Корекцията на сгрешени винетки най-после бе задвижена в комисия

Законодателните промени, свързани с корекцията на сгрешени винетки, най-после бяха задвижени в ресорната парламентарна комисия. След като на предишните две заседания дори не успя да събере кворум, днес Комисията по регионална политика се задейства и гласува на първо четене рекорден брой законопроекти. Депутатите обсъждаха промени, свързани със Закона за устройства на територията, Закона за пътищата и Закона за местното самоуправление.

Дискутирани бяха общо седем законопроекта, като от тях бяха приети шест. Това се случи с гласовете на доскорошната управляваща коалиция – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“. Депутатите на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“ не участваха в заседанието.

Как да се коригират сгрешените винетки? 

Най-сериозен дебат предизвикаха предложенията за промени в Закона за пътищата, свързани с възможността за корекция на сгрешени винетки. По въпроса има внесени два законопроекта – единият от Министерския съвет, а другият от Настимир Ананиев („Продължаваме промяната“) и група народни представители, по предложение на Омбудсмана на Република България.

Разликите помежду им са свързани с броя на символите, които ще може да се поправят, както и с това откога да се счита за действаща винетката – дали от момента на закупуването, или от момента на корекцията ѝ.

Предложението на ресорния министър Гроздан Караджов предвижда възможност за корекция на до един сгрешен символ. А промяната, съответно самата винетка, да важи от момента на подаване на коригираните данни занапред. Предложението на Омбудсмана, припознато от ПП, е по-либерално. То предполага корекция да може да се прави на повече от един символ, а действието на промяната да важи още от момента на покупката, т.е. водачите да не се смятат за нарушители въпреки грешно подадените данни. Съответно, когато подадат коригираните такива, глобите им да отпадат.

Омбудсманът акцентира върху данни, според които гражданите не осъзнават, че неволно са направили грешка и заради това няколко пъти са санкционирани. Така са принудени да плащат огромни глоби и поради това, че не са уведомявани навреме за тях. Затова Омбудсманът поиска гражданите да бъдат известявани чрез имейл, смс или телефонно обаждане.

От МРРБ обаче изтъкнаха, че това не може да стане, защото хората не желаели да разкриват подобни лични данни. От ведомството разкритикуваха и предложението за корекция на повече от един символ с мотив, че подобна опция ще отвори възможност различни водачи да ползват една и съща винетка няколко пъти.

Двата законопроекта бяха подложени на общо гласуване и бяха приети.

4 предложения за промени в ЗУТ 

Законът за устройството на територията (ЗУТ) бе обект на най-много предложения за промени. Разгледани бяха четири законопроекта, като три от тях бяха приети. Отхвърлен бе единствено внесеният от Костадин Костадинов („Възраждане“) и група народни представители, в който бе заложено по-лесното изграждане на станции за зареждане на електрически автомобили в пространства около блокове, в случай че съсобствениците са съгласни.

Промените, внесени от Владислав Панев („Демократична България“) и група народни представители, предвиждат облекчаване на административната процедура при инсталации на ВЕИ мощности за собствени нужди. За такива инсталации законопроектът предвижда само уведомителен режим, в случай че мощността им не надвишава 10.8 kW. Към настоящия момент, независимо от мощността на инсталацията, трябва да има готов проект, изготвен от проектант, виза за проектиране, становище от инженер, както и разрешение за строеж.

Приети бяха и промените в ЗУТ, предложени от Александър Дунчев („Продължаваме промяната“). Те предвиждат възстановяване на втората съдебна инстанция и правото да се обжалват разрешителни за строеж на магистрали, лифтове и други инфраструктурни обекти.  

Бяха приети и промени, предложени от Снежанка Траянска („Има такъв народ“) и група народни представителите, които предвиждат намаляване на административната тежест, освобождаване на главните архитекти от несвойствени функции и въвеждане на по-високи отговорности на проектантите и на лицата, извършващи оценка за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите и упражняващи строителен надзор. С промените се дава възможност и на органите на ДНСК да упражняват по-ефективен контрол за строежите от четвърта, пета и шеста категории, както и санкции за неизпълнение в срок на указанията на дирекцията.

По този законопроект Камарата на архитектите в България, както и на проектантите, ще изразят становищата си между първо и второ четене.

Промени в Закона за местното самоуправление

Законопроектът, внесен от Зарко Маринов („Демократична България“) и група народни представители, предвижда заседанията на общинските съвети и комисиите да се излъчват на живо на страниците на общините. Целта е да се постигане на по-голяма прозрачност на решенията, които се взимат в различните общини.