Колко е сметката на Европа за енергийната криза?

Сметките на европейските правителства за защита на домакинствата и компаниите от рязко нарастващите разходи за енергия се покачиха до близо 800 млрд. евро. Това става ясно от втория анализ на изследователи от мозъчния тръст Bruegel, публикуван в понеделник. Като част от него експертите призовават страните да бъдат по-целенасочени в разходите си за справяне с енергийната криза.

Страните от Европейския съюз вече са заделили или разпределили 681 млрд. евро за преодоляване на енергийната криза, докато Великобритания е отделила 103 млрд. евро, а Норвегия - 8.1 млрд. евро от септември 2021 г. насам.

Общата сума от 792 млрд. евро се сравнява със 706 млрд. евро в последната оценка на Bruegel през ноември, тъй като страните продължават през зимата да се сблъскват с последиците от спирането на повечето от доставките на газ за Европа от Русия.

Германия оглави класацията за разходи, отделяйки близо 270 млрд. евро - сума, която засенчи всички други страни. Великобритания, Италия и Франция са следващите най-високи, въпреки че всяка е похарчила по-малко от 150 млрд. евро. Повечето държави от ЕС са похарчили малка част от това.

Според данните от анализа България е похарчила 3.8 млрд. евро.

На база на глава от населението Люксембург, Дания и Германия са отделили най-много средства.

Актуализацията на енергийните разходи идва, докато страните обсъждат предложенията на ЕС за допълнително разхлабване на правилата за държавна помощ за проекти за зелени технологии, тъй като Европа се стреми да се конкурира със субсидиите в Съединените щати и Китай.

Тези планове предизвикаха опасения в някои столици на ЕС, че насърчаването на повече държавна помощ би разстроило вътрешния пазар на блока. Германия е изправена пред критики заради огромния си пакет за енергийна помощ, който далеч надхвърля това, което другите държави от ЕС могат да си позволят.

Bruegel казва, че правителствата са съсредоточили по-голямата част от подкрепата си върху нецелеви мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като намаляване на ДДС върху бензина или тавани на цените на дребно на електроенергията.

Мозъчният тръст отбелязва, че тази динамика трябва да се промени, тъй като държавите изчерпват фискалното си пространство, за да поддържат такова широко финансиране.