Какво търсят IT работодателите?

Влиянието на софтуерния сектор в обществената и икономическата среда, включително извън София, е все по-голямо. А това изисква и по-радикални реформи в образованието, така че да създадат необходимите на пазара експерти. Това е изводът от извършения преглед на способността на сектора да посрещне нуждите си за подготвени кадри.

Анализът е направен от СофтУни, водещата образователна организация в България, предлагаща качествено, достъпно и практическо образование по програмиране, QA, дигитален маркетинг и дизайн, и БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании) – най-голямото сдружение на софтуерни фирми в България.

Добрата новина е, че броят на обучаващите се в IT специалности гимназисти трайно се увеличава с всяка година:

• През учебната 2020 – 2021 г. в специалност Приложен Програмист са се обучавали малко над 3 000 ученици в 34 населени места в страната, в общо 45 училища;
• През учебната 2021 – 2022 г. в специалност Приложен програмист са се обучавали 3873 ученици в общо 48 училища в 37 населени места;
• Осезаема промяна настъпва през учебната 2022 – 2023 г., когато броят на учениците, учещи за технологично образование, достига 9049. Технологичната подготовка се осъществява в 47 населени места, в 73 училища, а в статистиката влизат и няколко нови специалности. Редом с Приложен програмист, в която има над 4 300 ученици, гимназистите избират още Програмист на изкуствен интелект, Програмист на роботи, Системен програмист;
• През учебната 2023-2024 година, в общо 79 училища в 54 населени места в технологичните специалности Приложен програмист, Програмист на изкуствен интелект, Програмист на роботи, Програмиране, Системен програмист, са се обучавали близо 11 000 младежи.

На какво се равнява всичко това? Към момента в страната има 101 паралелки с технологична подготовка за VIII клас и 102 паралелки за учениците от IX клас. Сформирани са 90 паралелки за учениците в X клас, 85 за тези в XI клас и 75 паралелки за тези в XII клас.

Т.е. към 2024 г. броят на учениците с интерес към технологичното образование е довел до сформиране на 454 паралелки. Те са разпределени в 54 населени места, сред които София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Перник, Шумен, Дряново, Ямбол и други.

Национална програма „Обучение за IT умения и кариера“

Стъпка в правилната посока е и стартирането на НП „Обучение за IT умения и кариера“. Целта на програмата е провеждане на професионално технологично обучение в сътрудничество с университети и работодатели от IT сектора.

Програмата се реализира в 5 центъра за обучение – Бургас, Пловдив, Правец, Русе и София. До днес през нея са преминали 4 випуска, завършили и придобили професионална квалификация Приложен програмист. Във випуск 2020 имаше 218 ученици, във випуск 2021 – 164, випуск 2022 посреща 191 души, а випуск 2023 – 192 ученици.

Националната програма предлага формат за обучение по програмиране на ученици от цялата страна за придобиване на професионална квалификация по професия „Приложен програмист“. Обучението е предназначено за ученици в средни училища, профилирани и професионални гимназии, които не се обучават по тези професии. Обучението се организира в свободното време на учениците през седмицата, в събота и неделя или през ваканцията, като учебният процес ще се провежда както присъствено, така и онлайн.

Въпреки всички тези предприети стъпки секторът все още има по-голямо доверие на IT академиите по отношение на технологичното образование, показва прегледът на двете организации. Затова и ангажиментът на компаниите към създаването на нови технологични училища е траен, а целта е 10 подобни да отворят врати в следващите две години.

Оздравяване на пазара и успокояване на темпото

За поредна година IT секторът в България отбелязва двуцифрен ръст на приходите от своята дейност – малко над 12%.

Ръст има. Той пак е по-голям от много други сектори в България и няколко пъти по-голям от ръста на БВП. Но ние винаги сме били доста по-амбициозни“, споделя Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, по повод анализа за състоянието на IT екосистемата в България.

Компаниите в сектора са основно ориентирани към износа на услуги за чуждестранни пазари и това ги прави чувствителни към процесите в технологичните сектори в САЩ и Западна Европа. Забавянето там доведе до нормализиране темповете на растеж у нас.

Наблюдаваме по-умерено разрастване на екипите и преразпределение на талант. Компаниите все още страдат от недостиг на качествени кадри, а това обуславя и стремежа към реформи и в образователния сектор.

Годишният доклад "БАСКОМ Барометър", декември 2023 г, показва, че през следващите 2 години се очакват да бъдат разкрити още 14 000 работни места. Затова са необходими реформи, a интензивнаta подготовка на качествени IT кадри трябва да продължи.

Какво предстои за българските IT компании?

Основното предизвикателство за българските IT компании, редом с набавянето на качествени кадри, е постигането на устойчивост на пазара. Аутсорсинг моделът работеше почти безотказно през последните години и благодарение на него се наблюдаваха двуцифрени ръстове и главозамайващи темпове на растеж.

Забавянето на този растеж е резултат от зависимостта на българските компании от чуждестранни клиенти. По отношение на аутсорсинг модела, днес сме принудени да се конкурираме с милионите разработчици от страни като Индия, Пакистан и Бангладеш. Основно наше предимство е качеството на работа на IT екипите.

Качеството на местните кадри и работата им е по-високо от това на тези в страни като Индия, Бангладеш и Пакистан. А по-важното е, че е конкурентно на това на страните от Западна Европа и САЩ“, споделя Валентин Змийчаров, образователен директор на СофтУни.

Мнението му се допълва от Теодора Паликарска, маркетинг мениджър в една от големите български IT компании с аутсорсинг профил:

„Качеството тук е много различно. Можем да осигурим проактивност, критично мислене, умение за решаване на проблеми и автономност на решенията, ефективност, бързина и мениджърски потенциал. По-добри сме и в най-базовото – добре написан код. Комуникацията с нашите екипи е по-удобна като времева зона, а програмистите ни се придържат към установени конвенции и регулации на ЕС, които гарантират по-висока сигурност и качество на софтуера.“

Поради тази причина, продължаваме да сме привлекателна аутсорсинг дестинация въпреки по-високата цена на труда. Но истинската устойчивост се крие в успешното конкуриране с продуктовите компании, диктуващи технологичната революция.

Това е и следващата логична стъпка в развитието на сектора. Сега е моментът фирмите да започнат да инвестират натрупаните опит и знания от работата за чуждестранни компании в иновации и обещаващи местни разработки. Именно те имат потенциала да поставят България на картата на технологичните лидери и да ни приближат още стъпка към постигане на целта да се превърнем в Силициевата долина на Европа.

Някои компании вече допринасят за това, както споделя и Валентин Змийчаров.

Имаме много добри основи за разработване на собствени продукти в IT сферата. Присъствието ни в Европейския съюз отваря много врати; наличието на много висококвалифицирани специалисти на световно ниво, които работят (предимно) в чуждестранни компании; развитието на все повече центрове за финансиране и поощряване на нови компании; добрият пример от вече създадени компании с български корени като Payhawk (за която всички чуваме), но и много други като Chaos, SiteGround, Trading 212, Fadata, Nemetschek Bulgaria, Nexo, OfficeRnD, Shkolo, Dreamix, M2M services, Kelvin Health; институтът INSAIT, който подготвя топ таланти на световно ниво, е много позитивен фактор в тази насока.“

Очевидно е, че технологичният напредък е устойчива тенденция, също като необходимостта от качествени и подготвени кадри. А най-интересното тепърва предстои.

СофтУни и БАСКОМ призовават бъдещите програмисти да кандидатстват в програмата по софтуерно инженерство, за да започнат развитието си още днес и да станат част от технологичния напредък на страната.