Какви пари се използват в България до Съединението

При възстановяването на българската държава през 1878 г. има хаос в паричното обращение, тъй като по нашите земи се е плащало с всевъзможни монети от европейски и по-далечни държави. Преди гласуването на закона, с който се създава българският лев като парична единица, бюджетите за 1879 и 1880 г. са написани във френски франкове. Това разказва в интервю за БНР Инес Лазарова, която отговаря за музейната експозиция на БНБ.

Законът, позволяващ сеченето на монети и определящ лева, е приет две години след освобождението, а първите български монети са медни, отсечени в Бирмингам. „На тях е изобразен българският държавен герб след 1880 г.“, казва Лазарова.

Сеченето на сребърни и златни монети, които са с по-високи номинали, започва по-късно и се прави от най-големите европейски монетни дворове. С 50 ст. е можело да се купи цяло агне. Първите български банкноти са осигурени със златно покритие, равно на една трета от номиналната стойност на банкнотата.

През 1885 г., когато се случва Съединението, е приет и законът за БНБ, с който се дава правото на банката да емитира и банкноти. Те също имат златно покритие, равно на 1/3 от номиналната стойност. „В някогашна тримилионна България една такава банкнота от 20 лева се е падала средно горе-долу за 11 човека, а банкнотата от 50 лева, което казахме, че е било доста пари - на 150 човека“, обяснява Инес Лазарова.

В наши дни има три възпоменателни монети, посветени на Съединението, емитирани от БНБ - през 1989, 2010 и 2015 г. „На гърба на монетата са изобразени участниците в Българския таен централен революционен комитет и отдолу в позлатен кръг са лъвчето, знамето на Голямоконарската чета и девизът: „Съединението прави силата“, обясни при представянето на монетата преди четири години главният касиер на БНБ Стефан Цветков.