Какво се случи в България през 2015 г?

Какво се случи в България през 2015 година и с какво ще запомним изминалите 365 дни от годината? Изминалата година трябваше да бъде тази на голямото укротяване след дълъг период на нестабилност, падащи правителства, разпуснати парламенти и улични бунтове.

Пожеланието се сбъдна почти до самия край, обаче през декември станаха две събития - хаосът в редиците на основния партньор в правителството - Реформаторския блок (РБ), и свалянето на Лютви Местан от лидерския пост на ДПС.

Затворихме годината под знака на нарастващата геополитическа нестабилност в региона, на връхлитащи ни военни конфликти и икономически съперничества.

За момента България, като че ли, преминава тихомълком през глобалната буря, но какво се случи у нас през годината? Припомняме ви основните политически събития на годината:

Оставката на Веселин Вучков

Още в началото на годината – на 4 март, вътрешният министър Веселин Вучков ненадейно подаде своята оставка.

Като причина за оттеглянето си Вучков посочи недоверието към него от страна на министър-председателя и съпротивата му срещу готвените смени на силните играчи в сектора за сигурност, наследени от предишната власт - главния секретар на МВР Светослав Лазаров, шефовете на Държавната агенция "Национална сигурност" - Владимир Писанчев и на Държавната агенция "Технически операции" - Цветан Китов.

Министерският съвет не прие предложението на Вучков за започване на процедури по тяхната смяна. Формално отхвърлянето се дължеше на правно становище на МС, според което евентуалната смяна на главсека на МВР би била незаконна, тъй като той заема мандатна длъжност.

БНБ се сдоби с нов управител

През 2015 г. Народното събрание избра Димитър Радев за новия гуверньор на Българската народна банка (БНБ). Досегашният гуверньор Иван Искров бе освободен чрез гласуване минути преди избора на своя наследник.

Настоящият управител на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев е и новият управител за България в Международния валутен фонд (МВФ).

Решението на държавния орган е съобразено с настъпилите персонални и функционални промени в БНБ. Чрез него ще се осигури представителството на държавата ни в международните финансови институции.

БНБ обяви и заплатите на управителя и подуправителите на институцията. Месечното възнаграждение на управителя на БНБ е 15 368 лева. Тримата подуправители ще получават по 13 173 лева, а останалите членове на Управителния съвет на банката - по 4 391 лева.

Оставката в кабинета и промените в Конституцията

Петата поправка в Конституцията стана факт с гласовете на 189 депутати. Опитът за реформа разклати спокойствието на властта. Министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка.

Той се оттегли от поста след като мнозинството в Народното събрание - с гласовете на всички партии с изключение на Реформаторския блок, прие предложенията на АБВ за промени в Конституцията, които обезсмислят съдебната реформа.

„С това гласуване стана голяма стъпка към съмнението, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор, поради което аз повече няма да заемам поста министър на правосъдието и ще направя стъпки за своето оттегляне”.

Промените в конституцията разделиха Висшия съдебен съвет на две квоти и засилиха ролята на инспектората. Ябълката на раздора обаче стана вътрешното съотношение на квотите. Реформаторите искаха парламентарните представители да са повече. А АБВ предложиха превес на прокуратурата. Това остана и окончателният вариант.

Беше избран новият омбудсман на българите

През 2015 г. встъпи в длъжност и новият омбудсман на България – депутатът от БСП Мая Манолова. Кандидатурата ѝ бе подкрепена от 129 народни представители.

Другият номиниран за поста бе настоящият омбудсман Константин Пенчев, който бе подкрепен от 82-ма депутати. Пенчев бе издигнат от Реформаторския блок за втори мандат, но не беше избран от парламента.

Изборът на депутатът от БСП не беше изненада, тъй като Манолова бе подкрепена от парламентарните групи на БСП, ДПС, АБВ и Патриотичния фронт. ГЕРБ бяха по-скоро срещу избора й заради аферата "Костинброд", но въпреки това те не издигнаха свой кандидат. 

"Положих клетва пред вас, но всъщност, се заклех пред българските граждани", заяви Манолова от трибуната на парламента, полагайки своята клетва за встъпването си в длъжност. ”Съвместната ни работа не свършва дотук, ние и занапред ще работим заедно”, подчерта още тя.

