След войната: Как Западът ще намери общ език с Русия

Две седмици след нахлуването на Русия в Украйна двете страни сякаш поддържат известно равновесие. Несигурността в подобен мащаб не бе предвидена както от самите тях, така и от външните наблюдатели, които очакваха по-бърз и по-решителен конфликт. Вместо това грешките на Путин катализираха нови и динамични фактори, които все още енергично действат – сред тях са по-ефективната украинска съпротива и по-силното западно единство от очакваното – като същевременно разкриват значителна руска некомпетентност.

Един фактор обаче е толкова стар и неразрушим, колкото самият европейски континент. Когато прахът на войната в Украйна се утаи по какъвто и да било начин, другите нации в Европа ще трябва да намерят подходяща нова форма на отношения с Русия. В крайна сметка тази война е до голяма степен резултат от провала на старите взаимоотношения, последвали разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Така че не е твърде рано да започнем да обмисляме какво може да последва след инвазията. Трябва да се изгради устойчив европейски мир между Русия и либералните демокрации, иначе ще се стигне до поредната ужасяваща война в бъдеще, пише в свой анализ The Guardian.

Какво точно трябва да замени сега провалилият се вариант на западната политика спрямо Русия? Отговорът много зависи от това как завърши войната. Тя очевидно ще бъде последвана от период на много дълбоко недоверие. Но връщането към статуквото, както е съществувало преди 24 февруари, също е много малко вероятно. Русия, Украйна и Западна Европа сега се променят, както и отношенията между тях.

Това е руската война. Въпреки това, назад във времето, другите европейски държави не са били просто пасивни играчи. Тези държави, включително Великобритания, също направиха погрешни избори, които помогнаха за подхранването на безразсъдството на Путин. Внезапните промени в политиката на Германия по отношение на разходите за отбрана, както и за газа, са драматична илюстрация, че предвоенните години бяха белязани с погрешни предположения и провал на политиката. Неотдавнашните прибързани действия на Великобритания, макар и несъвършени, по отношение на руското богатство, енергийната сигурност и спортните контакти, постигнаха същия крах.

Необходимостта от по-строг, по-прагматичен подход към Русия, важи преди всичко на държавно ниво. Въпреки многото редакции на публикувания текст, докладът на парламентарната комисия по разузнаване и сигурност на Русия за 2019-2020 г., показва диаграми със смразяваща яснота как службите за сигурност на Обединеното кралство са отклонили погледа си от враждебната държавна дейност, особено от Русия, до средата на последното десетилетие.

По-голямото преформулиране на отношенията с Русия няма да бъде лесно. Инвазията в Украйна не е единствената причина. Корените са заровени по-дълбоко. Русия има много малко понятие за демократично управление или върховенство на закона. Нейните институции, освен църквата, са сравнително крехки. Тя няма западноевропейски партньор, на когото да има доверие и безапелационно да му вярва, по същия начин, по който, да речем, Франция и Италия се доверяват една на друга, като нито една от тях не се намесва в делата на другата. Във вените на руснаците обаче тече крайна недоверчивост.

Поглед назад във времето

През 19. век западните либерали виждат Царска Русия като олицетворение на автокрацията. За Великобритания Русия също беше имперски враг, заплашващ контрола над Индийския субконтинент. Крайните русофоби обвиниха британския премиер лорд Палмерстън, че е руски агент. През 50-те години на 19. век не друг, а Карл Маркс дори твърди, че от времето на Петър Велики в началото на 18. век, Русия се е посветила на глобалното завоевание.

През 20. век традиционните подозрения – които често са били взаимни – придобиват различно лице след болшевишката революция през 1917 г. В продължение на повече от 70 години авторитарна Русия е до голяма степен откъсната от Запада, след 1945 г.  - от желязната завеса на Студената война. Когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г., всичко това беше заменено - почти за една нощ - от система, в която нямаше почти никакви ефективни правила, тъй като парите и богатствата се изливаха на Запад. Европа натрупа големи инвестиции, а силите за сигурност бяха заети от джихадисткия тероризъм.

Наивността от последните 30 години е дискредитирана сега, а не преди време. Западът се опитва да изработи нов подход и с времето нови отношения. Наречете го прокарване на трети път между глобализацията и Студената война. Има опасност обаче махалото да се залюлее твърде далеч към пълното скъсване на отношенията.

В наскоро издадената си книга, посветена на последните 200 години от британско-руските отношения, бившият министър на външните работи на Великобритания Дейвид Оуен критикува Великобритания за това, че се оттегля от сериозната политика по отношение на Украйна след конфликта от 2014 г. Той също така посочва, че Русия и Великобритания в действителност си приличат много повече, отколкото се различават. Не на последно място, и двете са имперски сили от 19. и 20. век, които се борят да се приспособят към своето относително затъмнение.

Оуен разглежда въпрос, който точно сега има огромно значение - може ли Западът да се споразумее за нещо с Русия? Този въпрос беше отместен на една страна, заради събитията от последните две седмици и от вълнуващата съпротива на Украйна. Но нито Русия, нито въпросът няма да изчезнат.

Повтаряйки френския дипломат Талейран, докладът на комисията по разузнаване и сигурност отбелязва, че Русия винаги е едновременно твърде силна и твърде слаба. Отношенията с такава нация никога няма да бъдат перфектни. И все пак, случаят с опитите за сключване на споразумения се отнася до въпроси, простиращи се от ядрените оръжия до правата на украинците. Ако беше лесно да се отговори на руския въпрос, щеше да има по-малко притеснения. Отговорът е сложен, точно затова въпросът остава толкова “жив”.