„Красив ум“: Кой е гениалният българин до великия Айнщайн

Проф. Рашко Зайков е български асистент и близък приятел не на кой да е, а на... великия Алберт Айнщайн. Двамата неведнъж свирят заедно на цигулка, a научните трудове са тяхна страст.

Историята на познанството им започва през 1926 г., когато Рашко Зайков, след като вече е завършил Математика и физика в Софийския университет, изпраща на Айнщайн текста на първата си статия. Известният учен одобрява отпечатването й и дори помага на младия българин да получи стипендия от Хумболтовата фондация.

Началото

Рашко напуска родния Бургас рано. Неговите родители Славка и Гавраил дори не подозират, че първородният им син е надарен с „красив ум“. Очаквали и се надявали той да стане свещеник като дядо си. Но още 14-годишен, изцяло по своя инициатива, той кандидатства във военен колеж в Австро-Унгария. И не само че веднага е приет там, но след първата година успехът му е много висок, а резултатите – блестящи и видни за всички.

Това дори провокира посланика на Австро-Унгария у нас да изпрати файтон, който да закара Славка Зайкова в посолството. Там тя получава специални поздравления за отличния успех на сина си.

Момчето обаче усеща, че не военното дело е неговото поприще и се връща в София, където продължава образованието си в Първа мъжка гимназия.

Звезден миг

Звездният му миг идва малко по-късно при следването му в Германия. „Още през 1923 година имах рядкото щастие да слушам лекции на Айнщайн в Берлин. Той така увлекателно и разбираемо обясняваше, дори и когато си служеше със сложния математически апарат, че след всяка негова лекция ми трябваше доста време да се върна на земята“, пише Зайков в книгата си „Лични спомени за Алберт Айнщайн“, отпечатана в скромен тираж малко преди смъртта му.

Самият Айнщайн също е заинтригуван от работата на българина и двамата започват да общуват редовно. Рашко дори посещава дома на великия учен, където го вижда в напълно различна светлина – с подпетени пантофи и цигулка в ръка, геният посрещнал бургазлията с импровизиран концерт. Младият български учен пък веднага се включил със своята „Кремона“, която носел чак от родината.

Приятелството и общата работа на двамата продължават. Благодарение на Айнщайн Рашко Зайков става първият български стипендиант на Хумболтовата фондация, която дава шанс за развитие на много от Нобеловите лауреати през годините. По това време младият учен общува с най-големите умове на своето време. Част от разработките си прави и в обсерваторията, станала известна като „Кулата на Айнщайн“ и създадена от известния архитект Менделсон в едно от предградията на Берлин. Пряк ръководител на Зайков е известният специалист по спектроскопия проф. Гротриан.

Там българинът, заедно с помощника на Айнщайн – Громер, работи върху проблеми на Общата теория на относителността и приложението й в Квантовата теория. Издава и книгата си „Релативистична теория на петте измерения“, получавайки ласкави отзиви от Айнщайн.

Тази работа изпратих на Айнщайн. В отговор той ми писа, че, изглежда, аз се намирам на прав път и че без петото измерение е невъзможно да се обяснят микроявленията в квантовата физика“, споделя самият Зайков, който по онова време вече чете лекции в „Роберт колеж“ в Истанбул.

В кръга на неговите научни контакти, освен Айнщайн, са и светила като Мак Борн, Дейвид Хилберт, Карл Зигел, Макс Планк и председателят на Римската академия на науките проф. Леви Чевита. Всички те му предричат голямо бъдеще на физик и световна известност. Съдбата обаче предначертава друго.

Войната и комунистическа България

През Втората световна война Рашко Зайков е привлечен като научен сътрудник на военните заводи „Фау“, където се предполага, че работи и върху теоретични проблеми на атомната бомба. Тази биография по-късно му създава изключително много проблеми в комунистическа България. Той често е издирван и „викан за справка“. Веднъж дори престоява цели три денонощия в ареста.

Въпреки това златните страници в научния му път остават завинаги не само в семейната, но и в националната ни летопис. Рашко Зайков има 280 публикации в областите: теоретична физика и приложна математика. От тях 55 са в областта на теоретичната физика; 15 – по приложна математика; 187 кратки рецензии по математика и математическа физика, отпечатани в немски, италиански, френски и руски списания. По неговия прословут учебник „Статистически методи“ вече цели четири десетилетия се учи в Синсинати.

Въпреки това Зайков е принуден да изкарва прехраната на семейството си като учител в гимназията в Благоевград, а след това като началник отделение „Статистика“ в ДЗИ. Едва през 1953 г., благодарение на застъпничеството на проф. Георги Наджаков, той става старши научен сътрудник в Института по физика при БАН. Легендарен е конфликтът му там с проф. Георги Манев, в който е въвлечен и самият Айнщайн, както и цялата научна общност в Софийския университет. В разразилия се скандал болшинството застава зад проф. Манев и Комисията по разследване на случая отстранява Рашко Зайков от университета, където от 1928 до 1930 г. той е асистент в катедрата по експериментална физика.

На 25 ноември 1982 г. знаменитият българин умира след кратко боледуване и десетилетия на забрава. Веднага след смъртта му неговите роднини даряват ръкописите му на Държавния архив. Уви, голяма част от тях все още не са обработени.