Тя обеща, че ще внася промени в законодателството, които засягат правата и свободите на българските граждани. Новият омбудсман ще започне длъжността с обиколка на страната, защото по думите й тя обещава да бъде омбудсман в действие.

Въпреки спекулациите Реформаторският блок остана в управлението, а ДСБ ще запази своята позиция.

ДСБ остава в Реформаторски блок поне до март 2016г. , когато трябва да се проведе националното събрание на партията и да се вземе решение за бъдещето ѝ. От блока уточниха, че започват разговори с ГЕРБ за актуализиране на коалиционното споразумение.

Битката за кметските избори, рефертендумът и хакерските атаки

2015 г. премина под знака на избори за местна власт и референдум, които се проведоха по формулата „две в едно” на 25 октомври. Тази година гласувахме и на второто в историята ни пряко национално допитване. На изборите ГЕРБ спечели в 21 областни града, както и столицата, Реформаторският блок победи в четири области на страната – Добрич, Плевен, Кюстендил и Карлово. 

До балотаж стигнаха 133 общини и 970 кметства в страната. На втори тур бяха избрани кметовете на 14 областни града в страната: Видин, Враца, Добрич, Ловеч, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен.

Резултатите видно показаха, че 2015 година бе най-успешна за ГЕРБ по отношение на присъствие в местната власт. От 5181 общински съветници в цялата страна, 1727 са на ГЕРБ. След балотажа от ГЕРБ отчетоха историческа победа за партията, след като кметът Йорданка Фандъкова спечели за трети път кметското място.

Националният референдум показа, че 69.50 % от участниците в допитването са „за” въвеждането на електронно гласуване, а 25,99 % са „против”, но заради ниската избирателна активност въвеждането на електронно гласуване ще бъде подложено на разискване от Народното събрание в началото на следващата година.

По време на местните избори, освен нарушенията по места за пръв път се случиха хакерски атаки на сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и Министерство на външните работи. Атаката се извърши по време на първия тур на местните избори след началото на изборния ден. Тогава президентът Росен Плевнелиев определи атаките като новия „Костинброд”. Два часа по-късно сайтът на държавния глава също бе подложен на масирана хакерска атака.

Бунтът и победата на МВР

Опитът за реформа в сектор „Сигурност“ завърши с масови протести на полицаи – и с провал.

Въпреки, че по закон нямат право, стотици униформени излязоха на улицата в цялата страна и блокираха пътища след опит да се орежат социалните им придобивки.

Заради мащабните промени в администрацията на МВР правителството изтегли от Народното събрание други промени в закона, с които 1000 чиновници от КАТ и паспортните служби се отделяха в държавно предприятие за административно обслужване. То трябваше да поеме издаването на лични документи, регистрацията на автомобили и другите административни услуги на вътрешното ведомство.

В началото на 2016 г. Бъчварова планира да представи и концепция за цялостна реформа на вътрешното министерство. Тя ще включва разделянето на МВР на четири агенции, като всички полицейски функции ще бъдат събрани в една от тях. 

Речта на Ахмед Доган, оставката на Местан и проблемите в ДПС

На 22 декември почетният председател на ДПС изнесе пиперлива реч пред елита на ДПС по случай новата година. В нея Доган прави сериозен анализ на световната политика, на конфликта Русия-Турция и дори критикува председателя на движението Лютви Местан по повод позицията за въпросния конфликт. На места бяха използвани и нецензурни изрази.

"Ето аз просто ви усещам, убеден съм - вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш  телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам", каза в словото си Доган.

Само два дни след речта на Доган на извънредно заседание Централния съвет на ДПС изключи Лютви Местан от ръководни постове – като председател на партията, на Централното оперативно бюро, на Централния съвет и на парламентарната група на движението.

Мястото на Местан беше заето от трима временни заместници -  организационният секретар на ЦОБ Мустафа Карадайъ, зам.-председателят на ДПС Рушен Риза и депутатът Четин Казак, Те ще изпълняват правомощията на председателски съвет до провеждането на конференция на партията.

По-късно стана ясно, че Лютви Местан, както и още трима депутати от ДПС, стават независими депутати. Местан отхвърли обвиненията, че е изнасял секретни документи от Народното събрание, както и че е получавал скъпо подаръци от други страни.