офис и голяма част от тях започват да отчитат екологичния ефект от това, спестявайки вредните емисии от пътуването на служителите си до офиса.

Прекалено зависими от изкуствения интелект?

Технологиите сами по себе си разкриват различни възможности. Става дума за това как ние ги използваме осъзнато, за да има позитивен ефект, не негативен.

Има моменти, в които можем да станем зависими от технологиите, но всичко това зависи от нас самите“, смята Георги Начев.

Според Оля Пенева компаниите трябва да направят точна оценка на продукта и кои ще бъдат потребителите, които ще го използват.

Често виждам положителното въздействие на технологиите, но често виждам и отрицателното“, добавя още тя.

Доктор Носиков е категоричен, че технологиите са нож с две остриета. Всяка технология може да бъде използвана и по полезен, и по вреден начин. По същия начин е и с данните.

В медицината те винаги са били пазени строго и се използват единствено и само за здравето на пациентите. Може би и в другите сфери трябва да има правила за по-строгото им използване“, казва д-р Носиков.

Друг проблем, свързан с дигиталзиацията, според д-р Носиков, е бърнаутът. Оказва се, че този проблем е много голям сред медицинските специалисти.

България е една от малкото държави в света, в която пациентите имат телефоните на лекарите си. Когато започна COVID, ние се опитахме да прехвърлим част от работата си в интернет, но трябва да се поддържа една добра виртуална хигиена и в един момент човек трябва да спре и да си обърне внимание“, казва той.

Защото без дигитална хигиена е трудно да не прекаляваме с използването на всякакви приложения. "Ще ви дам пример с един мой пациент, който вследствие на застоял начин на живот и хроничен стрес бе достигнал високо наднормено тегло, застрашаващо живота му. За няколко месеца той успя да свали над 20 килограма с малки промени – спря газираните напитки, мина на бездимни цигари и започна да се храни по-здравословно. Всичко е въпрос на лична мотивация“, категоричен е д-р Носиков.

Най-големите съвременни заплахи

Хората цялостно са подобрили начина си на живот – имат свръхдостъп до всякаква информация, за която преди е трябвало да положат много повече усилия. Рискът на времето, в което живеем, обаче е да не се оставим по течението и да се отдадем изцяло на удобствата, с които разполагаме. В контекста на менталното здраве, това е тема, за която ще се говори все повече.

Ние успешно дигитализирахме медицината и други сфери, но забравихме да се движим повече, да общуваме един с друг. Това са предизвикателства за нашето време, тъй като човекът е социално животно. Най-голямото предизвикателство, пред което сме изправени, е човечността и да обърнем внимание на човешкото отношение към  себе си и към околните“, каза още Георги Начев.

Трябва да поставим човека в центъра, но това не се получава. Хората обаче са най-важни, защото това, което виждам и ме притеснява, е че ако поставим хората в центъра, няма да имаме за какво да се грижим”, добави Оля Пенева. Също така трябва да помислим и за малкия и среден бизнес, който е двигател на икономиката ни. Не знам до каква степен хората осъзнават, че всеки ден правят нещо за едно по-добро бъдеще, а за да се справим с климатичните проблеми, трябва да мислим за бъдещето ни.

ESGnews.bg пише за добри практики и информацията в сайта е насочена не само към големите компании. Представяме опита и добрите примери и на чуждестранни и по-малки компании", добави Гергана Манолова.

Д-р Носиков е на мнение, че най-голямата заплаха е хроничният стрес.

Когато един човек е подложен на него, той започва в един момент да не се държи адекватно и да променя поведението си. Процентът на тези проблеми расте постоянно. Тези пациенти, които страдат от бърнаут, опитвайки се да бъдат добри във всичко, започват да се притесняват за всичко и са на ръба. Ние трябва да намерим начин тези хора да не са подложени на хроничен стрес. Можем да ги обучаваме как да намалят стреса на работа.

За мен това е голямата заплаха, защото тя върви в комбинация с това, че всичко е много лесно и достъпно", казва д-р Носиков.

Полезни технологии

"Всичко започва от момента на осъзнаването. Технологията може да помогне, за да установим даден проблем, но е въпрос на лична преценка дали да се обърнем към специалист и да потърсим помощ”, заяви Георги Начев.

Ние трябва да живеем малко по-свързано и да вземем решение за балансиран начин на живот, а когато става въпрос за психичното здраве, е още по-трудно. Решението идва отвътре и цялата промяна започва от нас с решение да направим първата стъпка”, категорична е Оля Пенева.

"Всичко е в баланса. Няма нужда от всички приложения, всички нотификации. Всеки трябва да поддържа някакъв баланс и дигитална хигиена, за да не станем затворници на собственото си работно място", обясни д-р Александър Носиков.